Странният случай "Роман Прохазка"

Уморихме се в последните години да слушаме постоянно как в Левски няма класа. Понякога това се обяснява с липсата на пари, понякога с трансферната несъстоятелност на директори и скаути. И всичко това до голяма степен е вярно, но я има и другата страна на медала. В Левски все пак са играли и много качествени футболисти, които по една или друга причина си останаха недооценени и сега вероятно шефове и треньори съжаляват много за това. Поредният такъв случай може да се окаже Роман Прохазка.

Словашкият халф пристигна на "Герена" и бързо впечатли със своя професионализъм. Той научи за седмици български език и редовно е човекът, който оставаше най-дълго след тренировка, за да подобрява формата си. После той беше натирен обратно в Словакия и никой нямаше да му се разсърди, ако беше решил изобщо да не се връща в България. Прохазка обаче си дойде и отново прави всичко възможно, за да влезе в състава. Играе където му се каже и както му се каже. Беше безспорно най-добрият в мача с Локомотив (Сф), когато беше и първата победа на Левски за сезона, вкара и гола за успеха. След това обаче по някаква незнайна причина беше забит на пейката в следващите два двубоя. Още с появата си срещу Ботев преобърна мача, като в 94-ата минута при една безнадеждна топка не се отказа, спечели си я и даде ювелирна асистенция на Луис Педро. И отново си тръгна скромно, без грам звезделеене след срещата.

Основният въпрос в цялата загадка тук е защо Прохазка продължава да не получава достатъчен шанс за изява? Постоянно слушаме как няма класа и този отбор и как няма хора със сърца. Прохазка не спира да тича и показва хъс, какъвто малко български футболисти имат. За капак има и качества. Не е фин техник, нито пък може да се очаква някаква атракция от него. Но е футболист, който си върши работата на терена и може да играе еднакво добре на няколко позиции.

Затова следващия път, когато някой тръгне да се оправдава с липсата на пари и класа в Левски, нека първо огледа с какво разполага в състава. Защото очевидно на "Герена" в последните години не се научиха да използват и малкото потенциал, с който разполагат.