ЦСКА преживява нещо необяснимо

Общата бройка на зрителите в последния кръг на "А" група бе 9333. И това е, ако се използват официалните данни. В същото време в Борисовата градина в София ЦСКА успя да изкуши почти толкова за първата си среща от новото летоброене в клуба. Този факт стана причина за множество спорове, ирония, дори заяждане между привържениците. Ако се опитаме да изключим този тип страсти, защото поне аз не ги намирам за интересни, май е редно да обърнем достатъчно внимание на този факт. Ще е глупаво да го отминем.

Нова надежда

В поведението на привържениците на футбола принципно няма логика. На „Българска армия” не идваха кой знае колко хора в "А" група. Не бяха и малко, но веднъж изпаднали от елитната дивизия, феновете на армейците се оказаха мобилизирани все едно постигат успехите си в Европа от 80-те години. Има някаква нова енергия в този клуб, която е заразителна. Познавам интригуващо много хора, които в момента са далеч по-заинтересовани от бъдещето на армейците в сравнение с времето преди няколко месеца. И говорим за любители на играта, които не са лумпени. Важно е да се намерят причините за това събитие, но истината е, че те се крият по-скоро в психологията на хората. Оказва се, че на "Армията" вярват, че се случва нещо истинско. Звучи парадоксално, но хора, които години наред не са стъпвали на мач, сега искат да отидат и да гледат състава, да изпият една бира преди и след срещата. При това сложили червена шапка и фланелка.

Появи се някаква нова надежда! Колко ще трае този процес, не мога да кажа. Дано е повече, защото на нашия футбол му трябват подобни емоции и страст! В Парка на свободата, както беше предишното име на Борисовата градина, изглеждат наистина развълнувани... и свободни. Някак ЦСКА стана отбор на тези привърженици, събрали се на "Армията". А през пролетта не бе така. Тогава онова бе отборът на Стойчо или на Томов. Сега е техният клуб! А това усещане липсваше в миналото. Изведнъж в ЦСКА намериха идентичност, която липсваше поне 20 години. И интересното е, че този тип енергия увлича и хора, за които пътят до Борисовата градина изглеждаше вече забравен.

Лицата на ЦСКА

В клуба направиха поредица правилни стъпки. На първо място са лицата, които излизат пред медиите и представят ЦСКА, създавайки имиджа на този нов клуб. Христо Янев се оказва изключителна находка. На пресконференция трудно може човек да го ядоса независимо от провокативните въпроси. Поведението му в социалните мрежи дава индикации за нещо много различно. Като играч той видя доста неща от западната част на континента и сега изглежда спокоен и уравновесен, макар да си мисля, че изобщо не е така вътрешно. Но той е лице, което вдъхва уважение. Другият е Пламен Марков. Той също е от хората, които трудно се забъркват в конфликти. Изглежда спокоен, разумен и с хладна глава. Комбинацията от двамата изведнъж лиши армейците от управленската лудост, обхванала клуба в последните години. Далеч съм от мисълта да казвам, че те са перфектни. Най-малкото не сме видели още реални резултати от двамата. Но въпреки това Янев и Марков изглеждат като нормални хора, каквито в Борисовата градина не е имало от доста време.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Около ЦСКА винаги са се търсили сензации. Да си призная, никога не съм предполагал, че ще мине цял месец, без да излезе такава. Единственият скандал на новия режим на "Армията" бе свързан с това кое дружество всъщност участва в първенството на "В" група. И там вината определено е поделена с БФС и зоналната му организация. Да добавим и играчите. Наличието на млади футболисти, които са свързани с школата на "червените" е достатъчна гаранция за подкрепа от публиката. А тези състезатели са избутвани напред. Не съм съвсем убеден, че става дума за класически пиар, но слагането на капитанската лента на ръката на едно 14-годишно момче трудно може да се обясни по друг начин. Но дори и така да е, всъщност ЦСКА трудно може да бъде упрекнат, защото не прави нещо нередно. Сега обаче се формира усещането за нещо ново и различно.

„Всички са против ЦСКА”

Преди много години "Левски" по времето на Томас Лафчис лансира един призив към своите привърженици: „Сами срещу всички”. Имах приятел, който твърдеше, че ако по онова време Лафчис е имал парите на ЦСКА от периода на "Мултигруп", вечният съперник нямаше да съществува. Просто с малкото ресурси, с които разполагаше, Лафчис вършеше удивително много работа. Това бе в средата на 90-те години. От онзи момент насам, всеки път, когато някой от грандовете изпадне в тежко положение, шефовете посягаха към идеята „Сами срещу всички”. Но с времето подобно поведение се изтърка и вече малцина вярваха в този тип стойки.

Сега всички около ЦСКА са абсолютно убедени, че клубът е подложен на атака. И това консолидира привържениците. Мнозина повярваха в идеята, че наистина целта е ЦСКА да изчезне. Много пъти се е повтаряло, че този развой на събитията изглеждаше най-логичната развръзка от 2008 година насам. И накрая нямаше как да не стане. Само че проблемът дойде от начина, по който се случиха събитията. Да, изхвърлянето от "А" група бе факт. Но защо трябваше да се стига до безумната сага, продължила 3 или 4 месеца? Трябваше простичко още в първия ден да се каже, че "червените" няма да имат лиценз за следващия сезон и всичко да приключи. Хората реагират различно, когато една ужасна новина се съобщи веднъж и когато всеки ден биват подлагани на мъчение. А точно това се случи с феновете на "червените". И сега те не приемат каквито и да е аргументи за случилото се.

Оказва се, че БФС направи най-голямата услуга на Гриша Ганчев, като постави армията на привърженици на състава зад него. Сега каквото каже той, това ще мислят феновете. Никой никога не е успявал да обедини тази общност по подобен начин. Гарантирам, че винаги е имало различия в мнението на хората, обичащи този клуб. За да се убедите в това, все още няма ясна позиция кой от тримата големи в края на 80-те години - Стоичков, Любо Пенев и Костадинов, е най-силният играч от онова поколение. Ако се върнем назад, ще видите разделение в мнението дори за играчи като Георги Димитров, Димитър Пенев и Аспарух Никодимов. В ЦСКА винаги е имало хора на различни позиции. Може би единствено Якимов (да е жив и здрав, стана тази седмица на 74 години) е безспорен. Мисля, че ако някой постави задача на БФС да съсипе ЦСКА, е твърде вероятно "червените" да станат шампиони. Толкова забавени са реакциите по определени казуси около тази тема.

Какво се случва сега?

Е, сега не е така. В момента обаче се случва нещо ново и различно. Твърде елементарно ще е да се подцени този процес на мобилизиране на енергия около "червения" клуб. Ние преживяваме интересно явление, което към момента е трудно да се дефинира. Защо един разбит клуб е далеч по-единен, отколкото някога е бил? Защото е ЦСКА? Възможно е, но не ми се вярва. Моето обяснение е друго. Просто ЦСКА за първи път е футболен клуб. Нормален при това. За първи път е съвсем ясно, че даден играч не идва на "Армията", защото иска много пари. Ясно е, че не е и за едната чест и любов към червената фланелка, но нормализацията изглежда в ход. И това кара "червените" привърженици да живеят щастливи, макар и във "В" група. Те са по-щастливи, отколкото са били в последните години. По една причина - ЦСКА е техен (или поне така изглежда). Задачата на Гриша Ганчев като собственик е да задържи това усещане максимално дълго. Ще е крайно любопитно дали ще успее.