Манзоро: В Лига 1 Лудогорец, Левски и ЦСКА ще са най-много средняци

Халфът на Славия Жереми Манзоро даде интервю пред френското издание So Foot. Бившият играч на Реймс говори за всичко интересно около живота си в България, престоя в Черноморец и мечтите за развитието на кариерата му.

Как се озова в България?

-Това стана благодарение на моя агент. Той се свърза с мен преди две години и ми предложи да мина проби в български клуб. Става въпрос за Черноморец, които ме тестваха една седмица. Хареса ми и реших да подпиша.

Не беше ли уплашен от идеята да отидеш в шампионат, за който не си чувал?

-Първоначално аз не исках да ходя в България. Моето желание бе да остана във Франция. След няколко дни размисъл обаче реших, че това е може би добра идея. Особено поради факта, че трудно щях да си намеря клуб в родината си.

Има ли някой от твоето семейство с теб в България?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

-Не, сам съм. На мен ми помогна фактът, че в Черноморец имаше няколко играчи, които говорят френски. Това ми помогна за интеграцията и вече мога да отида навсякъде по света, тъй като в България преживях някои екстремни моменти (смее се).

Защо има много французи в България?

-Защото за повечето футболисти е по-добре да напуснат родината заради пречките, които имат там. Дълго време от Реймс не искаха да ми предложат договор, докато в България това се случи веднага. В „А" група може да се направи един цял отбор от французи.

Какво е нивото на футбола в България?

-Има 4-5 добри отбора. Лудогорец е в Шампионската лига, а Левски и ЦСКА са с най-голяма фенска маса в страната. Но за да бъда честен, нивото им не е много високо. В най-добрия случай, те ще са средняци в Лига 1. Останалите отбори са на ниво Насионал (б.р. - трета дивизия) или дори по-ниско.

Какво ще кажете за живота в столицата, София?

- Този град има някои сериозни предимства, въпреки че ми липсва лятото в Бургас, където има море. България е прекрасна страна, която наистина се различава много от франция.

Какво не ти харесва в ежедневието?

-Бедността. Има някои доста шокиращи неща, които не бях виждал във Франция.

Как минава един твой ден?

-Събуждам се в 9,15 часа. Първата тренировка започва в 10 часа. Следва възстановяване, сауна, студена баня. Прибирам се вкъщи и спя. Имам много свободно време. Изгодно е да бъдеш футболист.

Как си комуникираш с българите. Каква е храната в страната?

- Аз говоря английски с момчетата. Повечето хора в България го говорят свободно. Освен това уча български. Храната, която ям, е подобна на тази във Франция. В София има същите заведения за бързо хранене, които има и във Франция. Аз не ям местните специалитети, защото ми звучат подозрително (смее се).

Какъв език е българският?

- Това е един красив език, който е трудно да бъде научен, още повече, че азбуките ни са различни.

Как стоят нещата финансово?

-Имах проблеми в Бургас, но те ми бяха от полза. Сега не плащам данъци, както е във Франция. Всичките пари отиват в джоба ми. Това е голямо предимство.

А какви са тренировките в „А" група?

- Франция логично е по-напред в тактическо, физическо и колективно ниво. България се опитва да копира големите първенства, но това не става. Те имат сериозно закъснение. Например ние правим много скокове и вършим доста физическа работа. Натоварването е несъразмерна спрямо времето за възстановяване. Ето защо често има проблеми с контузии. Това не е много умно.

Каква е атмосферата на стадионите?

-Проблемът в България е, че не съществува атмосфера. Това обаче не важи, когато играят Лудогорец или ЦСКА.

Правите лош сезон със Славия до момента?

-Аз две години се боря за оцеляване, а това е доста разочароващо. В България, когато няма резултати, започваш да се страхуваш за заплатата си. Българите не си мърдат задниците, защото си мислят, че като са в „А" група, всичко им е дадено. Но това е вътрешен проблем.

Възможно ли е да се върнеш във Франция?

-Едва ли ще се върна във франция, за да играя футбол. Предпочитам чужбина. Там има повече уважение, по-добро заплащане и т.н. Но не казвам, че никога няма да се върна.