Боримиров: Всички дългове на Левски са разсрочени и договорени, ЦСКА е още с булстата на Литекс

Спортният директор и съсобственик на Левски Даниел Боримиров говори по различни теми в предаването "Код спорт" по ТВ+.

Напоследък се оправяш с проблемите на Левски, но Мюнхен 1860 изглежда има далеч повече грижи. Следиш ли обстановката там?

- Не мога да кажа, че изцяло я следя, тъй като повечето време и енергия отдавам на Левски. Но не пропускам да хвърля по едно око и да видя какво се случва в Мюнхен 1860. Следя процесите, които се случват там. Почти вече няма човек, останал в ръководството на клуба от годините, когато аз бях там.

Поддържаш ли контакт с бившия си треньор в мюнхенския тим – колоритния Вернер Лорант? Помня как си правеше шеги с нашия екип, като казваше: "Какъв български национал? При нас играе най-големият играч на Македония!"

- Тогава много се майтапеше, тъй като много исках да привлече още един българин в отбора. Казваше ми: "Ти не си българин, а немец!" Просто шегите си минаваха...

Кой българин искаше да вземе?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Христо Йовов дойде при нас. Аз исках да не съм сам в отбора. Хубавото е, че тогава Вернер Лорант се допита до мен какъв млад и перспективен футболист има в България. Имахме разговор с Андрей Желязков и просто се случи.

С какво най-много се гордееш от периода си в Германия и за какво съжаляваш?

- Не съжалявам за нищо. Докоснах се до един за мен уникален град в Германия, може би най-красивият, до една култура, от която черпих много знания, които ми помагат и до ден-днешен. Научих се на професионализъм, как да гледам на нещата, да бъда праволинеен и мисля, че това доста ми помага.

Най-големият урок от Германия?

- Мисля, че от Германия цяла България може да се поучи - начина на работа, начина на мислене, много неща. Ако вземем половината от това, което те правят, България коренно ще се промени.

Какво взе ти от Германия?

- Най-вече дисциплината. Научих се, че където има дисциплина, там има и успех. Можем само да се поучим от държава като Германия.

Отварям темата Левски. Бурен период. Недоволни фенове, разколебан собственик, надничащ зад ъгъла фалит? Пропускам ли нещо?

- "Надничащ зад ъгъла фалит" ми се струва малко пресилено, тъй като навсякъде по света футболните клубове имат задължения, както и всеки един български клуб. При нас всички задължения са разсрочени и договорени.

Звучи невероятно, но стана факт. Ветераните на Левски се събраха за среща със Спас Русев. Както се казва, дори Наско Сираков беше поканен. Какво се случи на тази среща? Има ли обединение или това беше един акт, защото ножът е опрял до кокала?

- Не, мисля, че тази среща е продиктувана от факта, че досега никой не е правил такова нещо. Г-н Русев искаше да събере всички легенди, които по един или друг начин са били част от великото минало на Левски. Искаше да се докосне и лично да се запознае с тях.

Освен официалните декларации, какво наистина интересно се случи на сбирката? Какво си казахте?

- Всеки един от ветераните си каза своята болежка, която има. Мисля, че всеки един от нас я прие. Всеки един, който си е дал здравето и живота за Левски, трябва да бъде чут и същевременно може да си направи анализ на това какво е направил и какво може да се коригира.

Питаме те, защото ти си и директор, и съсобственик в този отбор и едва ли някой ще ти отправи забележка, ако издадеш нещо от "кухнята" на тази среща...

- Не става въпрос за забележка. Ние, българите, имаме едно лошо качество, че не обичаме да изслушваме хората отсреща, а винаги, когато изслушаш второ, пето, десето мнение, може нещо ново да научиш. Знаем, че човек се учи, докато е жив.

Чудя се, защо в кратки изявления се заяждаш с фалита на ЦСКА. Това обикновено е тема за феновете или за някой, който иска да се хареса на привържениците. А ти си техен любимец над 20 години. Не мислиш, че не е много по немски?

- Аз не искам да се заяждам и не виждам с какво съм се заял след последния мач. Ще кажа, срещу ЦСКА, без тирета, без обединения... Това е самата истина. Това е нов клуб, който беше сформиран от предишни и неслучайно булстатът все още е на Литекс Ловеч. Това може да се провери и да се види. Не виждам как ги обиждам като казвам истината.

И всъщност Левски кого победи?

