Мишо Александров за трансфера си в Полша и истината за престоя си в Лудогорец

В българския футбол е все по-голяма рядкост да срещнеш футболист, който може да говори по всякакви въпроси, при това аргументирано, без да плюе. Такъв без съмнение е националът Михаил Александров, който преди дни реализира трансфер в най-популярния полски отбор Легия (Варшава).Юношата на ЦСКА даде първото си голямо интервю от Полша специално за "7 дни спорт", в което разказа как се чувства в новия си отбор, ситуацията в Лудогорец, която го накара да напусне, и бъдещето си.

- Мишо, как се чувстваш след трансфера ти в най-популярния отбор в Полша?

- Прекрасно, вече имах възможност да изразя моето задоволство от трансфера. Общо взето, бях скептично настроен за този трансферен период и мислех, че няма да се случат нещата, но съдбата ме изненада доста приятно. Намерих си един доста силен европейски отбор и съм много щастлив, че подписах договор с Легия.

- Защо казваш "скептично настроен"?

- Пропаднаха една-две възможности за трансфер в чужбина, отделно аз не играех редовно и не предполагах, че всички, които са заинтересовани към мен, ще чакат до лятото. Оказа се обаче, че греша, и се появи възможност да дойда в Легия.

- Как се стигна до интереса на Легия към теб?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Преди няколко дни от мениджъра Николай Жейнов разбрах, че има интерес към мен. Той се е свързал с Легия, станала е офертата и той е бил посредникът по сделката.

- Какво ти казаха треньорите и директорите в Легия?

- Говорих с треньора, разбрах каква е неговата философия и разбирането му за играта. По принцип той залага много на отборната игра и при него звезди няма. На първо четене виждам, че е човек, който обича простия начин на говорене и простите действия. С една дума - иска да правим това, което можем, а не да се правим на звезди и да си избираме кога да играем.

- Какви са първите ти впечатления от Легия като клуб?

- Първото нещо, което забелязах, е, че България е на светлинни години от Полша. Базата на клуба тепърва ще се прави, но ми обясниха, че инвестициите са много сериозни. Иначе имаме един тренировъчен терен, който е затревен и е до стадиона. Отделно другите игрища са изкуствени, а заради лошото време често се налага да се ползват. Като цяло стадионът е феноменален, наистина ме впечатли. В кариерата си съм играл на доста големи и хубави стадиони, но този във Варшава е на страхотно ниво. Четох доста и за феновете, надявам се да заслужа уважението им. Като организация в клуба съм много впечатлен, тук всичко се знае по минути, няма нещо, което да не е планирано. Идват, помагат ти да си избереш квартира и каквото ти е нужно. Спокойно мога да кажа, че Легия има по-добра организация от Борусия (Дортмунд). Имам база за сравнение и спокойно мога да го кажа. А досега смятах, че няма кой да надмине германците в това отношение.

- Предполагам, че си наясно, че реално идваш в ЦСКА, това е военният клуб в Полша?

- Да, така е. Аз си помислих същото, когато подписах с Легия. Радвам се, че идвам в този отбор точно когато празнува 100-годишнина. Изкачихме се на първо място и целта е да спечелим титлата. Чакам треньора да сметне кога ще съм готов да попадна в групата и да играя в мачовете. Аз мисля, че съм добре подготвен и нямам проблеми.

- Имаш шанс да спечелиш два златни медала в една година.

- Аз когато си тръгвах от Лудогорец, на шега им казах да ми пазят златния медал. Но общо взето, мисля, че аз нямам голям принос и не заслужавам този медал, все пак знаете колко мача изиграх през сезона. Иначе възможност за медали има, с Легия ще играем и 1/2-финал за Купата на Полша, така че могат да станат още повече.

- С какви чувства си тръгваш от Разград?

