И какво като Левски не взе Купата?

Сряда вечер беше истински празник. От една страна за верните фенове на Славия, които дори да бяха 30 пъти по-малко в сравнение с колегите си от Левски, се представиха на ниво на трибуните на стадион "Васил Левски" и отпразнуваха бленуван трофей, за който едва ли са и мечтали. Другите празнуващи бяха сигурно няколко милиона, тъй като единственото, което обединява феновете на ЦСКА в последните две години, е омразата към отбора от стадион "Георги Аспарухов". Независимо дали подкрепят ЦСКА на Гриша Ганчев, ЦСКА 1948 или вече нямат тим, който да подкрепят с пълно гърло, ненавистта към големия "син" съперник и неговото поражение във финала за Купата на България сгря измъчените им души. На всички празнуващи - честито. Но "срамът", който се приписва на Левски в последните 15 часа, не е толкова голям, колкото им се иска на много хора.

Чисто игрово "сините" бяха с класа над съперника си във финала. Славия не създаде нито едно голово положение на зеления килим в центъра на столицата. Единствената идея на "белите" беше да стигнат до дузпи, а това изглеждаше почти невъзможно през първото полувреме. Фактът, че най-старият столичен клуб достигна до дузпи, беше абсолютен подарък от Фортуна и вездесъщия Георги Петков, който на 42 години показа, че все още е сред най-добрите български вратари. Левски играеше отличен футбол на скорост, създаде много положения, изпусна дузпа и изигра един от най-силните си мачове през настоящата футболна кампания. Късметът обаче изневери на "сините". И те загубиха 3-ия си пореден финал в последните 5 години.

След мача стотици, дори хиляди съжалиха, че са били на стадиона да подкрепят отбора. Играчите били "смешници", "бездушници" и така нататък. В интернет покрай цялата "червена" радост от "синия" провал се забелязваха и такива коментари, които просто не отговарят на истината. Габриел Обертан, който няма навъртяна дори 1 година в българския футбол, даваше всичко от себе си до последната секунда на мача, въпреки че очевидно му беше трудно да ходи, камо ли да играе футбол. Някои ще кажат, че това е работата му. Но след изнурителен сезон с над 30 мача в последните мачове умората винаги личи. Иван Горанов буквално летеше по лявото крило в рамките на 120 минути, а след това беше единственият, който проговори и се извини на феновете. Яблонски и Ейолфсон бяха истински стълбове за пореден мач, Прохазка не се отказа до края... но този път наистина Левски просто нямаше късмет. И няма от какво да се срамува... въпреки че всеки се подиграва на отбора днес.

Представянето на терена беше добро. То не трябва да е обект на подигравки от едни и тежки обвинения от други. Ако Левски трябва да се срамува от нещо, то е, че победната дузпа беше отбелязана от момче, което е трябвало да се откупи от този клуб, за да може да практикува играта, която обича. Феновете трябва да се срамуват за думите си в последните часове към отбора и най-вече към обидите, с които засипаха Георги Петков. Откакто "селското вратарче" не е на "Герена", "сините" нямат нито един трофей. И за втори път именно Петков им отнема златните медали. В Левски трябва да се срамуват, че само няколко дни по-рано на стадион "Георги Аспарухов" нямаше почти никой за 75-годишнината от рождението на Георги Аспарухов - Гунди, но се избиваха за билети за финала за Купата. Мач, след който същите тези се отказаха от отбора.

Не е срамно да загубиш финал. В решаващия момент от сезона, който се решава в един мач от 90 минути, всичко може да се случи. Челси изглеждаше като Славия през 2012 година, но спечели Шампионска лига. Рома изхвърли Барселона, въпреки че не доближава класата на каталунците. Тези отбори са на светлини години от българския футбол, но играта е универсална на всяко едно ниво - в един мач късметът има основна роля. И този път той бе на страната на Славия.