Супа, танц и да ви няма! Заради суперталантливото ни поколение

За последно почувствах подобно безсилие в деня след изборите. В такива моменти човек разбира, че желанието му няма нищо общо с реалността и обективните предпоставки са нещата да не потръгнат още много дълго време в държавата. Причината е прозаична - струпването на едно място на прекалено много негодници, а още по-страшното е, че властта е в тях и отпор няма. Вече дойде в повече, когато същата картинка се повтори покрай националния отбор по футбол. Защото в крайна сметка спортът е едно от малкото неща, които могат да зарадват този изстрадал народ. Но за капак и играта е зациклила жестоко, както всичко останало. Заради още една група негодници, окупирали федерациите на големите спортове. Днес думата е за футболния съюз.

Всъщност, предпоставките в националния отбор да не се случва нищо хубаво са от много отдавна. Малко след поемането на поста президент на БФС от страна на Борислав Михайлов и демонстрирането на методите му и характера му. Защото докато беше футболист, сякаш не познавахме човека Михайлов. През последните години всичко лъсна със страшна сила и накара мнозина да ненавиждат този човек. Защото той убива любимата им игра. Прави го от дълго време, но благодарение на Любослав Пенев напоследък бяхме забравили лошото и си вярвахме, че все пак чудото е възможно. Но не е. И никога няма да бъде под ръководството на примиращия по чалгата.

Човек, който може да каже, че Николай Михайлов е голям вратар, изобщо не знае къде се намира. Субективен, нагъл и безцеремонен. Такъв явно е бил винаги Борислав Михайлов. Сега вече го знаем със сигурност. И знаем какво трябва да се случи, за да има шанс българският футбол да стигне... Норвегия, Албания, Словакия или Северна Ирландия. Няма Борислав Михайлов, няма проблем. Това е. Кратко, просто, ясно. Ако присъствието на този човек (с малко "ч") продължава, то всякакви други действия са излишни. А защо е малко "ч"-то доказателства има достатъчно. 

И ако един Михайлов е вреден, то 14 михайловци са си як бетон, върху който е невъзможно да покълне зрънцето на развитието в играта. А в Изпълкома е пълно с такива индивиди. Лицето Йордан Лечков, Емил Костадинов, Николай Гигов, Венцеслав Стефанов, Камен Костадинов. Все такива, които когато и да ни освободят от присъствието си, все ще е късно. Пролича си и по коментарите на част от тях след мача с Норвегия. Проблемите търсят навсякъде другаде, не и там, където ги има.

Време е нещата да се кажат такива, каквито са. Неставащият Борислав Михайлов направи поредна грешка с избора на селекционер и назначи неставащия Любослав Пенев. Вината е основно на първия. Вторият не е виновен, той просто няма достатъчно акъл, за да е успешен в прилагането на науката футбол. Защото това не е като да дъвчеш дъвка. Не ставаше още в ЦСКА, когато 1-2 мача изиграни с пределна концентрация му създадоха имидж, че разбира от футбол и е голям треньор. За да дойдат мачовете с Базел, особено този в София, в който бе най-голямото надиграване на "червените" в европейски мач, което помня. Любослав Пенев е едно към едно със Стойчо Младенов. Успява да мобилизира и концентрира футболистите, кара ги да се раздават, все сериозни плюсове, които не можем да отречем. Но футболът отдавна не се изчерпва с това и в сблъсъците ни с европейски отбори, дали на клубно или национално ниво, го разбираме болезнено. Мнозина вече откриха топлата вода, че този отбор няма никакъв стил, не е научен тактически и не може да си определя темпото и да го променя в течение на мачовете. Най-лошото е, че Пенев е прихванал от наглостта на началника си и вчера заяви, че в отбора имало израстване и тепърва щял да надгражда. Ами не, благодаря, г-н Пенев. Играйте си на треньор някъде другаде, това е националният отбор на България, а не училище.

