Гостуването в Ловеч може да преобърне сезона за Левски

Накъде ли върви българският футбол, след като дербито между Литекс и Левски е изтикано в ъгъла на вниманието три дни преди първия съдийски сигнал? Не е ясно коя точно е най-важната причина, но пренебрежението все по-плътно покрива мача, за който доскоро с основание твърдяхме, че засенчва дори титаничното "синьо-червено" противоборство. Може обаче да сме категорични, че заслугата не е единствено на Лудогорец, който със силните си мачове в Европа се доближи плътно до груповата фаза на Шампионската лига. Даже по-голямата роля за спада в емоционалната наситеност на сблъсъка имат кризата на "Герена" и сериозното отстъпление на "оранжевите" в последните три сезона.

Макар и без шума на трубадурите, които години наред помпаха двата лагера преди дербитата в Ловеч, предстоящата среща в неделя не бива изобщо да се подценява. Със сигурност стадионът няма да се пука по шевовете, но страст няма как да липсва.

Все пак някои неща не се заличават за 2-3 сезона. Още повече такива като отношението на Гриша Ганчев към Левски, или "синята" амбиция да свива перките на фирмения тим, когато и където може. Историята си е история, но настоящето е такова, че не остава време за романтични препратки и въздишки по някогашните битки, които буквално разтърсваха първенството. Резултатите от началото на кампанията са най-категоричните факти в подкрепа на твърдението, че двубоят е впримчен в поне троен възел.

Разсичането му на първо място ще покаже дали Левски ще успее генерално да преобърне сезона си и да се надява на нещо повече от борбата до последния кръг за място в евротурнирите. Разбира се, дори триумф в Ловеч няма да направи от "сините" претендент за титлата, но поне ще върне малко от поразклатеното доверие на собствените им привърженици. Ще донесе спокойствие и увереност, че след грешките вече е избрана правилната писта за излитане. Щастливата победа срещу Ботев сама по себе си няма как да означава каквото и да било, но ако бъде дублирана с още три точки от Ловеч, Левски не само ще се придвижи още по-напред в класирането, но и ще може да включи на съвсем различна скорост.

В същото време след срамното отпадане в Лига Европа и колебливите изяви в първите кръгове, Литекс тепърва трябва да покаже, че това е било резултат на временна криза, макар в много неподходящ момента, а не очерняща целия сезон тенденция. Освен това самият Красимир Балъков, колкото и да е претенциозен към критиките в медиите, е наясно, че не може да очаква по-висока оценка за треньорските си качества, ако не натрупа победи в дербитата. Те тежат най-много не само пред външната аудитория, но и пред вътрешноклубното статукво. Разбира се, крайностите са излишни и в никакъв случай главата на легендата не бива да се слага постоянно на дръвника, а и без това открай време тежката среда на междуличностни отношения в клуба да се усложнява допълнително. В случая става въпрос за чиста фактология. Треньорът Красимир Балъков няма във визитката си нито едно постижение, на което да се надява, че може здраво да го прикачи към поста в Ловеч. Помощта за трансферите на Симеон Славчев в Спортинг и на Бодуров във Фулъм няма как да бъде пренебрегната, но не е и достатъчно основание за затваряне на очите пред очевидни пропуски в работата му. А впечатлението за тях може да се изчисти само с резултати на терена, а боя по Левски винаги е бил награждаван богато край Покрития мост. За да му се насладиш обаче се иска нещо повече от ореола на велик и признат в целия свят футболист.