Йорданка Христова: Ползваха ЦСКА за далавери, и аз знам за уговорени мачове в България

Подкрепяла съм "Левски" в Европа, признава звездата

Певицата Йорданка Христова, която е страстен почитател на ЦСКА, сподели разочарованието си от случващото се в клуба и в българския футбол пред "България Днес".

Г-жо Христова, вие сте един от най-известните привърженици на ЦСКА, следите ли какво се случва с отбора напоследък?

- Ох, какво да ви кажа... нямам нищо общо с тези неща. Фактът, че съм сред известните привърженици, не променя нищо. За съжаление, няма как да помогна. Дълбоко възмутена съм от това, което става.

Като фен как бихте приели "червените" да бъдат изпратени да играят в най-ниското ниво на футбола?

- Дори не мога да го коментирам това нещо. Това е безобразие! Истинско безобразие! Липса на национална политика за спорта като цяло. Липса на национално достойнство! Не може най-известният и най-успелият ни отбор в Европа, отбор, през който са минали едни най-големите звезди на футбола ни, изведнъж да остане в безтегловност. Струва ми се, че това е тенденциозно, друго не знам какво може да е.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Дълги години са натрупвани огромни дългове...

- Не знам как се е стигнало до това. Говорите ми за неща, с които не съм запозната. В последните години всеки, докосвал се до ЦСКА, е искал да докопа имоти, да върти далавери, да пере пари и какво ли не. Никой не е отишъл там, защото има цесекарско сърце - в това съм сигурна. И ето, то се вижда какви огромни са дълговете. И не може да започне първенството, да бием всичко наред до Нова година, а през пролетта да останем в трета глуха. Това вече няколко пъти се случва - печелим, а после нямаме лиценз. Абе, какви са тия глупости въобще?!

Нямаме политика не само за футбола и спорта, ами въобще. Нямаме национално самочувствие и не сме обединени. Как допуснахме Иван Славков да бъде обиден с оная история с мнимия подкуп? Ние се делим на ЦСКА и "Левски" и не гледаме по-надалеч, към общия ни национален интерес и достойнство. Което е много тъпо! Ето, един Томас Лафчис какво казва: "Какво първенство без ЦСКА?" Какво да коментирам, човекът си го каза.

Не трябва ли сега на тези, които управляваха ЦСКА и го доведоха до това състояние, да им се търси наказателна отговорност?

- Естествено, че трябва! Както в държавата се допусна да стане разграден двор и да бъде разграбен, същата история и в ЦСКА. Който отиде в ЦСКА, си облиза пръстите, да не кажа по-силна дума, че може и да е груба. Лошото е, че никой не е наказан за престъпленията, които е извършил. А трябва! Ето, във ФИФА ги започнаха по върховете да им вадят зулумите. Да не би в България да няма купени първенства и мачове в последните 15-20 години? Има, дори аз знам за такива.

Откакто всичко у нас, дори футболът ни, се комерсиализира благодарение на нашите "приятели" от другия континент, вече няма идеализъм никъде. Всички са безскрупулни материалисти, биха отишли и в противниковия отбор, само и само за пари. Няма го това достойнство и в спорта, и в изкуството, което го имаше преди години. И съм много доволна, че съм далеч от тази помия.

Казахте комерсиализация, мнозина обвиняват клубовете, че купуват чужденци, които не знаят в какъв отбор идват. Това колко голям проблем за футбола ни е според вас?

- Ами голям, как да не е голям. Те идват, без да знаят за какво става дума. Идват и не са научили да викат каква хубава ни била публиката, какъв ни е бил отборът, а са дошли от чужбина да си приберат парите. Чудя се за какво ги взимат такива, дето не знаят и къде е България на картата. Важното е да играят красив футбол, за идеята, за отбора, за честта. Навремето какви гениални футболисти си чупеха краката за това, и Гунди, и Якимов, и куп други гениални играчи. Те взимаха жълти стотинки, а представяха България пред света с чест и достойнство. Какво да говорим - вече се ядосах.

Ако все пак ЦСКА бъде изпратен в аматьорските групи, вие бихте ли отишли да подкрепите отбора?

- Какво значи да отивам? Аз никъде не отивам! Аз съм привърженик на този отбор от малка, още откакто беше ЦДВ! Аз съм си от този отбор и ще остана от него. А тези, дето се въртят около него - аз какво да направя. Както нищо не мога да направя, за да има реална демокрация, за да вървят нещата напред. Какво мога да направя сама? Гледам да живея достойно, да помогна на някой - това е, което мога да направя.

Подкрепяте ли мнението, че първенството ни не може както без ЦСКА, така и без "Левски"?

- Разбира се. Подкрепяла съм "Левски" в международните му мачове. За последно, когато 'сините" играха в Шампионската лига, с една приятелка написахме песен. Сега липсва не само моят отбор, вашият отбор, ами и националният отбор, съзнанието, възпитанието да сме единни.

Невъзпитанието ли води до грозните сцени по стадионите и извън тях между привържениците на различни отбори?

- Възпитанието и личният пример. Защото на детето си не може да му казваш: "Не хвърляй!", а ти самият да хвърляш и то да гледа. Едно време го нямаше това, напротив - уважавахме се.

Вие изпяхте химна на ЦСКА, който феновете веднага припознаха, какво ще стане с тази хубава песен, ако се стигне ЦСКА да се раздели на едно на Васил Божков и друго на Манджуков и Милко Георгиев?

- Изпях химна с удоволствие, всички привърженици харесаха песента, какво има да става. На Манджуков нали баща му каза, че му е подарил ЦСКА? Но за такъв подарък трябва да се грижиш. Както Гриша Ганчев прави за Литекс и братята Домусчиеви за Лудогорец. Другите нищо не правят!

Дойдоха ли времена столичните грандове да трябва да се борят и равняват по провинциални отбори?

- Направо нямам думи! С ЦСКА не се знае какво става, в "Левски" също имат големи проблеми, горките. Славия да не би да цъфти - всяка година се борят да не изпаднат от "А" група. за Локомотив пък какво изобщо да говоря, и тях ги изгониха. Тези лицензи много бъркат нещата. На Платини измишльотините! Преди нямаше такива неща и отборите си играеха. В другите страни може, не знам. Но там имат огромна публика, богати са, могат да правят от футбола бизнес. А при нас всичко е много по-малко и виждате, че не става. Ние преди сме постигали големи успехи именно с този идеализъм, за който вече споменах, със сърце.