Тодор Янчев: Ганчев честитеше победите на ЦСКА

Дългогодишният капитан на ЦСКА Тодор Янчев изигра своя последен мач през лятото на миналата година. Сърцатият полузащитник от Казанлък завинаги ще остане в сърцата на "червените" фенове със своите над 300 мача за "армейците". Той е рекордьор по най-много двубои с екипа на ЦСКА в европейските клубни турнири - 42. 39-годишният юноша на "Розова долина" (Казанлък) изигра 18 срещи за националния отбор. От няколко седмици Янчев води тима на "Царско село", който е най-новият участник в столичната "А" окръжна група. Отборът започна с победа в първия си официален мач, след като надигра БМ "Спорт" с 4:0. Това беше и дебют за Тодор Янчев като старши треньор.

- Г-н Янчев, откога започнахте работа в "Царско село"?

- От 24 август. Г-н Стойне Манолов ме покани да оглавя цялата школа. Отговарям за всички възрасти. Отделно ръководя представителния тим, който стартира от най-ниската група - "А" окръжна. Водя още една възраст - 2002-ра. Имаме резерв към тези деца, които могат повече. В академията "Царско село" работим с поколенията, които са родени до 2010-а. Имаме доста добри специалисти. Един от тях - Кемал Рашидов, вече спечели със своя набор 2005 първата купа на турнира "Иван Славков".

- Радвахте се доста, когато децата вдигнаха трофея. Помните ли вашия първи турнир?

- Да, бяхме на едно училищно първенство. Бях най-малкият участник. Станахме шампиони. Тренирах с моя брат, който беше по-голям от мен. В един момент раздаваха медалите, а за мен нямаше отличие. Побутваха ме назад и накрая не остана нищо за мен, но ми подариха една фланелка. Бях много щастлив. След награждаването моят брат ми даде неговия медал, за да не ми е тъжно. Това беше първата купа - от училищното градско първенство.

- Доскоро бяхте професионален футболист. Как ви се отразява преминаването на ръководна длъжност?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Разликите са големи от мъжкия професионален до типично детския и подготвителен футбол. Работата с подрастващите те прави много щастлив. Човек изпитва удоволствие, след като види техните искра, желание, хъс и необременен ентусиазъм, с които идват всеки ден на тренировка. Те преследват своята мечта да бъдат един ден футболисти в даден клуб и дай Боже, в националния отбор.

- Кое повече ви допада - да бъдете треньор или по-скоро администратор на школата?

- Имам изключителен късмет да разполагам в моя щаб с Иво Котев, който се занимава с административните неща. Наред с това той помага и като помощник-треньор в първия отбор и при децата. Треньорството доставя голямо удоволствие.

- Имате ли амбиции да работите начело на професионален тим?

- Такава ми беше идеята, но г-н Манолов ме покани и приех. В момента карам курсове за професионален лиценз. Моята амбиция е, когато завърша и натрупам опит, да се отделя и да стана старши треньор на професионален тим.

- Гъделичка ли ви тръпката да направите завръщане във футбола, както това сториха много ваши колеги?

- Докато съм жив, ще ми се играе. Но аз направих своя последен мач с екипа на ЦСКА. Мечтата ми беше да запиша последния двубой с "червения" екип. Сторих го. Към днешен ден не мисля да играя. Поддържам форма, но в момента съм изцяло зает от сутрин до вечер с академията. Почти не ми остава време за футбол на малки вратички.

- Какви са амбициите на мъжкия тим на "Царско село"?

- Моите цели и тези на собственика са да спечелим промоция за "В" група. Тепърва събираме млади момчета. Съставът изцяло е изграден от футболисти, които са минали през школите и по една или друга причина не са получили шанс. Сега това е възможност да хванат последния влак. Имаме добри момчета. Надявам се да се да докажат, че са били отхвърлени несправедливо. Ако тук не го направят, няма къде другаде.

- Следите ли ситуацията в ЦСКА и как нещата биха могли да се оправят?

- Следя ги. Радостното е, че фигура като Гриша Ганчев се нае с клуба, за да го издържа. Хубавото е, че и друг голям бизнесмен - Васил Божков, беше готов да подаде ръка през лятото. Единият се ангажира пряко. Влезе човек, който разбира от самата материя и обича ЦСКА. През годините г-н Ганчев е показвал своята любов към клуба. Когато сме спечелвали дадени мачове, се е обаждал на нашите треньори и ни е честитил успех.

- Имало е фрапантни резултати между "Литекс" и ЦСКА през годините, както и скандали. Защо чак сега се появи тази любов на Ганчев?

- Той е фигура, която иска да побеждава, без значение, че има симпатии към някои клуб.

- Как могат да се изчистят дълговете в ЦСКА?

- Не съм финансист да знам точната сума, която се е натрупала. Говорят се различни цифри, които са стряскащи. Надявам се хората, които се занимават с финансовите дела в клуба, да успеят по някакъв начин да се справят. Като цесекар искам да виждам отбора на място, което му приляга. Все пак има изградена история.

- Бяхте в клуба, когато нещата започнаха да се сриват. Какво се случи?

- При всички положения имаше грешно управление. От спортно-техническа гледна точка по една или друга причина тимът не показваше играта, на която е способен.

- Дълги години бяхте част от националния отбор. Защо и там не се получават нещата в момента?

- Влязоха нови поколения, които се възпитаваха в така наречения преход. Ние бяхме от последните футболисти, хванали стария режим на държавата. Трябва да преболедуваме това състояние на националния отбор и да се примирим, че това са футболистите, с които разполагаме. Те имат качествата, които виждаме. Единствено можем да ги подкрепяме и да им даваме нужната помощ като фенове и ръководители. Тези играчи могат повече, но в момента резултатите не са добри.

- Същите футболисти направиха 2:2 с Италия, записаха и добри мачове по времето на Любо Пенев. Защо вече не играят по този начин?

- Въпросът е, че при по-младите трябва да има постоянство. Не да загатнеш как можеш да играеш, а всеки мач да защитаваш с гордост цветовете на България. Това е най-святото нещо за един човек. Няма по-голямо признание от това да запишеш мач в националния отбор. Клубните пристрастия остават на заден план. Всеки, който излезе с фланелката, трябва да се чувства специален и да го показва на терена.