Красимир Балъков: Всеки мач до края е финал

Треньорът на Литекс Красимир Балъков даде кратко интервю пpeд "Тема Спорт" за предстоящото домакинство на "Ботев" (Пд). Ето какво сподели Бала за двубоя, целите на тима и това, което го притеснява най-много в съдийството.

- Г-н Балъков, доколко важен за амбициите на Литекс е сблъсъкът с "Ботев" (Пд)?

- Всеки двубой до края за нас е финал. Няма много мачове, които да остават. Така че за всички отбори, които искат да се интегрират горе (б.а. - визира първата шестица), всеки двубой е финал. Независимо дали играем на собствен или чужд терен. Такъв ще е мачът и с Ботев. Нямаме право на отпускане повече.

- Имахте ли по-големи очаквания от това да се борите почти до последно за първата шестица?

- Изобщо не е важно какви очаквания сме имали или нямали. Реалността е такава, каквато е и ние излизаме във всеки мач за победа, защото нищо друго не ни устройва.

- Какво може да кажете за играта на Ботев (Пд), който също като Литекс залага на младостта?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Нас противниците ни интересуват дотолкова, доколкото да ги разучим тактически. Оттам нататък всеки клуб, който залага на млади български футболисти, е достоен за уважение. Това е добре дошло за развитието на футбола ни.

- Последният мач с Берое затвърди впечатленията, че гостуванията са ахилесовата пета на тима дотук през този сезон. Работите ли по въпроса?

- Изобщо не ни интересуват сега тези въпроси. Имаме мач вкъщи срещу Ботев (Пд), който ни е изключително важен и всичките ни усилия са насочени към неговото спечелване.

- Оставащите мачове до края на годината решителни ли ще са за бъдещето на някои играчи?

- На нито един спекулиращ въпрос няма да отговоря, защото сега не искам да коментирам нищо друго освен срещата с Ботев (Пд).

- Притеснява ли ви нещо преди двубоя с "канарчетата"?

- Нямам притеснения от нищо. Единственото, от което не съм доволен и видях в последния мач с Берое, бяха няколко момента, в които ни се вдигнаха странни картони. Картони, които ги няма. Най-ярък е примерът с Асприя в началото на второто полувреме. Никога не съм критикувал съдиите, защото и те са хора, и те грешат. Но когато на базата на някакво визуално изравняване, без значение на кой рефер, ни се вдигат такива картони, не мога да го приема и разбера. Много добре се видя, че Асприля нищо не направи, а играчът на Берое го блъсна и той падна на земята. Защо трябва да се вдига жълт картон и на него? Не искам да мисля и по-дълбоко, защото специално на Асприля се вдигат изключително много картони, а някои от тях въобще не са заслужени. Това е единственото негативно, което мога да споделя. Другото е работа, работа и вяра в силите и позитивизъм. Независимо какви резултати се получават, футболът се гради на базата на работа, добиване на опит и на воля и желание за победи. Това за нас е най-важното.