Стефан Аладжов на 67: Левски може да е шампион, Гаджев трябва да поведе отбора

Стефан Аладжов е роден на 18 октомври 1947 г. Започва да тренира футбол в Спартак (Сф). Играе на поста ляв защитник. Рекордьор е по участия с мачове за Левски, където от 1967 г. до 1981 г. за "сините" изиграва 473 мача. Отбелязва 9 гола. Пет пъти е шампион на страната и носител на Купата на България. За националния отбор изиграва 30 мача. В тях отбелязва един гол. Участва на две световни първенства - Мексико (1970 г.) и ФРГ (1974 г.). Избран е за футболист №1 на България през 1970 г.

Г-н Аладжов, навършвате 67 години, като доста от тях сте посветили на футбола. Кой ви запали по спорта?

- Сам отидох на стадиона, когато бях седми клас. Започнах да тренирам в Спартак (Сф). Пробвах се и в борбата, но бързо се отказах от нея. Футболът винаги ми е бил мечта. Дал ми е доста, научил ме е на много.

Кой е най-запомнящият се момент в кариерата ви?

- Победата през 1968 г. над ЦСКА със 7:2. Публиката бе в екстаз. Стадионът гореше от факли. Хората ни спираха по улиците и ни се радваха. А ЦСКА не бяха слаб отбор. След срещата заспах трудно. Но винаги след мач е било така, защото си правех разбор на играта.

Имате над 400 мача с екипа на Левски. Каква е тайната да играете толкова дълго време в "синия" отбор?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- В Левски съм сменил над 10 треньори. И всеки е разчитал на мен. Показвал съм добра игра и ми е било гласувано доверие.

Колко е най-голямата премия за победа, която сте получавали?

- След победата над Аякс ни обещаха по 400 лева, но ни дадоха само по 150. В националния отбор за една победа над Полша взехме 400 лева. Това бяха доста пари за онова време.

Вие сте първият ляв бек, който печели наградата футболист №1 на България. Как успяхте да спечелите това признание?

- Доказал съм се на този пост. Все пак за защитник е доста трудно да спечели наградата. Сигурно някои футболисти са ми завиждали за признанието.

В кариерата си имате едва 3 жълти картона. Спомняте ли си за какво са ви били дадени?

- Два жълти картона имам в един двубой с Марек. Съдия бе Атанас Матеев. В тази среща бях на инжекции. Глезенът ми бе контузен. Първия картон ми го показаха, защото дадох топката на страничния съдия демонстративно, след като обърка един тъч. Вторият бе, защото един от играчите на Марек ме изрита отзад в болния крак. Скочих към него, но не му направих нищо. Съдията все пак ме изгони. Третия жълт картон си го изкарах в Сливен. Топката ме прехвърли и аз я хванах с ръка.

Пет пъти сте шампион на страната ни. Коя титла е била най-сладката?

- Най-сладките са титлите през 1970 г. и 1974 г. Тогава направихме дубъл.

Имали сте честта да играете в един отбор с Гунди. В какви отношения бяхте с него?

- Велик футболист! Бяхме близки с него. Идвал ми е много пъти на гости. Веднъж си забрави бомбето вкъщи. Един съученик на брат ми взе пинсета и събра всичките косми от него. Дори още ги пази. Като си купи новата спортна кола "Алфа Ромео", отидохме на море в Слънчев бряг. Спря колата почти на брега. Имаше левскари, които ловяха риба. Като видяха Гунди, онемяха. Гледаха го като писано яйце. Той ги покани до нас, но те не смееха да се доближат на повече от 5 метра.

Знам, че на погребението му един полицай ви е ударил. Защо?

- Да. Отделих се от процесията. Видях един приятел и отидох при него. Връщам се в групата и един полицай, явно не ме позна, и ме удари в гръб доста силно. Съотборникът ми Георги Тодоров видя случката и му се скара.

На Световното в Мексико България има силен отбор и попада в преодолима група. Каква е причината да не запишем първа победа на мондиал?

- Сгрешихме подготовката. Не трябваше да ходим през май месец на Белмекен. Там имаше сняг. В Мексико ни очакваха съвсем различни температури. Имахме шансове и срещу Перу (2:3) и Мароко (1:1). През вторите полувремена отпадахме физически във всички мачове. Треньорът Стефан Божков налагаше спартански режим. Колеше и бесеше в националния отбор.

Съществува мнение, че този отбор на България като класа на футболистите не е отстъпвал на четвъртите в света от 1994 г. Какво е вашето мнение?

- Не отстъпвахме по нищо на тези момчета. Но не можехме да излизаме извън България по онова време. При тях беше различно. Те имаха възможност да играят в големи европейски отбори за разлика от нас.

Имаше ли вмешателство в работата на националния селекционер от страна на хора в ЦК БКП?

- Имало е, разбира се. Казваха кой да играе и кой не.

След завръщането от световното в Мексико футболисти и треньори са сринати от критики. В "Работническо дело" излиза прочутата статия за "Недъзите в българския футбол". Как успяхте да излезете от този кошмар?

- Не ми беше чак толкова трудно. Народът се надигна след слабите резултати. От ЦК на БКП бяха длъжни да напишат подобна статия. Аз смятам, че се представих достойно. През 1970 г. спечелих наградата футболист №1 на България все пак.

През 1979 г. се изправяте срещу Реал (Мадрид). Имахте ли сили да отстраните испанския гранд?

- Бяхме нахъсани за двубоя срещу Реал. "Белият балет" беше най-силният отбор в света по онова време. Имаха футболисти от всички краища на света. Съдиите обаче винаги подкрепят силните. Не изгони Ули Щилике след зверското влизане срещу Бранко Кочев. Вуцов беше казал на Бранко да нарича Щилике "фашист", за да го смущава. Накрая той се ядоса. Влезе му доста грубо и му счупи крака.

Бил сте за кратко треньор на Малдивите. Как се стигна до тази футболна авантюра?

- Обади ми се един треньор българин там. След няколко дни вече съжалявах, че съм отишъл. Футболистите там имат огромно желание да се развиват, но им липсва потенциал. Там нямат дори масажист. Оставиха ме да живея без климатик. На Малдивите това е невъзможно. Не взимах и много пари. След два месеца си тръгнах.

Какво мислите за настоящия отбор на Левски?

- В мача с Лудогорец показаха, че имат потенциал. Може да станат шампиони. Има още много мачове до края на сезона. Гаджев трябва да поведе отбора в трудните моменти.

Какво смятате за националния отбор?

- Тръгнахме добре в квалификациите. Любо трябваше да забрани на играчите да говорят неща от сорта, първи сме за момента и там ще останем. Накрая от много приказки нищо не се получи. Изгубихме точки от отбори, от които трябваше да вземем нещо. Норвегия е само на три точки от нас. Все някъде ще изгубят точки. Предстои ни мач в София с тях. Той ще бъде решаващ. Все още имаме своите шансове.

Трябва ли Любослав Пенев да остане начело на националите?

- Щом няма резултати, първият, който си тръгва, е треньорът. Смятам, че Пенев трябва да води отбора до края на квалификациите. Познава играчите. Работи с тях вече три години.