Киряков: Чудо ще е, ако Петев спечели нещо в евроквалификациите

Илиян Киряков е един от отбора на четвъртите в света, стигнал полуфинал на световното в САЩ през 1994 г. След края на футболната си кариера той се впусна в различни предизвикателства. Последното от тях беше участието му в риалити шоуто "Къртицата". За него, както и за националния отбор, Киряков говори пред "България Днес".

Господин Киряков, тази година вие успяхте да спечелите нови почитатели извън футболните фенове с участието си в риалити шоуто "Къртицата". Къде е по-трудно - на футболния терен или да изложиш живота си на показ в едно такова предаване?

- По-трудно беше в "Къртицата". Подобно изпитание не може да се сравни дори с мачовете от световното първенство в САЩ през 1994 г. Тогава стигнахме до полуфинал и спечелихме бронзовите медали. Но в Америка просто нищо не ме притесняваше.

Кои бяха най-сериозните изпитания в "Къртицата"?

- Най-трудно беше в къщата. Там се завъртяха всички бъркотии и интриги. Нямах никакъв опит в подмолните игрички. Заради това не се чувствах в свои води.

Но във футбола също има интриги, нали така?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Да, има интриги, но в крайна сметка всичко се решава на терена. В риалити шоу като "Къртицата" се играе по съвсем други правила. Много често те нямат нищо общо със спортсменството.

Намерихте и приятели в "Къртицата", един от тях е бившият футболен национал на Уелс и звезда от Висшата лига Вини Джоунс. Срещнахте ли се и след края на шоуто?

- За съжаление още не. Чакам да получа виза за САЩ. Ще се радвам да се докосна още веднъж до тази велика държава, в която изживях някои от най-незабравимите моменти в живота си. А и Вини е много готин. Той е страшно известен в Америка и във филмовите среди от Холивуд.

Вини се изявява доста успешно като актьор...

- Дори по-успешно, отколкото като футболист (смее се).

Вие не сте ли се замисляли да опитате актьорска кариера?

- Не, не, това няма как да стане. Не съм готов за такава работа.

Завърнахте се в родния Етър след доста години извън България. Как се развиват нещата в този славен някога клуб?

- Аз съм част от треньорския щаб на първия отбор на Етър и отделно съм наставник на девойките към нашия футболен клуб. Истината е, че отборът преживява трудни времена. Имаме поставена цел да завършим на първо място във "В" група и да се върнем в професионалния футбол. Там е мястото на Етър. В момента статутът на клуба е аматьорски, но в него се работи изключително професионално. Това се отнася и за академията, където се подготвят младите футболисти.

Съвсем отскоро България има нов национален селекционер - Ивайло Петев. Има ли сили той да стегне отбора и да спечелим нещо от мача с Италия през март?

- В момента Ивайло Петев не е под напрежение, защото шансовете ни за класиране на Евро 2016 доста намаляха. Това може да се окаже плюс за него. Ако все пак успее да измъкне положителен резултат от следващите мачове, ще бъде възприето като чудо.

Футболистите от националния отбор често са обвинявани, че не се раздават достатъчно за България. Има ли такова нещо според вас?

- В последните няколко мача изглеждаше, че играчите не са особено заинтересовани от това, което става на терена. Но през миналата година не беше така. Изиграха добри мачове срещу силни съперници. Любо Пенев тогава разчиташе най-вече на колектива, не толкова на индивидуалните качества на футболистите. В квалификациите за европейското се получи някакъв срив.

Защо се стигна до този срив?

- Наистина нямам представа. За мен това е необяснимо. Не разбирам как футболисти, които играят в чужбина или в големите наши клубове, не разбират, че винаги, когато излизат за България, трябва да дадат всичко от себе си.

Това ли изяде главата на бившия селекционер Любослав Пенев?

- Може би е това... Въпреки че вървят различни спекулации по въпроса. Дори се стигна до обвинения, че футболисти са играли симулативно. Как точно стоят нещата знаят хората, които са в кухнята на националния отбор.

След като Пенев напусна националния отбор, пред очите на цяла България се разигра много неприятен скандал. Любо, от една страна, и Костадинов и Лечков, от друга, се изпокараха през медиите. Как си го обяснявате?

- Тази история беше много неприятна. Не знам защо пред всички трябваше да си вадят кирливите ризи. Ясно е, че никой не е перфектен. Любослав Пенев имаше поставена цел пред отбора. Въпреки че не успя да ни класира за световното в Бразилия, мисля, че Любо работи добре.

Ще намерят ли сили Любо, Емо и Данчо, трима от най-ярките личности от поколението на четвъртите в света, да седнат на една маса и да се разберат?

- Би трябвало да го направят! Това са големи хора! Вече не сме млади като едно време, когато се носехме на върха на вълната. Сега трябва да сме по-внимателни и премерени в думите и делата си. Всички работим за една кауза - футболът в България да върви напред. Това трябва да ни обединява.

Към сегашния момент как оценявате шансовете на България все пак да отиде на Евро 2016 г. във Франция?

- Шансовете са минимални и по-скоро теоретични, отколкото възможни на практика. Но докато има каквато и да било възможност поне за третото място, трябва да се борим. Възможно е и нашите конкуренти да сбъркат. Нека не забравяме, че и ние бяхме отписвани. Класирането на световното първенство в САЩ'94 не зависеше само от нас в края на кампанията. Франция се нуждаеше от само една точка в последните си две домакинства, за да замине за мондиала вместо нас. В крайна сметка "петлите" загубиха с 2:3 от Израел и с 1:2 от България. Историята след това я знае целият свят.

Да, станахме четвърти в света и детронирахме шампиона Германия. Оттогава минаха 20 години. Спират ли ви още за снимки и автографи по улиците на Велико Търново?

- По-младите невинаги ме разпознават. Но хората на моята възраст много добре си спомнят американското лято на 1994 г. След нашите успехи българите излязоха на улицата, но не за да правят протести и стачки, а за да празнуват заедно. Това не се забравя лесно. За мен най-силният спомен за мен от световното е победата над Германия. Сега синът ми Илиян Киряков-младши повече се вълнува от тези мачове, отколкото аз. Той е на 10 години и вече тренира в школата на Етър.