Рецептата на Акрапович да си добър треньор и най-тежкото решение в живота му

В началото на 90-те години Акрапович преживява може би най-мрачния период в живота си. През 1991 г. започва войната в Югославия, когато той е в Целье. Започва "ужасно време". Спортът се превръща в маловажен въпрос. Той обаче има нужда от парите, за да издържа семейството си и затова продължава да играе. В цялото семейство само той, сестра му и зет му изкарват пари. 

"През следващите години редовно пращахме пликове с пари по шофьорите на автобуси, които все още се осмеляваха да се приберат у дома. Тогава баща ми почина от рак през 1992 г. Първата ми мисъл беше"Трябва да погреба татко у дома". Но не можах. Семейството ми ми каза: "Бруно, разбира се, че можеш да опиташ, може би дори можеш да го направиш. Но след като си тук, няма да можеш да се измъкнеш жив". И аз останах в Германия. Това бе може би най-трудното решение в живота ми", разкрива босненецът. Когато ситуацията ескалира, той не може да се свърже със семейството си в Босна седмици наред. Най-накрая осъществява връзка с тях и разбира с облекчение, че всички са добре.

"Връщането у дома би ме поставило в голяма опасност и би било не само глупаво, но и безотговорно към семейството ми. По-скоро се опитах малко по малко да изтегля роднините си оттам. Първо дойде брат ми, който накрая се премести в Австралия, по-късно, когато бях в Майнц, докарах и брат номер 2 при мен. В крайна сметка успяхме да изведем и майка ми с най-малкия ми брат", разказва Бруно.

Изглежда, Акрапович се подготвя за треньор през цялата си игрова кариера. Попива всичко, което му се струва важно, от всеки треньор, с който се среща в кариерата си. "Един мъдър колега беше казал: Кради от умните треньори". Така го виждам и аз: отрязвам парче от всички и след това се опитвам да го преработя в собствена торта", обяснява покорителят на Купата на България. Той признава, че най-много е научил от бившите треньори на Майнц Волфганг Франк и Йосип Кузе, които вече не са сред живите. Определя Франк като революционер в много отношения. Посочва, че е имал трайно влияние върху играчи като Юрген Клоп и него самия. "Научих от Еде Гейер, че трябва да си свършиш работата, дори ако не всички са съгласни", категоричен е Бруно.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Като треньор дефинира себе си като "разработчик, изобретател". "Обичам да работя с играчите, без значение дали съм в Гибралтар или Волфсбург. Връщайки се към ситуацията в Тенис Борусия Берлин, когато колективът е разбит, той споделя как би постъпил, ако беше треньорът на тима. "Бих се опитал да формирам едно цяло от отделните групи. Мерките за изграждане на колектив могат да свършат чудеса. Да ходите на кино заедно, да си правите вечер на Шампионска лига заедно в кръчмата, такива работи. И да общувате много и интензивно. Да установите правила, които да наказват неправомерно поведение в бъдеще", посочва той.

Още когато е в началото на треньорската си кариера, той знае, че има качествата да бъде добър и успешен треньор.  Но, за да успее, подстригва дори дългата си къдрава коса, която е негова запазена марка. "Направих го с тежко сърце, на 37-38-годишна възраст, за да изглеждам по-сериозно, защото станах треньор и промяната беше добре дошла. Като играч нямаше шанс да си подстрижа косата", категоричен е той.

И разкрива още от треньорските си тактики: "Винаги казвам на играчите си: "Ако загубите, вината е моя. Ако спечелите, заслугата е ваша". Използвайки практиката на Еде Гейер, аз карам всеки мой играч да се чувства толкова важен, колкото всички останали. Независимо дали е номер 1, или номер 25, всеки играч е определящ за успеха на един отбор. Можете да постигнете толкова много във футбола с думи, ако знаете как да общувате правилно с играчите си. Трябва да обичате тази работа с всяка фибра на тялото си, в противен случай дори не е нужно да ставате сутрин. Футболът е моят живот и искам да предам това на играчите си. Когато бях треньор в Гибралтар, дадох на играчите номера на телефона си и казах: "Ако искате да ми се обадите в 3 сутринта, защото имате проблем, направете го. Готов съм", разкрива се Акрапович. 

Като изключим първия му тим, където е само асистент - руският Сатурн, Акрапович почти не се задържа някъде за повече от година като треньор. Най-дълго се застоява именно в Локомотив. Изглежда това е така, защото в Пловдив му е осигурено много от това, което иска, и най-вече спокойствие за работа. Защото почти навсякъде, където е работил като треньор, е имал проблеми. В хърватския Мосор, например, се сблъсква с корупцията. Разказва, че тимът е имал шанс да се класира в Първа дивизия, но... президентът не е искал това.

"В елита президентите трябва да плащат данъци за играчите, в по-ниските лиги това е официално, но всъщност сте в сива зона. Във всеки случай, се сблъсках с много форми на корупция и непрофесионализъм", разказва той. И допълва, че един от президентите му в друг хърватски клуб често е ходел на скъп рибен ресторант, но не е плащал на играчите си. Акрапович отива и го пита защо се слува така. Отговорът е: "Какво те интересува?". На което Бруно Акрапович отвръща: "Ако моите играчи нямат пари, за да дойдат на тренировка или не могат да си купят нищо за ядене, това ме засяга". Не исках да го гледам повече, затова се върнах в Германия и си потърсих нова работа". 

През 2015/16 работи в македонския Шкендия с голям успех. Печели Купата през 2016 г. и стига до плейофите за Лига Европа. Следващата година е отново в Хърватия, в Сплит. Отборът не само изпада в по-долна лига, но и се сбогува с феновете си със загуба. Акрапович е бесен. Напада официалния говорител, после и някои от играчите, а и президента. Причината да нападне първия е, че е обявил, че отборът, от който зависи оцеляването им, е изравнил в успореден мач. "Бяхме по-добри от Осиек, докато някой дебил не обяви, че Сибалия е изравнил. Тогава всичко падна във водата, всичко, което направих, за да мотивирам играчите си. Поздравления за онези, които направиха всичко възможно, и за онези шестима, които се преструваха, че са контузени. Те добре знаят за кои говоря, няма да ги назовавам. И къде е финансовата инжекция? Представете си, че трябва да работите без заплата, някои играчи не са получавали пари от 17 месеца", нарежда той.

А защо никога не е работил в родината си? "Ще прозвучи странно, но нямаше контакти. Въпреки че бих искал да покажа способностите си и в Босна, където има добри играчи", посочва той. Иначе голямата му цел е да се завърне в Германия като треньор, някъде във Втора или Първа Бундеслига.

ПЪРВА ЧАСТ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК.