Божидар Краев: Със Стоев ще се върнем към корените си

17-годишният Божидар Краев е един от малцината в А група на тази възраст. Макар от доста време да може да си позволи да излезе на квартира, той предпочита да живее в общежитието на "Герена" заедно с връстниците си. Полузащитникът говори пред "Тема Спорт" за пробите в Манчестър Сити и Ювентус, както и за досега му с Христо Стоичков. Той коментира тежките моменти на Левски и битката за Топ 6.

Божидаре, преди година бе просто един от многото юноши на "Герена", а в момента си титуляр в първия отбор. Колко се промениха нещата през този период?

- (Смее се.) Най-видимо израснах ръстово, но не е само това. Ментално също се промених. С изиграните мачове натрупах опит, който други получават за няколко години, докато аз само за шест месеца. Може да се каже, че вече не мисля като дете, а като възрастен. В България все пак имаме малко разчупено мислене да смятаме, че 16-17 или 18 години още сме невръстни момчета, а виждаме, че в цял свят те вече играят в Шампионската лига или на световни първенства. Аз искам да следвам този пример.

Приемаш ли се вече като звезда, защото интересът към теб неимоверно се покачи? Вече редица деца и възрастни те спират, за да се снимат с теб и да ти искат автограф.

- Не се приемам като такъв. Бях в Манчестър Сити и видях истински звезди и какво е тяхното държание. Наистина няма такива хора - като Патрик Виейра например, според мен това е звезда. Видях, че се държи като истински човек и говори с абсолютно всеки. Той ми обясни, че всеки е добър в сферата, в която работи, и не може да се разделяме на звезди и обикновени хора, както и на различни култури.

Какво ти направи най-силно впечатление по време на престоя ти в Манчестър Сити?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Наистина всичко там е направено по страхотен начин. Както се казва, където има такива арабски шейхове, работата става сериозна (усмихва се). Впечатление ми направи, че там не гледат държанието и поведението на футболистите извън терена. Не ги интересува дали даден играч има татуировки, с каква прическа е и какъв стил музика слуша и така нататък. За тях е важно какво правят на терена, няма го този натиск, който е тук - да се гледа на всяка крачка какво правиш.

Каква беше разликата между пробите в Сити и тези преди това в Ювентус?

- Между самите футболисти и класата им едва ли има разлика. Такава обаче забелязваш между манталитета и психологията на самите държави. Точно там търсех различията от самото начало, защото в тези отбори, в които бях, повечето момчета са чужденци. В Ювентус нещата са с традиции и на база историята на клуба, докато в Сити наливат много пари. Силно се впечатлих от стадиона на бианконерите, страхотен беше. Те само с този ход дърпат пред останалите в Италия. Имах възможност да посетя и музея им и усетих една много различна и приятна атмосфера.

Имаше ли досег със звездите от първия отбор на някои от двата клуба?

- В Сити имах възможност да разговарям с капитана Компани и Хесус Навас. Те ми казаха да не се притеснявам, да не се стресирам и да покажа уменията си. Показаха ми, че няма деление между юноши и мъже, а все пак знаем, че Компани може да прави каквото си иска, но дава пример. Той ме пита откъде съм, как се чувствам в отбора, какви са нещата в България. Наистина страхотен лидер, мога само да попивам от него. Можех и по-дълго да говоря с него, но не исках да го затормозявам. С едно момче от дубъла - Позел, имах по-голям досег и ме увери, че щом са ме взели, притежавам нужните качества. Тогава разбрах, че малко хора ходят на проби в такива отбори. Затова, ако беше от друг клуб, нямаше да отида. Патрик Виейра ми даде много насоки и ми обясни, че не е толкова важно какви качества притежаваш, а да мислиш на терена - къде да се пласираш и как да отиграеш топката с главата си, а не като сгрешиш два пъти и да се превърнеш в друг играч. Каза ми още, че в някои моменти футболът е като тениса и може да имаш непредизвикана грешка, която веднага трябва да забравиш. Страхотен човек и емблематичен футболист за Арсенал. Точно това исках да видя в Англия и Италия, защото качествата си за момента ги развивам и тук.

