Два случая с треньори изваждат "извън баланс" Красимир Балъков в кариерата му

Легендата на българския футбол Красимир Балъков разказа за началото на футболна си кариера и как е успял да се наложи тогава в Етър. Освен това разказа и каква е разликата между тогава и сега за налагането на български играчи и защо изчезват големите таланти у нас.

"Изграждането на футболистите се измени"

"В днешно време се казва, че ако видиш едно момче на 14-15 г. с талант, това не означава, че ще стане футболист. Трябва да се изчака да мине пубертета, да стане на 17-18, да се види тогава дали се развива по същия начин. Аз от 10-годишна възраст, а също Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов, всички сме тръгнали от малки по футболния път. Минали сме през спортно училище. Заедно тренираме, заедно учим. С един треньор или максимум двама сме минали през всички възрасти, целия цикъл", заяви Балъков пред "24 часа".

"Преминахме през всички национални гарнитури и стигнахме до мъжкия отбор. Сега това не е възможно. Цялата динамика в изграждането на футболистите се измени - оформянето им като такива, поддържането, развитието. Много стигат до някакво ниво на 16 г. и изчезват, други обратното. Трети въобще не пробиват. Нещо се къса в самата нишка. Както аз от 10-годишен вървя по футболния път и вдигам нивото си, играх в чужбина, с националния отбор съм имал успехи. Сега по този начин не се градят играчи в България. Промениха се и условията за работа", допълни легендарният ни играч.

Двата случая в кариерата му, които успяват да го изкарат извън баланс

Става въпрос за случаи с треньора Ралф Рагник, който му бе начело в Щутгарт, както и за Карлош Кейрош в Спортинг. Балъков обаче подчертава, че в момента в отлични отношения с всички свои треньори, които е имал. "Такава бе ситуацията и с Карлош Кейрош в Спортинг, с когото ситуацията дори бе още по-сериозна. В един момент започна да ме пуска да играя като дясно крило, а Луиш Фиго - в центъра. Нарочно го правеше и по време на мач ни обръщаше.

Знаехме, че това ще се случи, но положението започна да дразни. Наистина не бих се определил като конфликтна личност, но в един момент ми писна. Отидох при треньора и казах: "Г-н Кейрош, вдясно не е моята позиция, ако искате да ме слагате пак там, по добре ме оставете на пейката".  "Добре, изслушах те", беше отговорът му".

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

"Играем вкъщи със Салгейрош, посредствен отбор по принцип. Гледам състава, няма ме вътре. Звездата - на пейката. Викам си - попаднах на треньор. Господ обаче гледа. Салгейрош направиха здраво “катеначо” отзад. Наближава 70-ата мин и е 0:0, а ни беше важно да бием. Публиката още преди това започна да скандира моето име. Колкото повече го правеше, треньорът толкова повече пускаше други да загряват. Аз стоя на пейката. В един момент ми каза да загрявам. 5 минути след това ме вика и казва: “Слушай сега, от теб искам да ходиш да търсиш топката, да е вземаш от централните защитници и да я изнасяш.” Иска да съм по-далече от вратата на противника, където на мен ми е силата.

Викам си на акъла: “Ти ме пусни, пък ще видим къде ще съм аз.” Влизам на терена. Започнах да изпълнявам указанията, но вече нямаше много време. Към края след едно центриране топката дойде пред наказателното поле и аз я пратих през хората във вратата за 1:0. Така свърши мачът. Обзе ме такава еуфория. Адреналинът ми влезе в главата. Помислих си, че 100 процента ще направя някоя глупост. Моят мениджър Душан Буковац знаеше, че няма да играя, и бе дошъл да ме чака, за да не направя простотия. Така и стана", допълва още той пред вестника.

"Окъпах се по най-бързия начин и без да бъда определен да ходя на пресконференция, минах покрай моя мениджър, който напразно се опита да ме спре, и бум - влизам в залата при медиите. Там ме гледат странно, тъй като не ме очакват. Казах на репортерите да извикат, ако има други отвън, да ги викнат, защото ще дам пресконференция. Веднага ме лапнаха като топъл хляб. Те са наясно, че нещо се е случило, след като съм оставен резерва.

Казах им: "Вижте сега, има 2 варианта. Или Карлош Кейрош си тръгва, или аз си тръгвам. Нямам психологически възможност и потенциал да играя при този треньор.” Почнаха да ме разпитват за причините. Обяснявам, няма кой да ме спре. Типично по младежки нареждам. Без да се замисля изобщо за последствията. Някой беше информирал Кейрош. Влиза той за пресконференция, гробна тишина.Той попитал какво се е случило, да не е умрял някой. Един репортер му обяснил, че съм наприказвал едни… Кейрош е много интелигентен човек. Казал: "На Балъков работата му е да играе и да вкарва голове, а не да дава пресконференция. Всички идват на стадиона и плащат билети, за да може да му плащаме заплатата".

Отидохме при президента на Спортинг Соуза Синтра. Аз, където и да съм бил, президентите винаги много са ме обичали. Човекът каза да се разберем помежду си, защото сме му много важни. Кейрош бе категоричен, че няма какво да се разбираме. Той е треньорът и той решава кой къде да играе. Съгласих се, за да потушим огъня. Знаеше се, че Кейрош ще отива в Америка като главен мениджър на местната лига при много добри условия. На негово място дойде Боби Робсън, лека му пръст", завършва разказа за случая.

Относно дразгите с Ралф Рангник: "Конфликтът с него бе по друга причина - не за позиция. При разговор ми каза, че съм на еди-колко си години, а противникът се фиксира върху мен. Тогава мен ме пазиха винаги персонално. Такава бе практиката - на най-важните фигури в другия отбор да се слага пазач.

Освен това му е казал, че не във всеки двубой ще бъде титуляр: "При Рангник се превърна и в практика, дойде ли 65-ата мин, ме сменяше. Аз си знаех, че на таблото ще светне номер 10 и трябваше да излизам. Закон. Искаше да ми покаже, че съм на години и не мога да правя това, което другите вършат - да бягам между линиите и т.н. Не знаех защо, но нещо му скърцах в спиците. По-късно разбрах - просто такъв му беше моделът на работа. Затова му викаха професор Рангник", разказва той.

"Играем у дома срещу Мюнхен 1860 на Даниел Боримиров. Резултатът е 2:2 и той пак ме сменя. Не издържах. Започнах да ругая. Камерата ми хвана думите и на базата на това ме глобиха. Получих последно предупреждение, че мога да бъда изгонен. Което нямаше как да стане, но ме заплашиха. Напрежението определено растеше. При поредна смяна на един мач в яда си леко скъсах своята фланелка. Заради това Рангник ме разжалва като капитан. Сякаш подлагаше на изпитание нервите ми и по този начин ме провокираше да направя някоя глупост.

Направих, но не от калибъра на тази в Лисабон. Та това са двата казуса, които са ме изкарвали извън баланс в кариерата. В живота неминуемо се стига до подобни ситуации. Сега от позицията си на треньор напълно разбирам и Рангник. Той има философия, която иска да пренесе на терена и това е негов приоритет". Преди това Балъков сподели и защо е решил да сложи край на кариерата си точно, след като класира Щутгарт за Шампионска лига.