Димитър Пенев: Браво на ЦСКА, но Лудогорец е №1

Димитър Пенев е като ходеща енциклопедия. С него можеш да си свериш часовника, да научиш много неща, да погледнеш на други от съвсем различна страна. Той знае откъде е тръгнал и къде отива. И е хубаво опитът и знанията му да продължат да бъдат използвани.

Легендарният треньор даде обширно интервю пред "Меридиан мач". Sportline.bg публикува пълния текст:

Господин Пенев, идва мач между ЦСКА и Литекс - два отбора, които са ви близо до сърцето...

- Да, бил съм и на двете места, но все пак ЦСКА ми е много по-голяма любов. Там съм изкарал почти всичките си години във футбола, на 18 години влязох в казармата и оттогава все играех на „Армията“. Преди това до 17-годишна възраст бях в Локомотив (София). Бях малък, а в защита играеха Тошко Велев, Шпайдела (б.а. -Васил Методиев), Чачевски, Иван Димитров. Като се контузиха двама обаче, Берков се обърна към мен.

В ЦСКА са ви взели съвсем млад...

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Аз имах вече много мачове за мъжкия отбор. Викаха ме и в юношеския национален отбор. Там капитан беше Паро Никодимов, Янко Кирилов беше в отбора. Пред мен теглиха жребия за европейско първенството, още си пазя металната паричка от него.

Как виждате сега мача между ЦСКА и Литекс?

- Между тези два отбора винаги стават мачове, интересно е. Феновете чакат тези срещи, защото знаят, че мирише на футбол. Сега пак ще е така. Навремето, с уважението на Гриша Ганчев, ме поканиха да помагам на треньорите, тогава Ферарио Спасов беше млад. Да давам съвети. Литекс много се развиха и не само във футбола. Навремето с Жоро Пенчев ходихме по чужбина и успяхме да запалим господин Ганчев по конете и вижте сега негов кон печели състезания в Германия.

Вашият ЦСКА обаче е първи в класирането...

- Браво на ЦСКА, поздравления за треньорите и играчите за това, което правят в това тежко положение. Трудно е, но ЦСКА е голяма марка, история, традиции. Това помага. Обаче Лудогорец е №1, това също трябва да се признае. Домусчиев прави това, което преди правеха в Литекс. Имат организация, селекция, финанси... Всичко им е наред. Те ни бутат напред в момента.

Треньор на Литекс е Красимир Балъков, който дълго време е играл под ваше ръководство в националния отбор. Личеше ли си тогава, че ще стане треньор?

- Аз и преди съм казвал, че всеки един от футболистите от онзи, големия отбор, може да стане треньор. Те бяха големи футболисти, но също не са били без треньори, нали? (Смее се.) Ицо, Любо, Балъков, Пешо Хубчев, Златко Янков и той изкара един-два кръга. Чувам, че и Емо Костадинов е изкарал треньорските курсове и от ръководството ще се ориентира към треньорството. Нека си спомни какви указания съм му давал, как съм го защитавал (смее се). Затова може да се каже, че нямаха сполука. (Смее се.) Други бизнесмени пък дойдоха на местата им, но не бяха на „ти“ с футбола. Стана объркване. Дано сега нещата се наредят.

Имате ли обяснение защо българските треньори трудно пробиват зад граница?

- Ние много бързо искаме да станем известни - и в Америка, и в Съюза. Трябва обаче търпение, постоянство. Не ни познават хората. Има и друго. Българите сме много ревниви и егоисти. Не можем да работим много помежду си. Преди години имахме 33-ма треньори в Алжир, Тунис, Мароко - Теко Абаджиев, Сашо Костов, Гаганелов, да не ги изреждам всичките. Тогава държавата помагаше, в тези страни имахме и специалисти от всички професии. Сега всеки се оправя сам.

Има ли добри треньори в школите, които са в основата на създаването на футболисти?

- Системата беше друга. Много големи футболисти почнаха като треньори в школите. В ЦСКА бяха Гацо Панайотов, Пижо Миланов, Буч. После ставаха треньори във „В“ група, в „Б“ група. Сега не е така. Деца пак има, винаги ще има, но схемата трябва да се смени. Щом няма резултати, значи нещо не върви. Нещата са сбъркани. Не може в едно семейство родителите да получават заплати по 300 лева и да дават по 150 детето им да играе футбол. Нали трябва да издържат семейство, да поддържат апартаменти. По наше време имаше фабрики, правеха хубави екипи - трико, памук - истински. Сега един екип струва цяла заплата и децата сами си ги плащат.

Какво правим тогава?

- Трябва да се променяме, да видим какво правят другите. Преди два дни от Общината съобщиха, че София става спортна столица за 2018 години. Щяло да има 1 000 000 лева за нови игрища. Но градът е 2,5 милиона жители, за кого по-напред. На колко човека се пада по едно игрище? Преди години един партиен член, няма да му кажа името, беше казал: „Щом имаме „Кремиковци“, ще направим 1000 футболни врати за всички деца. Минаха 10-20 години, дори не видяхме макет на врата. А колко желязо се изнесе от „Кремиковци“. Дано сега не стане така.