- Левски победи обединения клуб на ЦСКА с Етрополе и Литекс Ловеч. Щом има абревиатурата "ЦСКА", тя винаги е била дразнител за Левски. Ще ви върна малко назад, тъй като Стойчо Стоилов излиза, говори в медиите и всеки може да обърне внимание каква тежест имат неговите думи. Ако си спомняте, аз още 2015 г. след мача на "Герена" казах, че ЦСКА ще се обедини с Ловеч. Тогава той каза, че съм гледал много филми, но явно аз филмите ги гледам преди самата информация да достигне до него. С това отношение Стойчо Стоилов има доста да учи.

В Левски не предизвиквате ли съдбата с подигравките към "червените"? Всъщност, половината Първа лига си е сменила регистрацията - Берое, пловдивските Локо и Ботев, Нефтохимик, ако не се лъжа Лудогорец и Дунав, когато бяха в по-долните дивизии... Може ли същото нещо да се случи и със "сините"?

- Не вярвам това да се случи с нас, тъй като, както вече казах, нашите финансови взаимоотношения са разсрочени в бъдещето. Ние си погасяваме нашите задължения. В този ред на мисли защо отборът на ЦСКА не го направи същото?

Непрекъснато се спекулира с тези задължения. Някои казват 20 милиона, други 25 милиона. Знае ли се точната цифра на това задължение на Левски?

- Мисля, че на Общото събрание беше изнесено пред всички медии.

Това ли е точната цифра?

- Абсолютно. Финансовият директор, в лицето на Красимир Иванов, изнесе цифрите. Неслучайно го направихме, защото искаме да запознаем нашите фенове и цялата общественост каква е точно реалността в Левски. Мисля, че досега нито един български клуб не го е правил.

Явно Левски има план за погасяване на дълговете. Но трябва да има и вариант „Б“, защото ако няма помирение на феновете със Спас Русев, това променя цялата картина...

- Работи се в тази насока и най-важното нещо е отборът да побеждава, защото тогава се намират пътища и за прошка и за всичко. Знаем, че няма безгрешни хора.

Това е така, но защо се стигна до това напрежение между Спас Русев и феновете?

- Г-н Русев дълги години живее в Англия. Малко или много не е навътре каква е българската действителност. Единственото, което намирам, че може би му е повлияло е, че в самото начало, още с идването си обеща, че ще направи козирката и табло, без да се съобрази, че тогава течеше финансов одит в клуба и още не беше запознат с реалните цифри.

Имат ли място феновете в ръководството на клуба?

- Като погледнем на запад, кажете ми в кой отбор феновете са в управлението? Аз обичам нашите фенове, защото в не един или два мача те са били 12-ият играч и благодарение на тях сме побеждавали в доста мачове. Имаме нужда от тяхната подкрепа, която показаха срещу ЦСКА.

Малко са случаите, когато баща и син играят в един клуб, особено в такъв като Левски. Ти имаш това щастие - синът ти Алекс да играе в отбора. Какво от качествата на Даниел Боримиров е взел? Има ли нещо повече като талант според теб?

- Да, мисля, че той е по-талантливият от мен. Преди няколко месеца му го казах. Ако при мен нещата се получаваха, това беше благодарение на 60 % упоритост и труд, и 40 % талант. При него съотношението е обърнато. Мисля, че трябва да е малко по-упорит и да следва мечтите си. Аз още от самото начало, когато започна да тренира футбол, му казах, че името Боримиров много ще му тежи и трябва да се абстрахира от всичко. Винаги ще бъде сравняван с мен в добрия или лошия смисъл. Той трябва да върви по неговия път. И в тренировъчния, и в игровия процес да показва, че заслужава да е в този клуб.

Оставаме на вълна млади таланти. Милан си има фамозния 18-годишен страж Джанлуиджи Донарума, а Левски - Николай Кръстев. Младият вратар е най-новият любимец на "синята" публика след силния мач срещу ЦСКА. Как виждаш бъдещето на това момче? Може ли да бъде новият Димитър Иванков?

- Разбира се, че може. Ники Кръстев го познавам почти от три години. Още, когато беше в дублиращия отбор на Левски, а аз отговарях именно за тази формация, видях какви качества притежава. В продължение на осем месеца той работи с Павлин Иванов, който отговаря за вратарите в школата на Левски. Видях за този период какво израстване направи това момче. За мен по-правилно беше той да остане в Левски, но така или иначе беше даден под наем в Несебър. Не игра много, не знам поради какви обстоятелства. Аз бях един от хората, които настояха от лятото Ники Кръстев да се върне в Левски и да му се даде шанс. Треньорите знаят, че ще искам да налагат наши юноши в първия отбор, защото за мен школата е застраховка "живот" за всеки един клуб. Аз не си представям клуб като Левски без собствени юноши и кадри.

