Няма път за Попето и бандата на "орлетата"

Ако си представим един хипотетичен референдум за отцепването на Пиринска Македония, ще трябва да си правим кажи-речи нов национален отбор. В последния списък на Любо Пенев имаше шестима играчи от региона - Манолев, Бодуров, Занев, Дяков, Златински и Мицански. Като добавим и контузения Иван Иванов, си става седмица - лошото е само, че не е великолепна.

Проследим ли траекторията на тази група, се набива в очи още едно съвпадение - Манолев, Бодуров и Занев отрано заиграват в Литекс и по-голяма част от кариерата им минава точно в Ловеч. Там пътищата им се пресичат с друга голяма група от настоящия национален тим - Попето, Гошко Миланов, брат му Илия и Симеон Славчев. Цялата тази инфраструктура на пръв поглед не изглежда лоша, но няма как да ни изведе нито до европейското във Франция, нито до световното в Русия. Треньорският проблем в лицето на сегашния селекционер Любо Пенев също е огромен. Дори предшествениците му Христо Стоичков, Мъри Стоилов и Пламен Марков изглеждат далеч по-добра опция на поста си. През последните 4-5 години в националния се наблюдава постоянната тенденция резултатите да стават все по-неприятни, а играта на отбора все по-тягостна. По един начин стояхме при ремито с Хърватия при Стоичков в Загреб, после при равенството с Италия, водени от Пламен Марков, дори в игрово отношение миналите квалификации на Любо Пенев бяха с по-силна игра, при все че нямахме победи, а ремита. Последните ни две срещи с Хърватия и Норвегия обаче бяха престъпление срещу футбола.

И не изглежда никак случайно, че с набирането на сила на Попето и неговата банда съпротивителните сили на националния стават все по-нищожни. Роденият в Коньовица нападател някак си съвсем естествено иззе ролята на тартор заедно с най-близките около него Бодуров, Манолев и Занев. Георги Миланов е друга бира момче - отговорен, съвестен и толерантен, но няма как той да дърпа впрегнатата от Любо каруца в друга посока. Гриша Ганчев сам обича да се хвали, че в Литекс режимът е казармен. Излязат ли от поделението "Ловеч", връзките между Попето, Бодура и Манолев остават, но групичката се превръща в истинска щурмбригада, която торпилира националния заради личните си интереси. Далеч съм от мисълта, че Матеус бе на мястото си, но след два-три прилични мача последва "биреният" скандал от Минск, продуциран от нашите "герои". На Попето и компания не им хареса, че Матеус ги скастри за изпитото след загубата от Беларус, и пратиха Лотар да си порка бирата на Октоберфест. Горе-долу същото беше при Мъри, повтаря се и при Любо. В началото на Попетата им се играе, после по-малко, а накрая съвсем не. Проблемът не е толкова, че в националния има лидери, защото във всеки отбор ги има - дали ще е Швайнщайгер в Бундестима или Роналдо в Португалия, но това е необходимост и плюс. Проблемът е, че Попето, Манолев и Ко нямат капацитета и класата да бъдат такива. Не могат да бъдат обединители и мотиватори на терена, а извън него най-много да закарат момчетата на чака-рака. Как да искаме от Попето да дърпа каруцата, като прагът на амбициите му е толкова нисък?! Когато навремето в Литекс бе във върхова форма и имаше възможност да отиде във Висшата лига,н о да почака още половин сезон, предпочете да прибере няколко долара отгоре в Газиантеп.

Стилиян, Бербатов и Марто навремето също отнасяха журналистически и фенски плесници заради недостатъчно съвестно изпълняваната си роля на коне от каляската. Обидно е обаче да сравняваме новата тройка "магарета" на Данчо Лечков с въпросните жребци. И като клубна принадлежност, и като интелект и ниво на комуникация тримата са несъпоставими с настоящите тартори. Вярно е, че Бербо е прекалено интровертен, за да бъде истински лидер, и това се видя в клубове като Фулъм и Монако, но респектът към него е съвсем различен. Да не забравяме все пак, че последното ни класиране на голямо първенство беше именно с въпросната каляска, а накрая тарторите вместо да работят в съюз с Боби Михайлов, Лечков и останалите, предпочетоха да направят втори център на властта. Сега, независимо от това кой ще стане национален селекционер, изглежда задължително той да махне поне Попето, за да може в каруцата да е спокойно. Пък тогава тя може да стигне и по-далеч.