Как гледате на възхода на Лудогорец?

- Вече казах, всичко е супер - отбор, селекция, ръководство. Те обаче ще видят сега, че на 3 места трудно се играе. Това сме го пробвали в ЦСКА, знаем го. Много е трудно.

Отборът хвърля всичко в Шампионската лига...

- Да, защото има голям интерес, реклама. Идват пари, обновява се отборът. Отдолу може дас е гради и школата. Те миналата година изкараха спокойно, но сега напрежението е голямо. И ще се види - има ли вътрешна конкуренция, този става ли, онзи добър ли е. Идват контузии, умора, картони. Почваш да губиш точки, изнервяш се. Освен това много им завиждат. Но това го знаем дори от бабите си - българинът му е най-добре, когато комшията е зле.

Защо не се уважаваме?

- Такива сме. И преди като сме ходили на семинари в Германия, Италия, Испания, там треньорите се събират един път седмично в някоя кръчма или кафене да си разменят хубавите неща от професията, да се поддържат. Тук си правим само престрелки, а на другия ден се оправдаваме - ама това не съм го казал, не са ме разбрали. Защо?

Националният отбор очевидно не върви. Имате ли рецепта?

- Не върви, защото нямаме 5-6 основни футболисти на високо ниво. Сега имаме трима-четирима млади, които излязоха в чужбина, но те не играят. Трябва да преболедуват 5-6 месеца. Само с тичане и подготовка не става, трябват им мачове. Младите ни изневеряват, а и всичко пада върху треньора.

Но има и лидери като Ивелин Попов, Манолев...

- Аз говоря за по-младите, а и Ивелин и Манолев не играха в националния отбор, когато бяха по-млади. По-късно пробиха. Трябва му време на този отбо,р рано му е. Всички искат точки и класиране, но трябва търпение. Да минат едни квалификации, да дойдат други. Националният отбор е ръководството, реньорите и състезателите. Не може едните да са виновни, а другите - не. Всички са заедно.

Вие как се оправяхте едно време?

- И мен са ме критикували много. След две равенства у дома и загуба от Австрия с 1:3 са ми искали оставката. Моята защита беше да казвам постоянно: "Чакайте да изиграем всички мачове, накрая ще броим точките". И накрая имах право. Но тогава имаше по 4-5 готови футболисти и от ЦСКА, и от Левски. Това е цял отбор. А сега колко има от ЦСКА и Левски? От 15 отбора не можем да съберем един състав. Лошото е, че повечето ни момчета не играят в Европа и като дойдат, за три дни синхрон не се прави. Другото е, че ние в България не можем да изиграем два силни мача за три дни. Никога не сме го могли, ние нямаме такъв цикъл. Вижте в Англия - играят понеделник, вторник, сряда, готови са. Тук почиваме, сърдим се, като имаме два мача през ден. И после се питаме защо не можем да бием Малта.

Календарът вече се парви от УЕФА и ФИФА...

- Футболистите трябва да играят постоянно, не може да тичат само за здраве. Сега ЦСКА игра с Раднички, но това беше празник, фойерверк. За играчите не е сериозно, не се напрягат. И не са подготвени. А в моя национален отбор дори резервите бяха резерви - имах готови играчи като Боримиров, Бончо Генчев, Иво Андонов. Не ги беше страх да влязат. Сега в тима на България и да сменим трима-четирима, пак е същото, по-добро няма да стане.

Приемате ли критиките към защитата?

- Не, това е най-лошото. Нали са един отбор. Не може едни други да се критикуват или мълчаливо да си дават оценки. За какво се сърдят? И по мое време имаше трима капитани - Боби, Ицо, Трифон. Но аз съм им казвал, като единият не играе, другият ще е капитан. Много важно кой е точно, но трябва да се уважават.

Виждате ли ваши наследници в защитата на националния отбор?

- Преди години Иван Иванов се изсилваше. Аз го познавам добре, нали му бях треньор в ЦСКА. Тогава и в Левски имаха добър млад централен защитник, играеха заедно с Иван за младежите. (б.а. вероятно има предвид Симеон Иванов или Виктор Генев). Тогава му казвах на Кирил Ивков: "Абе, тия ще ни надминат!", а той ми отговаря: "Няма, Пена, няма".

И все пак кога България ще има силен национален отбор?

- Националният отбор е като правителството, не се прави лесно. Вижте колко партии колко време не могат да се разберат. Но трябва да има и яснота - днес треньорите имат пълна свобода, утре вече не знаят помощници ли ще имат, шефове ли. Това не помага. Не можеш да оставиш треньора на ръба, той трябва да знае има ли подкрепа.

Харесва ли ви новият формат на първенството?

- Да, тази година ще бъде много по-интересно. Тук са Лудогорец, Ловеч, всичките софийски отоброи, пловдивските също. Ще има много хубави мачове, а след това и финалната фаза. Значи, схемата е правилна за първенството, но за националния отбор пак нищо не остава, нищо.