Димитър Илиев пред SportLive: Ядосах Висла с това, че преди мач за тях гледах Локо (Пд) на телефона

Той е отдавна известен в българския футбол, знаем го от години, но като че ли през 2019 година капитанът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев показа истинското си лице пред феновете и направи така, че да се говори за него. Първа повиквателна в националния отбор, първи трофей в кариерата, голмайстор на Първа лига, а за капак - "Футболист на годината". Илиев разказва пред SportLive.bg как се стигна до този бляскав в кариерата му момент и още мъничко ни показва защо е играч и човек, достоен за уважение.

Г-н Илиев, честита награда. Вие станахте вторият играч на Локомотив и изобщо на пловдивски тим, спечелил наградата "Футболист на годината". След големия Христо Бонев. Как това ви кара да се чувствате, няколко дни след събитието?

- За мен е изключителна радост и огромна чест. Много съм горд от постигнатото през последната година и е нещо неповторимо да запиша името си редом до иконата на нашия клуб и като цяло един от най-великите и успели български футболисти в негово лице. Наистина е нещо неописуемо.

Ваш колега обаче като че ли разкритикува вас или селекционера, заявявайки, че или наградата е фарс, или националният ни отбор, тъй като спечелихте наградата, без да сте записал и минута за България през годината. Как ще коментирате?

- Не смятам да коментирам по какъвто и да е начин. Всеки има право да изразява мнението си.

Вие сте един от най-интелигентните футболисти в Първа лига, говорите без клишета и е удоволствие да се общува с вас. Доколко мислите, че е важно за играта да си интелигентен, за да разчиташ играта, както го правите вие?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Благодаря за изказаното мнение. Дали ми помага на терена - смятам, че да, но има доста примери как недотам интелигентни извън терена футболисти на него са доста интелигентни. Така че, невинаги това е свързано.

Преди половин година споделихте пред нашия сайт, че план максимум през този сезон ви е защита на Купата и участие в първата Шестица. Няма как обаче план максимум да не е набъбнал, след шеметния полусезон в Първа лига?

- Сега Шестицата е план минимум, защото сме много близо до реализирането на тази цел и на теория. Ние сами направихме така целите и амбициите ни да са много по-високи със затварянето на тази страхотна 2019-а. Близо сме до лидерите, така че, ще направим всичко възможно да поддържаме това темпо, да показваме постоянство и лицето, което показахме най-вече срещу преките ни конкуренти в лицето на ЦСКА и Лудогорец. И времето ще покаже доколко сме готови да издържим на този тежък маратон, какъвто е Първа лига.

Купата на България стана вашият първи трофей в кариерата. Отключи ли по някакъв начин той най-доброто у вас като качества?

- Със сигурност спечеленият трофей даде тласък и самочувствие не само на мен, но и на целия отбор. Лично моето мнение е, че и в предишни години съм показвал добри игри и не трофеят е довел до това да покажа качествата си, но, по една или друга причина, това не е било достатъчно оценявано. Може би не съм бил на правилното място в правилния момент. Сега в Локомотив съм вкъщи, отборът е силен, всички са задружни и моето добро представяне е олицетворение на представянето на всички момчета. Мисля, че 2019 г. беше перфектна във всяко едно отношение, както за мен, така и за целия отбор.

Неотдавна споменахте, че кариерата ви не се е развила по най-мечтания начин, но наскоро подписахте 3-годишен договор с Локомотив. Означава ли това, че откри мястото, където си намерил себе си?

- Да, щастлив съм в Локомотив и никога не съм крил, че това е мястото, където се чувствам най-добре. Подписах дългосрочен договор, защото и ръководството вярва в мен, и аз вярвам в отбора. Така че, за момента се чувствам много щастлив, но във футбола никога не може да се каже "никога". Не съм привърженик на това да кажа, че ще съм тук дълго време, защото във футбола за минути много неща може да се променят. Не гледам в дългосрочен план, наслаждавам се на момента, на силния сезон, на това невероятно признание и чакам с нетърпение пролетните мачове, за да видим докъде можем да стигнем.

След като премиерът на България обяви, че ще помогне за построяване на стадиона на Ботев, не смятате ли, че той трябва да направи същото и за "Лаута"? Темата е сред най-важните за феновете на Локо.