Любослав Пенев не е спечелил нито един важен мач срещу малко по-сериозен отбор. В крайна сметка с Любослав Пенев начело българският отбор завърши на четвърто място в световните квалификации и е на четвърто понастоящем в европейските. И най-важното - с Любослав Пенев начело националният отбор е много далеч от изискванията за ниво на игра, което отговаря на стандартите на голям футболен форум. Много е важно да се отбележи друго - от Любослав Пенев има и по-слаби селекционери и смяната му не би трябвало да е самоцел. Такъв е Лотар Матеус, такъв е и вече спряганият Красимир Балъков. Така че, ако сменят Пенев, то това трябва да бъде направено само при достатъчно смислен избор. Такъв би бил чужденец - опитен и същевременно настървен балканец или например италианец, който да "чете" играта. Най-простият пример - Джовани Де Биази, който вдигна отбор като Албания. Хората отдавна са го измислили, а го докарахме дотам да се учим от албанците, словаците или северноирландците. С една уговорка - българският манталитет е по-специфичен и затова трябва да се търси южняшки тип селекционер, а не германец например. И за да се приключи темата Любослав Пенев - неговото ниво ще лъсне в пълна степен, когато се пробва в чуждестранен отбор, например испански. Всъщност не се чудете защо това още не се е случило. Просто на местата, където разбират от играта, им е ясно, че Чичовото не би им свършил работа.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Още нещо категорично - в един отбор играчите никога не са виновни. Както в една фирма не са виновни работниците, ако тя не върви. Виновен е този, който ги назначава, който ги управлява и им разпределя задачите. Всичко останало е начин на Михайловците, Костадиновците, Венцистефановците да си измият задниците, след като пак са се омазали. Същите тези доказано провалени футболни управленци си намериха жертвените агнета - Ивелин Попов и Георги Миланов не били лидери и заради слабата им игра не върви отборът. Ало, "специалистите", какво е виновен Попето, че г-н селекционерът го заби като ляво крило срещу Норвегия и по този начин му спъна тотално играта. Или че Георги Миланов е натоварван повече с дефанзивни функции, а този човек никога не е бил дефанзивен халф и не става за такъв дори само заради физиката си! Сигурно и Венци Христов е виновен, че безумната схема на Пенев със самотен централен нападател го обрича на отшелничество. Каквото усетиха и предишните ни централни нападатели в мачовете дотук - Илиан Мицански и Андрей Гълъбинов. За Апостол Попов и Николай Михайлов дори няма смисъл да повдигаме темата. Просто се върнете на горния абзац.

Да приключим и с още една удобна теза - няма материал, трябва да снижим очакванията, толкова си можем. Така може да разсъждават само тотални лузъри, които по-добре да ни освободят от пораженческата си натура и да оставят думата на тези, които искат да правят и гледат хубав футбол в България. Тезите за "няма материал" са оборими само с една-едничка дума - "Албания". Та даже в момента имаме български отбор в Шампионската лига. В който има достатъчно българи. Например за защитата - Георги Терзиев и Александър Александров. Имаме и достатъчно качествени футболисти, които играят зад граница - Георги Миланов, Симеон Славчев, Тодор Неделев, Ивайло Чочев, Александър Тонев, Антонио Вутов, Андрей Гълъбинов, Илиан Мицански. Все добри футболисти, в разцвета на силите си, формиращи едно отлично поколение, на каквото са се радвали малко от последните селекционери на България. И за да се върнем на проблема - някой разбра ли с каква схема игра Любослав Пенев срещу Норвегия. Нещо като четирима в защита, "бягайте назад по диагонал и скачайте надолу" в халфовата линия и един нападател. Но иначе играчите са виновни, а Пенев е редом до Клоп, конте и Диего Симеоне като разбиране на футбола.

Михайлов и Пенев демонстрираха добри отношения и прегръдки на лагера в Правец преди мача с Хърватия. Ще сме изключително благодарни, ако отново се прегърнат и дружно излязат през задния вход на българския футбол. За да изчезне безсилието. И да дадат шанс на надеждата да се върне. Защото тя е единственото, което имаме. Когато нямаме футбол.