Тончи Кукоч: Дразня се от футболисти, които плачат за пари

Левият бек на ЦСКА Тончи Кукоч даде култово интервю пред вестник "Труд" само два дни преди мача България - Хърватия:

- Вече познавате и българския футбол. Лесно ли Хърватия ще ни победи в петък, г-н Кукоч?

- Ще бъде много тежък мач. Но не за България, а за Хърватия. В нашите медии всички пишат и говорят как ще бием. Виждам, че има подценяване. А България е много силен тим. Усещам, че проблеми ще ни се стоварят на главата.

- Къде хърватите могат да се пропукат?

- Заради левия бек.

- Сериозен ли сте? Вие казахте, че сте най-добрият ляв бек на страната.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Напълно съм сериозен! Единственият добър ляв защитник освен мен е Иван Стернич от Днипро. Но предпочитат да преквалифицират Симе Вършалко, който играе с десен крак. Той пък се контузи. Напълно съм сигурен, че за следващия мач срещу Италия аз ще бъда в националния отбор. Моят мениджър Предраг Рачки говори с Нико Ковач. Пратил е да ме гледат и знам, че ще получа шанс.

- Досега не са ли ви забелязали?

- Веднъж ме гледаха в мач на Бреша, но там получих червен картон. Аз си чакам мача с Италия. Той е моят.

- Защо?

- Хората в Италия не са добри. Много искам ние и българите да се класираме. Италианците не са мъже, нямат топки. И много мразят балканците. Ще ви разкажа един случай. Играем с Бреша срещу Модена и ако завършим наравно, отиваме на бараж. А влизане в Серия А означаваше 14 милиона евро приход за клуба. Загубихме с 0:1 и в съблекалнята капитанът се смееше като дете. Попитах го какво му е смешно, а той не ми обърна внимание. Тогава два пъти го ударих с глава. Глобиха ме 100 000 евро. Няколко дни по-късно президентът ми се обади да се връщам в отбора. Щял до две седмици да ме продаде в Сампдория за 2,5 милиона евро. И аз щял съм да спечеля много пари. Въобще не се замислих - казах му, че се махам от тази държава. Тогава се обади ЦСКА и приех. Знам колко по-добре щях да бъда финансово, но сега се чувствам щастлив. Казах на жена ми Катарина, че искам да отида в моя край. В първенство като нашето. Не съм гледал парите. ЦСКА ще стане шампион и аз мога да от ида в някой от истинските шампионати като Германия, Англия, Испания или Франция.

- Да ви върнем пак на мача в петък. Коя от вашите звезди харесвате най-много?

- Нито една.

- Нито Модрич, нито Манджукич, нито Ракитич?

- Не. Единственият хърватски футболист, на когото наи­стина съм фен, е Рапаич. Ето това е примерът за мен.

- А ако наистина ви извикат в националния, ще им го кажете ли?

-Какъв е проблемът? Искрен съм.

- За какви премии играят хърватските национали сре щу България?

- Нямам представа. Чувам, че премии ще има само за класиране на европейските финали. Тогава знам, че ще получат между 150 и 200 хиляди евро на човек.

- А защо цитирахте вашия съотборник в ЦСКА Апостол Попов, че българите ще получат по 20 000 евро при победа над Хърватия?

- Журналистическа измислица е. Апостол Попов ми каза само едно нещо за мача. И то е колко се радва, че аз няма да играя срещу България.

- От кой хърватски треньор сте научили най-много?

- Не е хърватин, а българин. Името му е Красимир Балъков. Той е човекът, който ми даде първи шанс да играя голям футбол в Хайдук. При него направих 28 мача в първия отбор и благодарение на тях се стигна до трансфера ми в Бреша.

- Знаете ли, че следващият ви мач ще е срещу Балъков и неговия Литекс?

- Разбира се. Неговият помощник от онова време Илия Груев, който сега работи в Германия, ми се обади. Каза ми, че Балъков много иска да се видим преди мача. И аз ще се радвам. Благодарен съм му, че ми се довери. Бала беше велик футболист и е станал добър треньор.

- Колко време се виждате още в ЦСКА?

- Имам договор за две години още. Но бих казал и докато Стойчо Младенов е в ЦСКА. Той е най-добрият треньор, с когото съм работил. Дори на тренировка иска винаги да сме победители. Аз така го разбирам футбола. Ако всичко в България се решава на терена, няма как ЦСКА да не е шампион. Нищо особено не виждам в Лудогорец. Прекалено се говори за този отбор, но не ме впечатляват. Немалко треньори по света обичат да лъжат или най-малкото да не са искрени. Това са кукавици (страхливци - б.р.) в живота. Младенов е мъж.

- Бързо станахте любимец на агитката. Откъде взехте телефон, за да си направите селфи след мача с Ботев?

- Бях го дал на администратора още преди двубоя. Очаквах, че ще бием. И знаех, че за първи път фенският сектор ще е отворен. ЦСКА има най-лудите фенове, които съм виждал. Сравними са само с хърватските. Радвам се на снимката на фона на трибуните. Беше много лудо.

- Татуирахте ли си вече емблемата на ЦСКА сред толкова други татуси по тялото ви?

- Засега от България имам един кръст. Емблемата ще я татуирам на дясната ръка, след като станем шампиони. Иначе най-много обичам тази, на която съм написал на италиански: "Боже, помогни ми да издържа това, което не мога да променя".

- Намерихте ли приятели в ЦСКА?

- Всички ме посрещнаха добре, но най-много капитанът Валентин Илиев. Приятели са ми Марин Уршулич, Милисавлевич и Крачунката (Крачунов - б.а.).

- Българките или хърватките са по-красиви?

- Не съм виждал много българки, затова... без интриги. Не ходя от две години по дискотеки. Още тогава си казах, че по-добре е да тренирам и да се уча във футбола, отколкото да опознавам нощния живот. Не е време за дискотеки. Когато съм свободен, играя на плейстейшън.

- Името ви наподобява това на великия баскетболист Тони Кукоч. На него ли сте кръстен?

- Не, Тони Кукоч ми е братовчед. Почти всеки месец се чуваме. Дава ми съвети как да се развивам като спортист. Иначе съм кръстен на дядо си.

- Какво прави Тони Кукоч?

- Живот си живее. Играе по цял ден голф с Майкъл Джордън. Да, Тони наистина е велик човек за Хърватия и за нашия и световния спорт.

- Как е живяло семейството ви по време на войната през 90-те?

- Бил съм на 3 години и не помня много. Но в ушите ми още кънтят бомбите. Слава Богу, семейството ми не по­страда от войната. Сплит беше мирен град, но въпреки това имаше бомби. Войната прави живота тежък, Толкова семейства загубиха близките си. Дано никога не се повтаря. Дразнят ме футболисти, които плачат за пари. А не се замислят, че хора. живеят по цял месец с по 500 лева. Това не го приемам.