Форстър - защитникът, който спря Рашфорд и Марсиал, но прегоря срещу Еспаньол

Във футбола е като в живота - днес може да си на върха, а утре - ниско долу. В това се убеди защитникът на Лудогорец Рафаел Форстър, който изживя едни от най-хубавите дни в кариерата си след двата гола във вратата на Ференцварош в Лига Европа, а снощи се превърна в провал за своя клуб. Както е известно, бразилецът получи червен картон в мача срещу Еспаньол на Кореня-Ел Прат", а след такъв картон и на Яцек Горалски Лудогорец загуби с 0:6. SportLive.bg намери в това повод да ви разкаже интересната досегашна история на Форстър, която не е типичната за неговите сънародници, блеснали в Европа. В историята му няма изгаряща бедност, живот във фавели, отхвърляне, но също е интересна.

Рафаел е роден в Сао Хосе преди 29 години в нормално семейство, нормален квартал. Не е живял във фавела. Започва да играе футбол в местната школа, намираща се близо до дома му. На 11-годишна възраст се мести в Порто Алегри, в Интернационал, където първо играе за юношеския отбор, а после става професионалист. Там често отсяда в една стая при гостуванията с бившата звезда на Милан Алешандре Пато.

Бразилецът има немски корени. Дядо му е роден в Германия, а до идването си в Разград Форстър не беше посещавал Германия. Един прекрасен ден обаче мечтае да заиграе в Първа Бундеслига. "Това е пределът на мечтите ми", споделя русокосият защитник. Запитан дали е щял да стане престъпник, ако не бе открил футбола като призвание, Рафаел е категоричен: "Щях да направя всичко възможно, за да избегна проблеми със закона. По-скоро щях да помагам на баща ми в строежите или щях да си потърся друга работа".

Шест години защитникът играе в Бразилия, преди да се реши да се пробва в Европа. В страната на кафето обаче заплатите са малки. Причината - високата конкуренция. "Играчите първо мислят как да осигурят семействата си. "Елитните клубове понякога имат финансови проблеми и футболистите отиват в по-ниски дивизии, ако там предлагат по-добри условия. Защото интересите на семейството са на първо място", обяснява Форстър, който сам не е играл само в първодивизионни клубове. Например, в Пелотас. 

"Във втора дивизия е по-тежко, а мачовете са по-натоварени. Понякога имаше някакви проблеми и се налагаше полицията да ни придружава по стадионите. Автобусът ни бе атакуван с камъни, но никой не пострада. Радвам се, споделя той пред ESPN. - Научих много там и завързах страхотни приятелства. Феновете бяха много страстни и ме харесваха. Успях да помогна за израстването на клуба и същевременно израствах заедно с всички тях". С Пелотас дори играчът бива избран за най-добър ляв бек на шампионата Гаучо.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

След това обаче бразилецът преминава в Гояс (2015 г.), където не изкарва приятен период. Не играе редовно и клубът решава да не го използва до края на договора. Така той не успява да предодврати изпадането на Гояс в по-ниска дивизия. 

Интересен факт за престоя му в родината е и че с отбора на Бразилия до 17 години става шампион на Южна Америка. Това се случва през 2007 година, когато Форстър участва и на Световното първенство в тази възрастова категория. 

Рафаел Фостър пътува за първи път до Европа през 2016 година, след престоя в Гояс. Тогава е привлечен в украинския Зоря (Луганск). Адаптацията е доста трудна, въпреки че прави трансфер там заедно с приятеля си и сънародник Паулиньо, който сега е звезда в Левски. Проблеми - колкото искаш - студът и снегът, политическата ситуация, езикът...

"Когато за първи път пристигнах в Украйна, бях силно впечатлен от снега. За първи път в живота си можех да го докосна. Имах предложение от бразилски клуб, но избрах Зоря, защото исках да си пробвам силите в Европа. Роднините ми се притесняваха, че се води война там, но после разбраха, че случващото се е концентрирано на едно място. А навсякъде другаде животът е нормален. Затова отидох там", спомня си защитникът.

Представянето му в Украйна е на доста добро ниво. Дори още през 2016 година започват да се правят сравнения между него и знаменития му сънародник Роберто Карлош. Най-вече за изпълненията на преки свободни удари. "Харесва ми да стрелям от далечна дистанция, особено от пряк свободен удар. Притежавам мощен удар, но съм далеч от Роберто Карлош", казва Рафаел. 

Най-хубавото в престоя му в Зоря е участието в европейските клубни турнири. През 2016 година украинският клуб се класира за груповата фаза на Лига Европа, където попада в една група с Манчестър Юнайтед, Фенербахче и Фейенорд. Така Рафаел сбъдва детската си мечта - изправя се срещу големи футболисти като Златан Ибрахимович. "За мен играта срещу звезди като Ибрахимович беше точно като във видеоиграта. Не, беше много по-добро преживяване. Кара те да искаш да си сред тези играчи и да играеш в такива турнири. Там играят спортисти на високо ниво и вие чуствате, че и вие сте на високо ниво", признава Форстър. 

В тези европейски мачове футболистът на Лудогорец успява да си размени фланелката с Тапиа от Фейенорд, Де Соуза от Фейенорд и Йънг от Манчестър Юнайтед. Най-добрия си мач Зоря изиграва на знаменития стадион "Олд Трафорд". Тогава украинците удържат нулево равенство с отбора, воден от Жозе Моуриньо, но в 69' Златан Ибрахимович носи победата на "червените дяволи". 

"По време на мача видях, че Ибра не обича контакта, ако стане силен, се оплаква (Смее се.). Винаги съм играл отдадено и защитавах отбора, в който работя. Опитах се да направя всичко възможно", споделя бразилецът, който е имал задача в този мач да пази Рашфорд и Марсиал и си свършва работата. Дори след загубата футболистът признава, че е получил похвали от играч на Юнайтед. Това е Маркос Рохо. Самият Форстър поздравява Моуриньо и Пол Погба след края на мача.  "Вярвате ли ми, че не си размених фланелката с никого тогава? Бях толкова ядосан от загубата, че дори забравих", казва той със смях. 

В Зоря Форстър стига дори до капитанската лента - през 2017 година, затова в клуба са много разочаровани от решението му да напусне, за да играе в Лудогорец. С Паулиньо дори са пратени в дубъла временно, тъй като преговаряли скрито с българските клубове. Когато пристига в Разград, адаптацията му е трудна. Все пак, попада в град с 25 000 жители, където има много малко места за развлечение. "За щастие, отборът има осем бразилци, което улесни рутината", посочва той.

Вижте тази публикация в Instagram.

1) pic - with Forster and Cicinho 2) pic - with Anicet The boys from Ludogorets 😇 You’re the best 🔥 Thanks for pictures 🥰😊 #famous #me #football #boys #ludogorets #thebest #pics #night #october 🔥🔥🖤

Публикация, споделена от •Evil° Never° Sleeps• (@evil_never_sleeps.jk.teo) на Окт 26, 2019 в 2:13 PDT

Интересен факт за него е, че е луд фен на Барселона. Харесва му начинът, по който отборът държи топката. Освен това е евангелист и всяка неделя ходи на църква. "Православните течения, например, забраняват татуировките (показва, че самият той има татуировка на кръст на ръката си), но аз се придържам към по-свободното учение", споделя футболистът.

Форстър много обича да пее, като първоначално съседите му в Украйна били в шок, но постепенно свикнали с това му хоби.