Димитър Пенев: Всички могат да спечелят от кризата, и клубовете, и националния

Треньор номер едно на ХХ век Димитър Пенев направи сравнение на кризите в българския футбол. Пенев даде рецептата за успеха на Стоичков, Пенев-младши и Емил Костадинов. Той коментира и ситуацията в "Левски" и политиката, която налага Лудогорец. Според легендата на ЦСКА финансовата криза може да помогне на родните клубове и националния отбор, тъй като ще се заложи на развитието на юношите, което ще е от полза в бъдеще.

- Господин Пенев, какви юноши бяха Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Витанов и всички от онова поколение, което вие наложихте веднага след разформироването на "Левски" и ЦСКА?

- По онова време животът беше по-различен. В България младите хора преди 10 ноември нямаха такова голямо изобилие откъм развлечения. По отношение на тези големи български футболисти впоследствие ще кажа следното: те като всички млади хора искаха да се забавляват. Разликата между тях и сегашното поколение млади играчи е веднъж в самоконтрола, те просто бяха по-скромни, втори път в контрола на семейството.

Времената бяха такива, че семейната среда влияеше изключително много и разбира се, не на последно място - ние, треньорите, се стараехме да им помагаме да не загубят мярата. Когато имаха тренировка, аз виждах освен добрите им страни и недостатъците. Затова ги карах веднага след като свърши заниманието, да остават и да работят върху недостатъците си и да се усъвършенстват. В конкретния случай тримата - и Стоичков, и Пенев-младши, и Костадинов, имаха желанието и себеотдадеността да играят футбол. Тези младежи искаха да успеят и да се развиват като футболисти. В края на 80-те години футболът беше прозорецът към света и по този начин младите спортисти, не само футболисти, можеха да се реализират в живота и извън границите на България. Това е основната разлика между поколенията тогава и сега.

- Оставаха ли с желание, или беше необходимо по някой път и да се налагате като техен треньор?

- Да, имаше моменти, в които те се сърдеха. Някои от техните съотборници отиваха да обядват, а пък аз карах определени футболисти да останат примерно около още един час след края на тренировката. По време на този един час непрекъснато имаше подмятания от страна на футболистите: "Айде бе, тренер, не останаха кюфтенца за нас. Другите ще ни изядат кюфтетата." А аз пък им отговарях: "Все едно-две кюфтета ще останат и за вас. Толкова ви трябва". Всичко това се случваше на базата на Панчарево. Ще ви издам и още един интересен случай не само със Стоичков, Пенев и Костадинов.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Често пъти карах защитниците да остават да работят след тренировка с цел да изчистват играта си, да бъдат по-бързи, по-повратливи. Някои от тях след една такава тренировка ми подметнаха: "Тренер, пак закъсняхме за обяд." Аз пък на тях им отговарях: "Кокошки ли имате да храните, или да копаете градините на майките и бащите ви, та бързате? Това ви е занаятът, тука ще стоите." Карах допълнително да тренират всичките, които смятах, че имат талант, защото знаех, че това е пътят не само за тях, но и за ЦСКА като клуб.

Изграждането на един млад футболист изисква много, и то разностранни усилия. Процесът трябва да бъде взаимен и футболистите да се трудят, да имат желание и талант, но и треньорите със същото желание и сърце да предадат своите знания на младите. Когато 85-а година ни разформироваха заедно с "Левски" и станахме "Средец" и "Витоша", беше много тягостна обстановката в българския футбол.

Всички отбори играеха на нож против ЦСКА. И тогава никой не искаше да пуска най-добрите си футболисти да идват в ЦСКА и в "Левски". Ето това е причината аз да обърна внимание на юношите ни. И точно заради това в първия отбор на ЦСКА бяха наложени млади момчета, които, разбира се, заради таланта си и работата, която са положили, след това станаха и големи звезди. Мотивирах ги, като им казвах, че сега е техният момент да станат големи футболисти, да коват победи и титли, за да може, освен да изградят собствените си имена, но и да върнат старата слава на ЦСКА. За да може отново всички да се съобразяват с клуба, както беше преди 85-а година. И с моите помощници Стоил Трънков и Жеков успяхме да променим и тактическата схема на игра на ЦСКА, като подчинихме всичко на таланта на тези млади момчета. Именно това помогна и на отбора, и на тях.

- Все пак всички тези звезди са били на 16, 17, 18 години, имаше ли някой от тях, който беше по-буен?

