Либан Абди - мечтателят в "Левски", замерян с банани и сравняван с Нани

За новия играч на "Левски" - сомалийското крило Либан Абди, може да се каже, че е неустрашим от ударите на съдбата, видял е много и от живота, и от футбола, но е останал играч, който никога не мрънка и не се оплаква. 26-годишният футболист с норвежки паспорт идва на "Герена" с интересна биография, прегърнал здраво двете си големи мечти - да получи повиквателна за националния тим на Норвегия и да заиграе в едно от големите първенства в Европа - Испания, Англия или Германия.

А на "сините" им остава да се надяват, че въпреки краткия срок, за който ще носи синята фланелка, и въпреки скромния си брой голове в кариерата, Либан ще направи всичко, за да впечатли скаутите на големите първенства, а "Левски" само ще спечели от това.

Абди се ражда на 5 октомври 1988 г. в Бурао, Сомалия - една от най-бедните държави в света. Родителите му обаче бързо напускат Африка и поемат към голямата противоположност - Норвегия, която е една от най-богатите световни държави. Либан живее в Стовнер - един от кварталите на столицата Осло. Там завършва и началното си образование.

На 14 години обаче Абди сменя и Норвегия с Англия - меката на футбола. Именно там той се запалва по най-обичания спорт и става част от академията на Шефилд Юнайтед. Той е първият сомалиец в историята на този клуб, като е привлечен като част от социалната програма "Футболът обединява, расизмът разделя".

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Точно на рождения си ден успява да стигне до първия отбор, след като наказва бъдещия си тим Ференцварош в контрола. Либан е точен с глава в 29-ата минута, вкарвайки победния гол. Така и не успява обаче да пробие в първия тим. Затова през лятото на 2008 г. Шефилд го праща под наем във Ференцварош. За двата си сезона под наем сомалиецът изиграва 10 двубоя, разписва се веднъж. Но в какъв мач!

Там именно, на "Флориан Алберт Стадион", новият играч на "Левски" се сблъсква с расизма, в най-първичната му и жестока форма. В срещата, въпреки че бележи гол, Либан, който е единственият чернокож играч на терена, е залят с обиди и маймунски звуци.

"Имах трудни моменти в живота си, които ме държат здраво стъпил на краката си. Какви? О, мога да напиша книга, макар че съм още млад. През кариерата си съм осъждан за произхода си, преживял съм много предразсъдъци. В Унгария често слушах маймунски звуци по свой адрес, замеряха ме с банани", признава Либан по времето, в което вече е в Португалия и играе за Олянензе в Лига Сагреш.

След наема във Ференцварош Абди се завръща във Шефилд Юнайтед, но там му заявяват, че нямат нужда от него. Ференцварош обаче вече е оценил качествата му и му предлага двегодишен договор. Младият футболист приема. Постепенно се превръща в основен играч на тима. Дебютира и в Лига Европа в мача със същия арменски Улисес, с който левскарите се сбиха на лагера си наскоро в контрола. Ференцварош побеждава с 3:0, а в реванша се разписва при успеха с 2:0.

След 29 мача и 2 гола в първенството бившият национал Серджо Койсенсао съзира таланта му и го взима в Олянензе през лятото на 2012 година. Абди започва силно - избран е за играч на мача срещу Ещорил (2:1), с основна заслуга е и за равенството с Академика Коимбра. Бележи и победния гол срещу Бейра Мар, негов 4-и в първенството. Най-запомнящият се мач за него обаче е при загубата с 1:3 от Порто, когато вкарва дебютния си гол за тима. Тогава той открива резултата, но с голове на Хълк, неговият любим футболист, Джаксън Мартинес и звездата на Реал Мадрид Хамес Родригес грандът взима своето. След този мач Либан става любимец на феновете.

"Тук ми харесва, най-важното е, че треньорът ми вярва и съм спокоен. Уча се всеки ден, защото футболът в Португалия е на много по-високо тактическо ниво от Унгария. За мен, за моя стил, това е добре", признава той. Конкретно пък за големия мач разкрива:

"Преди него не бях нервен, въпреки че това е най-големият двубой в досегашната ми кариера. В тунела се огледах и видях около мен футболисти, които преди това съм наблюдавал само по телевизията. Сред тях и любимецът ми Хълк. След това дойде и фантастичният момент, когато вкарах".

След силните игри в Португалия медиите в Норвегия започват да следят крилото с норвежки паспорт и скоро поставят въпроса защо не го вика в отбора пред националния селекционер Егил Олсен. Недоволен от намесата в неговите работи, специалистът обещава, че ще започне да го следи. Накрая обаче отсича: Не е достатъчно добър за националния отбор!".

На подобно мнение са и някои фенове на играта в Португалия. Някои от тях споделят, че им напомня на португалската звезда Нани, но други опонират, че не се откроява кой знае колко в Олянензе. Въпреки това сомалиецът мечтае за повиквателна.

"Сомалийският футбол има проблеми, казва той, когато е запитан за коя от двете държави би искал да играе. - Млад отидох в Норвегия и знам, че от федерацията ме следят. Много искам да играя за Норвегия".

По времето на престоя му в Олянензе се чува за интерес от страна на гранда Бенфика и от Брага. "Това е съблазнително. Мечтата ми е да играя в голям клуб в Англия, Испания или Германия. Но уважавам Олянензе, който ми даде шанс", споделя играчът. В крайна сметка се озовава в Академика Коимбра през следващата година. През есента на 2013 г. изиграва 11 мача и въпреки че не се разписва, хваща окото на турския Чайкур Ризеспор. През зимата турският клуб вади половин милион евро и го привлича.

В Турция Либан Абди изиграва 13 мача и вкарва веднъж. Дебютира със загуба - 1:3 от Генчлербирлиги. На 14 февруари вкарва първия си гол при разгрома с 5:1 над Газиентепспор. После Ризеспор решава да го преотстъпи заради многото чужденци в състава. Така Либан се озовава в "Левски" до юни. Пристигна в лагера на тима в Турция с лек намек за произхода си - бос, без футболни обувки, с което наложи спортният директор Георги Иванов да праща човек да му купи бутонки.

Останалото го знаете. Дебютира без да блести при загубата от словашкия Спартак Миява. Можем да добавим още, че силният му крак е десният и че е играч, който не се влияе от проблемите в ръководството на клуба си и винаги гледа преди всичко играта си. Която е единственият път към сбъдването на големите му мечти - да играе в силен европейски отбор и повиквателна за норвежкия национален тим.