Едно от първите ти обещания към феновете на Левски бе да спре това поголовно и в повечето случаи прибързано привличане на легионери и налагане на млади български играчи. Но доколкото имаме информация, отново има планове емисари на Левски да тръгват по Европа за лятна селекция...

- Знаете, че за две години и половини през Левски са минали към 57-59 футболисти, което не е нормално. Затова казах, че такова текучество на играчи няма как да се случи при мен. Да, ще има трансфери, но всичко това ще бъде умерено. Ще прибегнем да трансфери в чужбина, когато виждаме, че в България няма какво по-добро да вземем. Приоритет ще бъдат българи, а ако няма родни футболисти, които да привлечем, тогава ще прибегнем до чужденци, но няма да е толкова масово.

Кога Левски и ЦСКА ще се върнат на върха във футбола ни? Не им подхожда непрекъснато да се борят за второто място.

- Когато спрем това текучество - да сменяваме през половин или една година треньори, футболисти, директори и т.н. Може би трябва един план, който всеки клуб би трябвало да го има, да го следваме и да надграждаме.

Според теб ще издържат ли феновете на Левски, ако решите, че ще налагате само млади футболисти? Примерно финансите на клуба не позволяват привличането на чужденци, излизаш пред феновете и казваш: "Имаме тригодишен план - почваме с млади играчи, само българи"... Както беше навремето, когато в отбора влязоха Гибона, Емо Велев, Наско Сираков, Боби Михайлов, Краси Коев, Ники Илиев... Смяташ ли, че феновете ще са доволни на такава стъпка?

- Мисля, че няма да имат нищо против, тъй като това ще бъдат и деца от школата, и българи. Виждате, че днешните времена са тежки, финансовите възможности не са чак толкова големи. Мисля, че всеки един фен би приел това като нормално.

Няма как да подминем и националния отбор. Не мислиш ли, че той ще си върне класата, ако в него пак започнат да попадат по пет-шест играчи от двата гранда?

- Мисля и знаем, че историята го е показала. Когато Левски и ЦСКА са били стабилни в българското първенство, и националният отбор е бил стабилен.

След лудото американско лято ти, Краси Балъков, Данчо Лечков, Цанко Цветанов, Златко Янков, Петър Михтарски и Ивайло Андонов блестяхте в германския футбол. Не ни ли забравиха по света?

- Има нещо такова. Качеството на българските футболисти, а и това на родното първенство е спаднало и това е факт. Трябва да се намери една обща формула, която да започне от юношеските гарнитури, за да може постепенно като вървят нагоре да се вдига тяхното ниво и да сме малко по-търпеливи. Преживяваме тежки времена, но няма как. С целенасочена работа ще излезем от това положение.

В "Код спорт" славният Дарко Панчев ни разказа за психологическия натиск върху играча при решителна дузпа. Ти помниш ли твоята в осминафинала на световното срещу Мексико? Сам ли поиска да биеш дузпата или вездесъщият Димитър Пенев те посочи?

- Чувствах се доста уверен. Димитър Пенев попита кой иска да бие дузпи и аз бях един от тези, които вдигнаха ръка и проявих желание. Не бях нито за секунда разконцентриран, уплашен или притеснен.

Кой гол повече си обичаш - този срещу Рейнджърс с екипа на Левски през 1993 г. или някое от двете попадения на Мондиала в Щатите?

- О, всеки един ми е скъп и ми е донесъл невероятни емоции и спомени. Всеки един гол ми се е запечатал в сърцето. Винаги с голямо желание и удоволствие се връщам назад във времето.

А като погледнеш назад, какво не би направил? Има ли нещо, което смяташ, че си сбъркал? Още ли при конфликти се палиш като ММА боец?

- Да, точно в този ред на мисли е нещото, за което съжалявам най-много. По време на един детски турнир изпуснах нервите и емоциите си. Един човек си мислеше, че може да определя и да казва на съдии и на делегати какво и как трябва да се случва. Той си позволи да слезе долу на терена. Нямаше ги органите, които трябваше да си свършат работата. Той си позволи да окаже един натиск. Аз слязох най-нормално да разпитам, а той започна да псува и да се държи вулгарно... Минала история.

