ЦСКА и Левски – на полуфинали в Европа! Възможно е!

Предлагаме нужните мерки и промени, чрез които българските футболни отбори ще си върнат еврославата и ще си играйкат като едно време полуфинали и четвъртфинали в евротурнирите.

Мъчно ни е. Вече толкова години ЦСКА, „Левски“ и „Славия“ не могат поне да повторят европейските си успехи с полуфиналите от КЕШ (1967, 1982) и КНК (1967, 1989) и почти-полуфинала (на „Левски“) от Купата на УЕФА (2006). И още по-мъчно ни стана, когато БФС и особено Лечков ни обясниха как нивото на българския футбол не е тяхна отговорност, а работата им била да организират чартърите и хотелите на националите (т.е. нещо което и малка туроператорска фирма може да изпълнява).

Но понеже нас истински ни е грижа за изстрадалите фенове, взехме нещата в свои ръце и ето – предлагаме План-програма за връщане на старата слава на българския клубен футбол в Европа! С който, както стана ясно, ще върнем славата на ЦСКА, „Левски“ и „Славия“ в европейските клубни турнири! А „Лудогорец“? „Лудогорец“ да си гледа работата. Толкова години поред бяха шампиони и единственото, което постигнаха, беше коефициентът на България да се качи до мижавите три цяло и нещо. Е, мерси. Като не може да се разчита на помощ от тях и те да не разчитат на нищо.

Основната концепция зад този План-програма е: след като не можем да се преборим с европейските отбори по европейски начин, нека пък да се борим с тях по наш си, български начин.

И така – на вниманието на БФС, президентите на клубове, Бойко Борисов, Красен Кралев, както и на Стефан Софиянски и всички останали фенове-познавачи и непознавачи на българския футбол, както и на всички други истински българи – следва описание на действията, които трябва да се предприемат още сега: 

Отслабване на футбола в другите държави

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

След като толкова години не можем да вдигнем нивото на нашия футбол, ами, то е елементарно – тогава да свалим нивото на футбола в другите страни. Малко популяризиране на чалгата, малко франчайз на дискотека „33“, няколко примера и готово – поведохме младите европейски таланти в грешна посока. И понеже българите сме по-издръжливи на пиене, салфетки и чалга чупки – ще сме по-силни и във футбола занапред!

Използване на коефициента на все по-силна държава

Щом веднъж номерът мина пред БФС и най-вече пред УЕФА, защо да не мине пак и пак пред УЕФА. Избираме си две чужди футболни първенства. Сливаме ги. После преименуваме новото първенство на ППЛ, ефбет Лига или „А“ група (все тая). После прехвърляме всички футболисти от досегашното ни първенство в това новото и готово! Накратко – прилагаме доказаният метод „Етрополе“! И си ползваме коефициента на по-силната страна. Като начало може да се насочим към Белгия и Словакия. После повтаряме същите стъпки с по-силни държави и така, докато минава номерът.

Отблъскване на публиката

Започваме с малко слухове за черно тото и продадени мачове в големите първенства. После – много дебати и опровержения, че не е вярно (Венци Стефанов е ценен в тази точка, да се поискат конкретни съвети от него). Употребява се колкото се може повече медийно време по темата. Добавяме малко подривна дейност, водеща до нужда от ремонт на емблематични европейски стадиони – смяна на козирки, нови тоалетни и прочие. И ги мотаем с години. Част от феновете са отвратени. Част от печалбите падат, бюджетите на клубовете се свиват малко. И повтаряме. Щом ги няма милионите фенове на големите отбори – няма и кой да купува абонаментни карти, билети, фанелки, фен артикули, т.е. бюджетите съвсем се свиват, т.е. няма вече и толкова големи заплати. А като паднат заплатите до 5-7 000 евро и всички големи звезди избягат в Китай и Саудитска Арабия, да видим кой нормален фен ще иска да плаща и да гледа испанския Карабельов, германския Горанов или английския Малинов.

Българите в чужбина атакуват

Време е и те да помогнат малко. Ако са истински родолюбци. Не се изисква нещо сложно: обличат тениската на другия си любим отбор (всеки българин си има един любим български и поне един чужд), отиват на стадиона, сбиват се, крещят расистки обиди, изтичват голи на терена, плюят стюардите, катерят се непозволено и пикаят отвисоко, ако може и някоя бомбичка – и само това. Съответно чуждоземният отбор е наказан без публика за няколко мача, после пак и ето – изхвърлен е за 2-3 години от евротурнирите.

Промени в УЕФА

Малко, но подходящи български футболни личности да бъдат уредени на ключови позиции в комисии на УЕФА: Стойчо Стоилов, Крушарски, един-двама третостепенни послушни функционери от БФС. Как ще бъдат уредени? Е, хайде сега – нямаме ли си добри български хакери. Или поне манипулатори на избори. После колкото повече промени се въвеждат в европейския футбол и колкото по-често, толкова по-добре. Важно – да се промени схемата на турнирите! Вместо групи и преки елиминации, да се въведат сложни схеми, нелогични баражи, допълнителни мачове без логика кой с кого и изобщо регламент, който не може да бъде обяснен и разбран, но в крайна сметка някак си излиза, че големите отбори се избиват още в първите кръгове, а никой не може да се оплаче, защото не разбира нито схемата, нито също така сложната система за подаване на жалби. Плюс малко уговорени съдии, няколко дирижирани жребия, криви, неудобни футболни топки, и така.

Предизвикване на толерантност

Правим едно движение #бедничкитение и направо блокираме психически и объркваме всички в клубовете от по-богатите държави – отборите вече не смеят да ни се хвърлят в европейските мачове. Посланието е – как не ви е неудобно на вас, от по-богатите държави, да побеждавате нас, отборите от най-бедната държава в ЕС, знаете ли какво ни причинявате, честно ли е, хубаво ли е, ох, ох, бедните, бедничките ние, какво страдание, доволни ли сте сега, каква несправедливост, никой не ни помага, никой не ни жали, всички ни мачкат и ни бият, ах, ах, и т.н.

Ами, това е. Доволни, ние заслужено си отваряме биричка и сядаме да чакаме полуфинала на ЦСКА в Шампионска лига след 3-4 години. Като се надяваме да е срещу Ман Сити, а не срещу „Фламуртари“ (Косово).

Автор: Милен Антиохов