- Не смятам да изказвам позиция по този въпрос, но според мен, трябва да има равнопоставеност. Двата пловдивски отбора са лицето на спорта в града, защото футболът е най-популярната игра у нас. Ако ще се помага на единия отбор, трябва да се помага и на другия. Тези решения са много далеч от моята компетентност. Надявам се да бъдат взети адекватни и правилни решения.

Кой е най-големият ви фен и най-големият ви критик?

- Не мога да определя най-големия си фен, може би най-близките ми приятели, те най-много стискат палци за мен, също и членовете на семейството ми. Що се отнася до критика - критици колкото искаш и винаги ще има, но не мога да назова конкретни имена.

Някои се подобряват, оставайки след тренировка да отработват удари, движения... Други гледат видеа на свои изпълнения или на играчи, на които се възхищават. Как се усъвършенства Димитър Илиев?

- Със сигурност е добра практика да оставаш след тренировка, особено за подрастващите. Изключително важно е да остават и да работят индивидуално, когато виждат, че даден компонент от играта им липсва. Аз също го правя понякога, а също гледам и видеа с мои отигравания. И винаги се стремя да виждам на терена повече, отколкото в предния мач. На запис винаги се вижда по-добре къде си можел да подадеш, какво си можел да направиш по-добре, така че, да гледаш свои видеа със сигурност помага.

Вие сте най-добрият изпълнител на дузпи в България към момента. Гледаме много мачове в Европа и рядко виждаме такива изпълнения. Как го правите?

- Отскоро започнах да изпълнявам дузпите. Всичко започна от последния ми отбор в Полша - предстоеше ни мач за Купата и се наредихме целият отбор - трябваше да изпълним по две дузпи. Единствен аз от целия отбор отбелязах и двете и впоследствие спечелихме 2 мача с по 1:0 благодарение на точно изпълнени дузпи от мен. Така добих увереност. Наблюдавал съм футболисти, които следят движението на вратаря, защото за мен да запазиш спокойствие и да наблюдаваш движенията на вратаря е най-сигурният начин да отбележиш една дузпа. Не е гаранция, но за момента се получава. Тайната е да запазиш спокойствие до последния момент, защото вратарят е по-нервен от теб и има по-малки шансове да отрази.

Наш колега е бил ваш съученик в Математическата гимназия в Пловдив и ни е разказал, че сте бил голям талант още като ученик. Кога започнахте да тренирате и кога разбрахте, че ще станете голям футболист?

- Бях на 8, когато баща ми ме закара на "Лаута". Имаше познат треньор, който направи компромис и ме допусна да тренирам с по-големите. Защото наистина имах много голямо желание още от малък да тренирам. Спомням си, че имах огромен мерак тогава да тренирам в Марица, но ни беше прекалено далеч от вкъщи. "Лаута" ни беше най-близо и най-удобно за тренировки. Треньорите, с които работех, започнаха да ми обръщат внимание, защото, малко или много, се откроявах. Вече в юношеската възраст разбрах, че мога да се занимавам с това и да ми стане професия. Винаги съм искал да бъда футболист и съдбата ми се усмихна, правейки така моята страст и хоби да се превърне и в моя работа.

Докато сте играл за други клубове - следил ли сте ситуацията в родния клуб и ходил ли сте на мачове на тима?

- Да, никога не съм спрял да следя какво се случва с Локомотив. Винаги, когато съм имал възможност, съм гледал мачове на отбора. Особено дербитата с Ботев. Дори си спомням случай, в който имах мач с Висла (Плоцк) в Есктракласа, а те играха дерби на стадион "Лазур" и аз гледах на телефона си мача до излизането на загрявката, което не се хареса на някои от моите съотборници. Но Локомотив винаги е бил в сърцето ми, никога не съм спирал да обичам отбора, от който съм тръгнал и който ме е направил футболист.

Относно посещаването им - доста рядко се е случвало, защото докато бях в Полша, там сезонът свършваше по-късно, отколкото в България. Ако не се лъжа, Екстракласа беше до 19 декември. Когато идвах за празниците, Първа лига беше в почивка и се броят на пръстите на едната ръка мачовете, на които съм присъствал на живо.

* В интервюто има няколко въпроса, зададени от фенове към техния любимец.