Говорил ли си с Мъри Стоилов, с Наско Сираков за това да опитате да напишете нова приказка с Левски?

- С Мъри Стоилов се чувам редовно, с Наско не чак толкова, но и с него се чувам. Поддържам нормални отношения с абсолютно всички мои бивши колеги, тъй като навремето бяхме и доста близки приятели.

Кои приятелства от терена запази? Бяхте голяма комбина – ти, Цанко Цветанов, Златко Янков, Мъри, Илиян Илиев, Петър Хубчев...

- Тогава играехме заедно и това беше ядрото на Левски. Може би на това ядро се дължаха и успехите, които бяхме постигнали. В днешно време всеки пое по своя път, всеки е в различен отбор, но това не ни пречи да се чуваме по телефона.

А имаш ли приятели цесекари, срещу които си играл?

- Извън терена имам, но не бих казал, че сред тях са футболисти.

Как минава един ден на Даниел Боримиров?

- Сутрин ставам към 7:30 часа, оправям се, следва разходка с кучето и след това отивам на работа.

Следиш изкъсо подготовката на първия отбор на Левски, както и на останалите формации. Как ти остава време за всичко това?

- Опитвам се в промеждутъка, когато не съм с първия отбор, да се фокусирам какво се случва и в школата, наблюдавам и техни мачове. Онзи ден имахме два мача, които се играха за Купата на БФС. След тренировката на първия отбор, отидох и наблюдавах тези срещи.

Може ли да се каже, че избягваш медийните изяви напоследък?

- Да, наистина е така. За мен важи казаното от Апостола, че не са важни думите, а делата. Аз искам по делата да покажа какво се случва в "Левски".

Кога ще си доволен?

- Когато това, което съм си го предначертал, се сбъдне.

А кое е то?

- Искам Левски да възвърне облика си. Повечето деца от школата да бъдат интегрирани в първия отбор. Знам, че е трудна мисията, но не е невъзможна. Аз съм упорит и търпелив човек, работя в тази насока и искам също Левски да се върне отново на върха - там, където му е мястото.

Как виждаш бъдещето на Левски? Оптимист ли си за това, което очаква Левски?

- Оптимист съм от гледна точка на това, че сме се събрали хора, които искаме да променим това, което е бил Левски преди. Искаме оттук нататък нещата да се случват. Това, което си го казваме, да се случва. Това минава през доста усилена и къртовска работа.

А не е ли дошло време за пълна промяна в българския футбол?

- Мисля, че да.

И откъде трябва да започне тя?

- Трябва да започнем от най-ниското ниво.

Според теб толкова ли е сложно да заложим на немски системи, да се привлекат немски специалисти?

- Като се върнем назад и видим колко пари са хвърлени от всички футболни президенти за купуване на чужденци... Нито един от президентите не инвестира и не разшири базата на клуба. Ние трябва да започнем именно от инвестиции в базата, за да можем да надграждаме и също в инвестиции в обучението на нашите треньори в школите. Когато успеем да го направим, ще започнем да обучаваме и развиваме децата, те ще стават по-добри, за да може постепенно това нещо да се надгражда и когато вече не са деца, да очакваме по-добри резултати в мъжкия футбол.

Кой период в Левски обичаш повече - първия 1990-1995 г. или втория 2004-2008 г.?

- И двата периода, тъй като и двата са ми носели незабравими спомени и успехи. Мисля, че когато победихме тогавашния ЦСКА със 7:1, Стойчо Стоилов игра точно в този мач. Това в кръга на шегата...

Знаем твоята страст към една автомобилна марка с четири букви...

- И четири кръгчета.

Достигна ли сто бройката на хората, които си уредил да вземат кола с отстъпка от Мюнхен от тази марка?

- Мисля, че е надхвърлила цифрата 100, тъй като не са само приятели. Аз съм такъв човек, че на когото мога, казвам, че мога да помогна и да уредя отстъпка.

Има и една история, когато ти предложиха да работиш за сигурността на тази фирма. Ще я разкажеш ли?

- Беше през 2003 г. Бяха поканени 25 ВИП клиенти на компанията. Всеки един от нас трябваше да каже в какво трябва да се инвестира и какво трябва да се подобри колата, която трябва да излезе през 2004 г. Всеки от присъстващите си каза своето мнение, а аз направих някои препоръки за сигурността.