Лудогорец изпреварва "синия" график

Мисията "Шампионска лига" изглежда абсолютно възможна за Лудогорец. Това е изводът, който може да направим след първото изпитание на тима през този сезон в Европа срещу Дюделанж. И това не е заради успеха с 4:0 или пък защото още живеем със спомените от пролетния рейд на разградчани в Лига Европа.

Причините са чисто спортно-технически и се отнасят към настоящия момент. Обобщението е, че в мача с Дюделанж, доколкото можем да правим изводи от него, не видяхме нито един играч, който да е свалил от нивото си. Дори напротив - всеки в Лудогорец изглеждат по-добре след подготовката, отколкото бе през миналия сезон. При нормални условия сме свикнали в първите 5-6 мача да слушаме оправдания как футболистите още се отърсват от умората, как времето не е стигнало на треньора и как липсва сработка. В Лудогорец не видяхме и не чухме подобно нещо след първото изпитание. Тимът сякаш е използвал времето си абсолютно по план. Съставът е добре физически, тактически и игрово. Разбира се, имаше го известният брак в подаванията, породен от все пак ранния етап на сезона както и нормалното напрежение за първа официална среща. Но иначе отборът се справи удивително добре, а съперникът, в интерес на истината, не беше чак толкова зле, колкото очакваха всички.

В какво се корени истината на Лудогорец? Може би в три ключови елемента - пари, постоянство и работа. Първото спестява натиска от нуждата от задължителните продажби, за да се оцелява. Второто идва от изградената структура и поетия курс да се надгражда бавно и методично отборът. В Лудогорец от години са показа ли, че умеят да отстраняват уморените коне в точния момент. Огромната дързост да се пазарува всичко най-добро от родния пазар пък скъсява периода на адаптация до минимум.

Третото е явно правилната работа. От Лудогорец си тръгнаха доста треньори. Първо си замина Душан Стевич, след това и Иван Йованоски, а наскоро във втория тим бе пратен и Георги Дерменджиев. На всеки от тях в определен период от времето се приписваше основната заслуга за добрите игри. Оказа се, че тимът може без всеки от тях, а Стойчо Стоев продължава да се справя все така добре. Но и той рано или късно вероятно ще се изчерпа.

В Разград може да са доволни от работата на своите треньори и поради факта, че играчите показват страхотна взаимозаменяемост. Така например Александър Барт, който в голяма част от миналия сезон бе контузен, застана прекрасно и в крайна сметка се оказа, че просто му е трябвало малко време. Абало като на шега забоде 5 гола в подготовката и си извоюва титулярното място, замествайки прекрасно контузения Михаил Александров. По същия начин Ешпиньо, който не бе убедителен в началото, в един момент просто "захапа" мястото на Златински и в голяма част от двубоите бе титуляр и игра на висота. Да не говорим, че в запас Стойчо Стоев продължава да има две от чуждестранните си перли - Вандерсон и Йерун Луму. Със сигурност обаче и техният миг ще дойде, защото практиката показва, че в Разград умеят да разчитат силите на своите състезатели и да им дават шанс в точния момент, в който са готови за него.

И за финал - няколко думи за поредния добър трансфер на отбора. Абел Анисе е попадение не защото вкара само 3-4 минути, след като се появи в игра. Той е попадение, защото е от мал­кото хора в България, които могат да бъдат достойна конкуренция на Марселиньо. От доста време се говори, че бразилецът може да бъде прода­ден, а дори и да няма сделка, рано или късно ще се стигне до момент, в който ще свали нивото си. А именно Марселиньо бе може би най-важният играч и при трите титли на разградчани, както и при европохода. Сега Стойчо Стоев може да е спокоен, защото има негов заместник с това допълнение, че Анисе може да бъде използван както по-назад, така и на върха на атаката при нужда. Той не е само конкурент на бразилската звезда, но и твърде вероятен негов партньор на терена.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Изобщо този Лудогорец трябва да го сравняваме само с един отбор - Левски, но не със сегашния на Мурсия, който за­почва от нищото, а с машината на Станимир Стоилов и Наско Сираков. Приликите са не малко - двата тима записаха силни изяви у нас и солиден европробив в Лига Европа, с които се подготвиха за Шампионска лига. И докато тогавашният Левски нямаше чак такъв финансов ресурс и заложи на същия състав, то Лудогорец сега би трябвало да е по-напред в графика си, защото дори успя да надгради състава си.