Мнозина смятат, че добрите футболисти са лоши ученици. Така ли е и с теб, има ли предмет, който те затруднява?

- (Смее се.) Затруднявам се от малък с математиката. Другите предмети ми вървят добре, успявам да наваксвам и да науча, макар понякога да пропускам часове. Според мен не трябва да си добър в училище, за да станеш силен футболист, но искам нещата да вървят ръка за ръка. Не мога да кажа, че трябва да си пълен отличник или двойкар, но е важно да си грамотен.

Много българи ходиха на проби в чужбина, но не успяха да се реализират. Например Николай Димитров бе в Арсенал...

- Честно казано, не смятам, че доста футболисти са ходили в такива клубове. Отидох в действащите шампиони на Англия и Италия, затова и казах, че няма да погледна друга оферта, ако беше на тим извън шестицата. Но това са предизвикателства, на които трябва да се наслаждаваш, а не да мислиш "ама дали ще стане". Това са неща, които научаваш за една седмица, а тук и за две години сигурно няма да успееш.

В първите години, в които прохождаше във футбола, бе в контакт с Христо Стоичков и дори с него отиде в школата на Барселона "Ла Масия"...

- Наистина се уверих, че Стоичков е голяма легенда и характер. Ето и тук, в Левски, имаме такива като Георги Иванов, Димитър Телкийски, Даниел Боримиров - хора, родени победители, които сигурно и на джаги да играете, ще искат да спечелят. Иначе в Барселона се научих да живея сам, защото отидох само на 11 години. Изкарах страхотни 2 години, в които научих език, както и тактика и най-вече техника.

Сърди ли ти се Стоичков, че избра Левски?

- Със Стоичков не съм осъществявал контакт, откакто се прибрах от Испания преди може би 4-5 години.

От началото на годината Левски има нов тренъор в лицето на Стойчо Стоев. Ще можете ли с него да излезете от кризата?

- Сменихме около седем треньори само за 2 години, което не е сериозно. Надявам се Стойчо Стоев да остане дълго в отбора. Смятам, че той е интелигентен и ерудиран човек, който притежава много опит във футбола и ни помага. Прави му чест, че пое тази отговорност да дойде в тежък момент за клуба. Тръгнахме силно, но се надявам да продължим така. Вярвам, че с него може да се върнем към корените си и да постигнем най-добрите успехи в краткосрочен план.

Осъзнаваш, че ако не бе тази криза, можеше и да не получиш шанс...

- Според мен всичко тръгна от онзи мач със Славия, в който купата буквално бе тук, но не бе спечелена. Това удари по психиката на цялата синя общност и затова феновете бяха малко изнервени. Давам си сметка, че можеше, ако бяхме станали шампиони тогава, да не получа шанс, а да бъдат взети други футболисти.

Сега ви чакат нови мачове с Хасково, а след това гостувате на Лудогорец?

- Всеки мач ще ни бъде много важен, тъй като в момента има малък шанс да отпаднем от шестицата. Ще бъде плюс, че имаме два мача с Хасково и може да влезем в серия срещу Лудогорец и да сме по-освободени. Със сигурност, ако това се случи, ще имаме леко предимство. Добра тенденция е, че последната загуба на Лудогорец е от Левски. Според мен няма да е изненада, ако ги победим. Все пак го сторихме на „Герена”, но още ме е яд, че изпуснахме от неопитност редица точки, които, ако бяхме взели, можеше и да се борим за титлата. Може да звучи клиширано, но трудно се прави отбор за шест месеца, то сигурно и нов телевизор да си купиш, в първите 2-3 години пак няма да работи добре.

Имаш ли отбор, който подкрепяш в чужбина, и футболист, от когото се стремиш да се учиш? Всеки би назовал Роналдо и Меси...

- Те са най-добрите. Но от играчите, които съм гледал, Давид Силва е номер 1. Как пази топката, как играе с нея (въздиша), това е дар от Бога. Играе семпло за английския футбол, но е неудържим за защитниците, макар да е крехък. А за отбор - напоследък станах поддръжник на Сити.