- Имало е моменти, в които всеки един от тях е показвал силния си характер, но макар и трудно понякога, успявахме да се справим. Понякога се налагаше и ние да правим компромиси. Ходил съм лично в училищата им да извинявам отсъствия, като съм го правил с ясното съзнание, че това помага на тях, а и на отбора, защото тези отсъствия са свързани с футбола. Стараех се както аз, така и помощниците ми, да следим и успеха им в училище. Имат ли нужда от помощ в училище, как се развиват, как учат.

В моменти, в които те примерно са имали затруднения в живота, било в училище или понякога в семействата им, ние, треньорите, стояхме зад тях. Правехме го, защото знаехме, че те са футболисти с качества, в които има много хляб, както се казва. Най-важното нещо, което те разбраха още в ранна юношеска възраст, е, че трябва да бъдат постоянни. Когато си постоянен и дисциплиниран, работиш много и си и талантлив, тогава резултатите винаги идват. Признавам си, понякога ги карах да се лишават от всичките удоволствия, които всеки млад човек иска да има в личния си живот, като да излизат с приятелки, да ходят по дискотеки, на кино. Но след това всички те ми бяха благодарни.

- Защо според вас единствено вечният съперник "Левски" в момент на жестока финансова криза в българския футбол залага на млади играчи, следвайки вашия смел пример?

- "Левски" не само сега, но и преди няколко години имаше едно много силно поколение от млади български футболисти. Не искам да давам оценка на ръководството на клуба, но според мен тогава всичките ръководители, треньори, мениджъри, собственикът решиха да игнорират развитието на младите си таланти и залагаха на привличането на чужди футболисти и така загубиха едно поколение.

В сегашната ситуация, очевидно притиснати от финансовия колапс, явно ръководството няма друг избор. Естествено, това дава огромен шанс на всичките юноши, на които се залага в този момент в клуба и както виждаме, кризата им помага да извадят дивидент. Според мен "Левски" ще бере тепърва плодовете на тази т.нар. криза. До година-две тези играчи ще струват много пари и ще върнат стократно инвестицията в тях. Така че да, кризата помогна на "Левски" и те ще спечелят от нея. А защо само те го правят, ми е трудно да кажа. И в други отбори се забелязва тенденция да се залага на млади български футболисти, като "Литекс". Там от доста години се работи сериозно и в ДЮШ, и в първия отбор с млади български играчи. Има и други отбори, напоследък "Славия" също доста подмлади своя състав и те най-вероятно също ще имат в скоро време успехи.

Бих направил една такава съпоставка - когато аз налагах през 85-а година млади футболисти в ЦСКА, тогава "Средец", го правех по неволя заради политическата системата и пряката намеса на държавните ръководители по онова време във футбола. Сега нашият футбол е в друг тип криза - финансова, и ако има повече далновидни президенти, точно по този начин могат да извлекат ползите за клубовете си. Така ще спечелят и те, и клубовете им, и националният ни отбор.

- В "А" група обаче има и обратния пример. Отборът на "Лудогорец" залага на много чужденци. Този пример как бихте коментирали?

- Естествено, аз не мога да давам съвети на Кирил Домусчиев каква политика да прави и как да развива клуба си. Както виждаме, и този модел също носи успехи. Постигнатите високи резултати в Шампионската лига и Лига Европа говорят, че тази политика също е правилна. Да, в този случай участието на българските футболисти в първия състав е сведено до минимум, но пък тук има един друг мотивиращ за българите в "Лудогорец" елемент. Когато влизаш в конкуренция с чужденци, това не ти дава възможност да се отпускаш нито за секунда, нито в тренировките, нито в получаването на шанс в официални срещи. И повярвайте, само така се израства. "Лудогорец" започна да привлича млади български таланти и при тях също до 2-3 години ще започнат да излизат много добри футболисти. Направиха добра академия.

- Трябва ли да има намеса и на БФС чрез увеличаване на бройката на български футболисти, които задължително да играят в "А" група?

- Да, има място за дискусия по темата и в Европа също се коментира този въпрос, дори доколкото знам в повечето големи първенства се коментира някои от федерациите да задължат клубовете да пускат по пет, дори шест местни футболисти в първите си отбори. Това предстои да се дискутира по-сериозно и в България, естествено, тъй като знаем, че задължително двама български футболисти до 21 години ще участват в първите отбори от "А" група. Един млад футболист се изгражда много бавно. Започва се от 7-8-годишна възраст, леко и постепенно той трябва да бъде усъвършенстван, да му бъде давана възможност постепенно да се качва в по-горна възраст и така в момента, в който той бъде привлечен в първия отбор, да бъде почти готов. Проблемът е, че сега поколенията са други, животът също, не можем и не трябва да гледаме само назад. Въпросът е да се намери точният подход към сегашните юноши, да ги върнат в школите да се работи сериозно с тях, това сега е занемарено.