Тоди: В Добруджа бяхме голямо семейство, а сега то е разбито

Светослав Тодоров, който преди дни обяви, че напуска поста старши треньор на Добруджа от Нова година, говори пред "Тема Спорт" за бъдещето си. Тоди вдигна завесата и около това кое го е накарало да вземе крайното решение след отличната работа с добричлии.

Г-н Тодоров, накъде след Добруджа?

- В момента съм треньор на Добруджа. Така ще е до 31 декември. Оттам нататък, след Нова година, ще видим. Засега няма нищо официално, което да се обяви.

Може ли да се завърнете в Англия?

- Каквото трябва да стане, ще стане. Човек, като се труди и дава всичко от себе си, в даден момент нещата си идват на мястото. За съжаление всичко това в Добрич се оцени единствено от общината и от хората, които до последно идваха на стадиона. Може да са били 200-300 човека, но бяха до нас.

Какво не можахте да "разделите" със Светослав Петров и останалата част от ръководството?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Никога нищо и с никой не съм искал да разделям. Просто през лятото поставих няколко условия, като основното беше, че исках господин Петров да седи встрани от отбора, от съблекалнята, от стадиона, защото нарушаваше климата. Хората си помислиха, че нещата ще се променят, а това не стана. Претенциите ми не са били нито финансови, нито организационни.

В началото, когато поехте Добруджа през лятото на 2013-а, изглеждаше, че се разбирате. Все пак той ви покани да поемете тима. Къде се скъса нишката?

- Благодаря за поканата, но аз показах, че си върша работата. И след като изиграхме този силен сезон (б.а. -2013/14), изпратихме момчетата, без да си получат заплатите.

Можеше ли, ако финансово и организационно нещата бяха на подобаващо ниво, Добруджа да се пребори за място в А група?

- Пред нас никога не е поставяно условие А група. Що се отнася до организацията, като за клуб в Б група не мога да се оплача. Те парите никъде не стигат и все са малко. Каквото клубът не можеше да организира и предостави, аз го правех, без значение какви средства ще ми струва на мен и какво ще коства на моето семейство.

Какво чувство остава у вас след всички тези скандали?

- Огорчение, и то голямо. Как да не остава такова чувство, при положение че през лятото останах, давах собствени средства, работех без заплащане и в един момент да ме нападнат така хората след мача с Черноморец в Бургас. Да ми удрят колата и да хвърлят камъни по нея, при положение че семейството ми бе вътре и един от футболистите. Тогава никой от ръководството не дойде да пита как съм и как е семейството ми. Но проведоха среща с феновете. Какво повече да говоря, това казва всичко.

Имате ли съмнения, че зад тази атака тогава е стоял именно Светльо Петров?

- Аз не мога да говоря със съмнения. За мен действията на един човек винаги са били показателни. От ръководството побързаха първо да се срещнат с феновете, а на мен 2 дни никой не ми се обади. Аз знам какво са си говорили на тази среща, но не е в това въпросът.

Защо според вас бе направено всичко това от страна на Светльо Петров и ръководството?

- Не мога да кажа. Кой каквото прави, си е за него. Аз си отивам на работа от сутрин до вечер, развивам момчетата и това е. Оттам нататък кой какво прави и защо - не знам. Да се оправят. Всеки си носи глава на раменете и сам преценява как да си постига целите. Аз казах още след случката в Бургас пред момчетата, че след края на полусезона си тръгвам. Единствената причина, заради която останах от тогава до сега, е да следя момчетата да не ги изпратят отново без пари, и то по празниците. Има още няколко момчета, които не са си получили заплатите, но да намерят пари и да си им ги дадат.

Кое е нещото, което може да ви върне в Добруджа?

- Няма такова нещо. На този етап няма как да стане. Единствената причина да остана в Добруджа след лятото бяха момчетата. Защото създадох нещо, което е уникално - отбор и колектив, и това нещо се вижда и сега. Момчетата продължават да се държат заедно, въпреки че треньорът си тръгва. Това, дали те ще останат в отбора, си е тяхно решение. Аз мога да им кажа само как да играят. Те стиснаха зъби въпреки нещата, които се случиха последните месеци, и на инат изиграха мачовете. Нищо че на стадиона в Добрич някои хора се опитваха да ни се подиграват. Те бяха част от тези, които ни атакуваха в Бургас. Тези хора показаха неуважение към труда ни. Нямам представа, защото постъпиха така. Аз съм човек, който като се хване за нещо, го правя докрай, без значение какво ще ми струва - време, семейството, пари...

Казвате, че организационно нещата са били добри, но вие подсигурявахте със собствени средства закуска, обяд, възстановяване и други неща за отбора.

- Да, и лагер съм плащал, въпреки че клубът излезе с една декларация, че сме финансово стабилен отбор. Няма проблеми, всеки си има своите виждания. Но мисля, че проблемът "Добруджа" става вече банален и не може постоянно да занимаваме хората. Макар че преди година и половина надали някой чак толкова е имал информации за Добруджа. Оттук нататък хората трябва да си правят изводите защо, как и какво.

Търси ли ви Светльо Петров от лятото насам, разговаряхте ли относно проблемите и тяхното решаване?

- Няма вече какво да се говори и да се обсъжда. Прекалено много работи се случиха, а и тази страница вече е напълно затворена за мен. Може единствено и само да благодаря на момчетата, на семейството ми, на общината за подкрепата. На масажистите, администратора и хората, които поддържаха терена също им благодаря. Бяхме едно голямо семейство, а сега то е разбито. На треньора работата се вижда на терена и по резултатите. А ние у нас сме царе да обръщаме внимание на другото, на пошлото, на скандалите. Всеки си има неговото мнение и си мисли, че то е най-правилното. Надявам се само да има повече такива момчета като Кристиян Малинов, които развихме в Добруджа и после той се наложи в Литекс.

Това ли е нещото, с което се гордеете най-много от работата си в Добруджа?

- Радвам се, че успях да променя всеки един футболист във всяко отношение и че създадохме страхотен колектив. В началото всички ми казваха - няма шанс да се случи, българинът си е с български манталитет. Аз не съм съгласен с това нещо, защото, като покажеш отношение, вяра и подход на работа, всеки може да се промени. Гледам го през призмата на това какъв отбор поех и какъв оставям. И съм много горд с факта, че нямахме никакви контузии, нещо, което всеки футболен човек знае какво означава.