Павел Панов - синьото сърце, което никога няма да спре да тупти

Феновете на Левски вчера видяха първата победа на отбора за 2018 година в първенството, но само няколко часа по-късно радостта им бе заменена от огромна тъга. Съкрушителната вест за смъртта на легендарния и велик Павел Панов остави невярващи и безмълвни милиони привърженици, и не само на "отбора на народа".

Великият Пальо има за Левски 381 мача и 176 гола, където играе между 1968 и 1981 година и печели със "сините" четири шампионски титли и пет купи на страната. С екипа на националния отбор нападателят вкарва 13 попадения в 44 срещи, участник е на световното първенство в Германия през 1974 година. В евротурнирите има рекордните 22 гола, а именно там записва и едни от най-паметните си мачове. Едва ли има някой, който да не слушал и чел за отстраняването на Аякс или за двубоя с Барселона, в който отборът, летящ с Павел Панов, отбелязва 5 гола. Първата среща на „Камп Ноу“ е загубена с катастрофалното 4:0, но това не отчайва българския отбор. Дори напротив. Излизат на терена готови за реванш и успяват 5 пъти да покосят вратата на именития си съперник. Все още нито един друг отбор не е успявал да отбележи 5 гола на каталунците в Европа. А два от тях в мача на 17 март 1976 година са дело именно на Панов. Той дава начало на голеадата в София и слага края ѝ, отбелязвайки от дузпа в 90-ата минута за победата с 5:4. На стадион „Васил Левски“ тогава са присъствали 70 хиляди зрители, а мачът е определян и за най-добре посетения в историята на българския футбол. Но големият нападател дори не трепва в изпълнението, макар всеки да знае колко трудно е в такъв момент и пред такава публика.

През есента на 1977 година отборът на Левски отново се изправя срещу Аякс, но този път не успява да го отстрани. За разлика от първите им дуели през 1975 година, когато след продължение и дузпи отстраняват холандския гранд, този път не успяват. Голямата болка в тези срещи обаче е контузията на русокосия нападател, която натъжава всички левскари. По време на двубоя в София счупват десния му глезен, което го изкарва извън игра до края на сезона. Големият лидер на отбора кара феновете да преживеят и плачат заедно с него тази контузия - да, любовта и уважението към него са били толкова големи. 

„При счупването на десния ми глезен всичко беше разкъсано - ставна капсула, връзки на глезена... Наложи се операция, поставяне на пирони. Проф. Димитър Шойлев ме оперира тогава. Възстановяването беше трудно - 6-7 месеца. Аз се майтапех с професора: “Така ме закова, че се оправих!” (смее се). Лека му пръст на проф. Шойлев, но съм доволен от операцията, той ме оправи", разказа приживе Павел Панов за онзи тежък момент.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Това е само една част, която остава след себе си като част от статистиката. Неговата следа в Левски и сред феновете обаче е много по-дълбока, превръщайки се в истински символ на идеята на Левски, която е накарала милиони да обичат тима. Едва ли има фен на отбора, който в захлас не е слушал разказите му за неповторимия Георги Аспарухов и как именно той го е приел в съблекалнята. И какво голямо предизвикателство е било да застане редом до Гунди и Никола Котков. Цар Пальо обаче не само се справи, но се нареди до истинските Легенди, които винаги ще помним. За неговата игра продължава да се разказва и до днес на всички, които не са имали честта и привилегията да гледат този романтичен футбол, за който сега всички фенове мечтаят.

И продължават да гледат отбора си и да ходят на стадиона, надявайки се, че отново в някой ден ще станем свидетели поне на една частица от това, за което сме слушали. От нашите дядовци и бащи. И от Легендата Павел Панов...

"С Левски загубихме от Реал Мадрид в София и не смеехме да излезем от съблекалнята. От срам, че сме загубили от Реал Мадрид".

При 5:2 срещу ЦСКА и думите на Котков към Панов: "И след като той отбеляза головете на стадион "Васил Левски", на полувремето при 4:1 вика: "Сине, айде, стягай се, ще влизаш." Викам му: "Ама откъде знаеш?" А той: "Готви се, ще влизаш".

"Хубавото беше, че мои млади колеги тогава, като знаеха, че сме в една стая с Гунди, и идваха, за да могат да го видят отблизо. Викаха: "Удобно ли е да влезем?" А аз: "Влизайте, да го видите." Нямаха друг допир с него. А плюс това той беше доста земен и на всеки обръщаше внимание. Затова си остана толкова обичан и не може да бъде забравен".

Почивай в мир, Пальо...