Време за мъже, ала с управници без мъжка дума, или как се обръща палачинката в Първа лига

В българския футбол отдавна е настанало време за мъже. Към днешна дата времето на дами като Галя Топалова на и около родните терени е далеч в миналото и елитните ни клубове се управляват от мъже. От хора с реноме, които зад гърба си имат успехи в бизнеса или успехи на футболното поле, които ги карат да изглеждат съвсем на мястото си високо в ръководството на отборите от Първа лига. Това важи и за онези, които дърпат конците на самия български футбол - мъжете в БФС.

Да, обаче в последно време от действията на тези футболни хора не лъха на мъжкарство. Поне една трета от тях опорочиха едно от най-мъжките качества, които могат да съществуват - мъжката дума. От тях чуваме силни изказвания, големи заявки, но когато потърсим действията зад тях, откриваме едно голямо нищо. Говорят се едни думи, изказват се едни заплахи, отправят се ултиматуми, които ако не са за доброто на футбола ни, са в полза поне на самия клуб. Но те си остават само празни приказки, прах в очите. И почваме да се питаме: за какво е това говорене? За заглавия във вестниците и сайтовете? И къде е разликата между политиците и футболните хора, когато и едните, и другите лъжат на килограм и действат така, сякаш паметта на футболния фен е по-къса от нощта на лятното слънцестоене?

Пресен пример - собственикът на Царско село Стойне Манолов обяви, че няма да вади отбора от Първа лига. Това се случи след мини сага, по време на която отборът се разпадна, треньорът си тръгна, а собственикът посочи, че му е писнало само да дава, а нищо да не получава. Доскоро изглеждаше, че мъжкият тим на "царете" е вече в историята, докато Манолов не обърна палачинката. Много подходящ израз за това, което обсъждаме, между другото.

Преди две години пък президентът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка и се зарече, че не би се върнал на този пост дори след години. След като обаче "си почина" за около година и половина, бележитият вратар се завърна във футболната централа ни лук ял, ни лук - мирисал. Впоследствие той се включи с особен патос в президентските избори тази есен и ги спечели след битка с Димитър Бербатов. Сега Боби Михайлов си седи в президентския офис, потънал в размисли как да "възроди" футбола ни, и вероятно отдавна е забравил какви ги е плещил публично преди има-няма две години.

През юли 2020 г. Левски надигна глас срещу начина, по който се разпределят парите от ТВ правата за Първа лига. Тогава "сините" заплашиха, че ако трябва, няма да допуснат на "Герена" камерите на телевизията, която излъчва мачовете им, ако не се преразпределят средствата. Само месец по-късно ръководството на столичния гранд подписа договора за ТВ правата "с особено мнение", но заяви, че за сезон 2020/21 няма да подпише. Е, вече сме сезон 2021/22 и мачовете на "сините" се излъчват все още по каналите, срещу чиито собственици от "Герена" вдигаха шум.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Влизаме в по-ново време - лятото на 2021 г. Тогава Арда (Кърджали) заплаши, че ще напусне Първа лига, ако мачът им с Лудогорец от 4-ти кръг на първенството бъде отложен заради ангажиментите на "орлите" в Шампионска лига. Той трябваше да се състои на 15 август и към днешна дата още не се е изиграл. Към днешна дата и Арда си е член на Първа лига и дори са забравили какви ги приказваха преди има-няма 3 месеца.

През миналата година в кюпа на празноговорящите влезе и собственикът на Локомотив (Пд) Христо Крушарски, който заплаши, че отборът му няма да се яви на стадиона в "Надежда" за мача с Локомотив (София), тъй като съоръжението няма лиценз за мачове от първенството. Е, мачът се изигра и беше на стадиона в "Надежда". "Смърфовете" победиха с 2:0. Толкова за мъжката дума и на Крушарски.

За съжаление, изключение не направи и ЦСКА, който ту има собственик, ту - няма. Ту Гриша Ганчев не се занимава с клуба, ту се занимава. В последно време той ходи по важни срещи за клуба и го представлява и това се случва само няколко месеца след заявлението му: "Аз с ЦСКА не се занимавам, колега". А преди почти година изпълнителният директор на ЦСКА Пламен Марков обяви официално, на пресконференция, че бизнесменът се оттегля и повече няма да се занимава с клуба.

Със силни заявки се отчетоха и от ЦСКА 1948, които пламенно се клеха, че ще разчитат само на български футболисти, но вече имат и няколко чужденци в състава си. Но има и друго - тяхното ръководство заплаши да напусне Първа лига заради недопустимо, по думите им, отношение към отбора от страна на съдийската, дисциплинарната и лицензионната комисии. Тук те обаче още не са се изплюли върху заявката си, тъй като очакват промяна в отношението към тях и ако не я забележат, ще преминат към действия след зимната пауза. Дали ще има такива обаче - предстои да видим, ала като цяло ръководителите в и на българския футбол се надпреварват кой ще направи по-силна заявка и кой ще подвие опашка най-безшумно, когато исканията им нито са чути, нито уважени. Но с този тип действия - празни приказки и после снишаване, мъжете в елитния ни футбол не трябва да се чудят защо никой, ама абсолютно никой, вече не ги взема насериозно.