Господа безгрешните

Покрай скандала с уволнението на Любослав Пенев и неговата напълно закономерна реакция, отново се видя, че БФС живее в друг свят.

Абсолютно различен от това, което виждат обикновените хора. Съвкупният български народ не е доволен от дереджето на футбола и е петимен за такива прояви като тази на Любослав Пенев от миналата събота. И хората го подкрепят почти на 100 процента, защото хвърли камък в блатото. Защото почувстваха, че говори искрено. Че казва нещата така, както ги е видял и почувствал. И в крайна сметка ни каза, че така просто не може да продължава.

Империята отвръща на удара. Това е тактиката на БФС. Цялата система срещу Пенев, а целта е напълно ясна - да бъде смазан, дискредитиран, компрометиран и накрая отлъчен и забравен. Тяхната крайна победа ще дойде, когато Любо Пенев стане минало. Когато бъде забравен, хората трябва да си кажат, е какво толкова направи Любо, наплю ги и дотам. Дотогава ще бият по мишената с всички средства. А всеки е получил точни указания.

Както винаги на предната линия е Данчо Лечков. Неговата задача е да залее с логорея медийното пространство. Да говори с часове по всички теми, да подхвърля спекулации и манипулации, да пуска в действие доброто си чувство за хумор. Да печели с искреността си аудиторията. В случая с Любо той е лично засегнат, затова е решен на всичко, за да го унищожи. Има силен личен мотив, винаги е искал постът на националния селекционер да е отреден за някой от четвъртите в света. Когато на този пост е някой друг - Марков, Стоилов, Матеус, той рие против него непрекъснато. С Пенев трябваше да е по-различно, но се оказа жестоко излъган.

Проблемът на Лечков е, че се чувства предаден. Не само от думите на Любо, но и от резултатите на националния отбор. Азбучен конфликт на интереси - да назначиш за треньор на националния отбор свой близък приятел. Затова сега Лечков го боли и е готов по цял ден да залива аудиторията с излияния. Някои от които суперсмешни като това, че ще си подаде оставката. Това няма да стане никога. "Нунка", би казал Любо Пенев на перфектния си испански.

Костадинов няма дар словото на Лечков. Той атакува с най-силното си оръжие - граматически правилната словесност. Но покрай добрата лингвистика подхвърли и няколко миризливи компромата. В България най-лесно можеш да омърсиш противника с обвинения в кражба на пари. Това действа безотказно. Обаче има и странни неща в подхвърлянията на Свети Емил. Оказва се, че Любо Пенев освен треньор е бил и нещо като ковчежник. Глобявал, раздавал, прибирал, не отчитал. Ние, простосмъртните, си мислехме, че селекционерът на националния отбор е там за да ги тренира и да дава тактически указания!? Нещо не се връзва.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Другите засегнати от Изпълкома отговориха стандартно. Те са успели хора, бизнесмени, на друго ниво. Те са голямата работа, България е цъфнала и вързала заради такива преуспели като тях. Няма какво да се занимават с някакво бивше величие, още повече провалено като треньор.

Дотук добре, БФС е в добра кондиция, не губи битки. Явно са убедени, че няма да ги разтърси и скандалът "Пенев". Обаче се лъжат. Любо Пенев създаде проблем, който няма да се реши с медийна активност. Той разби единството на обществото "Четвъртите в света". Тази затворена ложа вече има ренегат. Първият, който отказа да спазва омертата, дадена преди 20 години в някаква хотелска стая. Поне така се знае, събрали се след световното в Америка и си обещали две неща - да не позволят да ги използват и да бъдат винаги единни. Две условия, характерни за всяко затворено общество, чиято цел е да гарантира преди всичко привилегии. Макар и нещата впоследствие да не се развиха толкова гладко и съвсем да не бяха толкова единни, през 2005 година осребриха "Лудото американско лято".

Прибраха келепира за уникалната радост, която доставиха на българския народ. И това беше едно много правилно действие. Кланът "Четвъртите в света" имаше всички основания да вземе властта от ръцете на едно плутократично, лоясало в собствената си порочност управление.

Оттогава обаче минаха почти 10 години. По програмна декларация Боби Михайлов вече трябваше да си е изкарал двата мандата и днес да управлява друг човек. Може и не свързан с "Четвъртите в света". В тези 10 години "Четвъртите в света" мислеха предимно за себе си, но и направиха хубави неща. Не може да се отрече, че модернизираха донякъде съюза. Там в момента работят чиновници на европейско ниво. Там някъде сред тях е българският Сеп Блатер. Някъде в канцелариите на "Иван Асен II" стои млад човек с добра визия, който владее много езици и има една дузина сертификати. Трупа контакти в Европа и света. И не е от типа Бай Ганьо с дисагите. Този неизвестен засега елемент X е бъдещето на българския футбол. На тази технократична прослойка е необходимо само едно условие, за да се активира - представителност.

Разбиването на единството на "Четвъртите в света", сътворено от Любо Пенев, на практика е шансът да катализира процес, който ще доведе до промяна. И тази промяна да бъде от типа дворцов преврат, каквито неща сме гледали в България, при това не само във футбола. Вече има достатъчно значими фактори, поставени извън системата. И съществува вероятността Христо Стоичков от Маями, Бербатов от Монте Карло и Пенев от София да раздрусат яко основата на зданието. А може и с помощта на един Бойко от Банкя!?

Няма да стане лесно, няма да стане отведнъж, но хипотезата е налице. Но дори тези трима футболни великани не са най-важните. Не са важни личностите, а идеите, които стоят зад тях. Решаващото е, че обществото е против това управление на БФС. А БФС е обществена организация. Абсурд и парадокс едновременно. Каква обществена организация си, след като всички са против теб. Ако си частна фирма, каквато на практика е БФС, няма проблем, правиш каквото си искаш.

В случая обаче си под трибагреника на България, а той е на 7 милиона българи. Които не ти дават нов вот на доверие. И които бяха щастливи, че се намери един като Любо Пенев да каже нещата на висок глас.

Преди седмица бе уволнен един треньор. Ако не се казваше Любо Пенев, нямаше да има никакъв резонанс. Блатото щеше да представлява същата равна, огледална повърхност. Можем само да се надяваме, че вече няма да е същото. На този етап, ако не друго, поне им развалихме комфорта!