Защо се взираме в присъдата, вместо в престъпленията

Решението на БФС от следващия сезон да се спре с практиката мачове от първенството да се играят без публика и тази санкция да бъде заменена с двубои на неутрален терен може и да радва феновете, но като цяло не е решителна мярка във войната с футболното хулиганство. С него фокусът се измества от причините към последиците.

След последните прояви на някои родни агитки, които открито прибягват дори до рекет към любимите клубове, стана още по-ясно, че само с дипломация проблемът няма как да се реши трайно. Необходими са крайни и непопулярни за нашите традиции мерки, с които да се осигури достъп до стадионите на хората, които обичат футбола, за сметка на тези, които се опитват да печелят покрай него.

Времето доказа, че от тежките санкции страдат не тези, които с действията си ги предизвикват, а клубовете. Вдигането на провокативни плакати, хвърлянето на бомби и димки или безогледното разрушаване на секторите по и без това малкото ни качествени стадиони се превръщат в силни оръжия в ръцете на агитките, които не харесват настоящото ръководство на отборите си. Когато става въпрос за наистина сериозни противоречия, нищо не би било в състояние да ограничи стихийността, с която привържениците могат да защитят любимия тим. Но щом в името на дребни на общия фон боричкания се нанасят колосални щети, най-вече по имиджа на клубовете, би трябвало да се прибегне до установени и в други държави лостове за превенция. Още от сега от БФС трябва да излязат с категорична позиция, че ако рецидивите с вандалски и расистки прояви по стадионите не се ограничат до търпимия минимум, доколкото изобщо има такъв, то още от следващия сезон ще бъде забранено да има гостуващи агитки. Ще се спрат организираните пътувания с автобуси, в които има повече алкохол, отколкото в квартален денонощен магазин. Освен това крайпътните инциденти ще бъдат намалени до минимум, а разходите по охраната на подобни фенски кервани, пренасочени в други посоки за по-качественото осигуряване на обществения ред. Който иска да гледа футбол, няма как да бъде спрян да си купи билет и да влезе на всеки стадион. Но тези, които чупят и се правят на интересни, ще имат едно наум, ако бъдат поставени в среда, в която лесно могат да загубят своята анонимност. Най-малкото няма как да влизат по стадионите с маски, подобни на джихадистите, тръгнали да рушат световния ред с обърканата си ценностна система. При такъв вариант ще има и по-голяма справедливост в наказанията за клубовете за проявите на феновете, защото те ще са на техния стадион и вероятно ще са вследствие на пропуски в организацията. Въпрос на по-широка дискусия е дали едно подобно ограничение да се наложи като временна мярка и какви ще са условията, при които евентуално би било премахнато. Няма спор обаче, че не трябва да сме по-известни с хулиганите си, отколкото с добрите футболисти и стойностните резултати по европейските терени.