- Доста са смесени чувствата, ако трябва да съм честен. Много съм щастлив, че си тръгнах от Лудогорец, поради простата причина, че не виждах бъдещето си в този отбор повече. За мен беше важно да сменя обстановката. От друга страна, това е отборът, в който съм се чувствал най-добре до момента, като обстановка, начин на работа и т.н. Да, в ЦСКА съм бил 12 години и това е отборът на сърцето ми, но там реално нямах досег до големия футбол. Поради тази причина Лудогорец е в основата на израстването ми. Въпросът е, че пътищата ни се разделиха още през май. От май до февруари дните ми минаваха изключително бавно и не се чувствах щастлив.

- Пробва ли да си тръгнеш от Лудогорец?

- Да, опитвал съм. Ти самият ме познаваш добре, знаеш, че съм дипломатичен човек и никога не правя проблеми. Винаги съм гледал да бъда в полза и на двете страни. Говорил съм с хората в Разград, че имам желание да сменя обстановката, защото не се чувствам пълноценен. Истината е точно тази, защото, колкото и да съм тренирал и да съм искал да дам нещо, аз не се чувствах значим в Лудогорец. Затова беше важно да сменя обстановката, моите близки го знаят най-добре. Сега, когато това е факт, вече съм на седмото небе.

- Каква е причината в Лудогорец да остават все по-малко българи?

- Може би заради политиката на клуба. Тя изобщо не е свързана със закупуване на качествени български футболисти, а общо взето, за Лудогорец е важно да има качествени чужденци. Вече не знам колко дори станаха нациите в отбора, но са над 7-8 със сигурност. Не знам каква е причината в Лудогорец да не се уважават българите. Ако махнете мен, всички останали българи играят редовно, и то от поне 3 години, което значи, че те са постоянни, дават всичко от себе си за клуба и за да играят там, са добри футболисти. Щом при политика за налагане на чужденци играят тези българи, значи те са класа над останалите. Това ме навежда на мисълта, че най-важните хора в един отбор са тези, които са от дълго време в него, които са дали най-много. В Лудогорец обаче това се е изтъркало и най-интересните хора са най-новите. Не знам защо е така, не мога да си го обясня. Да се надяваме, че няма да допуснат тази грешка, която направиха с мен и с другите момчета.

- В този ред на мисли развалена ли е атмосферата по някакъв начин в Лудогорец?

- Не мога да отговоря на този въпрос, защото не знам отговора. Ако трябва обаче да съм честен, ще кажа, че в момента Лудогорец няма конкуренция в "А" група. При настоящия формат, с толкова отбора конкуренция няма. Колкото и някой да се опитва да омаловажи това, което е Лудогорец, този отбор няма аналог, но това може би е и големият проблем на Лудогорец. Всички тези победи могат много да те радват, но те по никакъв начин не ти помагат да се подготвиш за тежките мачове, които ти предстоят в Европа. Може би това се видя и през миналото лято, когато отпаднахме от Милсами. Няма как да си готов за Шампионската лига, когато нямаш дерби мачове в "А" група. Ако се направи една справка, ще се види, че тогава, когато бяхме в групите на Лига Европа и Шампионската лига, ние имахме винаги дербита в "А" група. Сряда или четвъртък играехме в Европа, след това играехме с Левски, ЦСКА или Литекс. Сега е различно, единствените, които се борят за титлата, са Левски и Берое, но те са на 8 точки, какво да говорим?! Това ме навява на мисълта, че Лудогорец ще стане шампион, каквото и да става в България.

- Значи ли това, че Лудогорец ще има проблеми в Европа през лятото?

- Не бих казал, не мога да знам в момента. За мен най-важното е в момента в Лудогорец да се запази ядрото от футболистите, да не се допуска важните хора да си тръгнат. Казвам ядро и с тази дума визирам старите футболисти, които са от дълго време в отбора и са се доказали като важни фигури. Много е глупаво да се делим на българи и чужденци, никога не съм го харесвал това нещо. Най-вероятно в момента заради големия брой чужденци се получава някакво делене, така се е получило. Реално сега на тренировки и на лагери има по петима българи, те са едно малцинство. Но въпреки това българите не са против чужденците, никога не е имало разделение или скандали. Сега обаче е болно и лошо, че българите са малцинство, защото през първия сезон, когато бяхме в "А" група, от 25 играчи 17 или 18 бяхме българи. Може би затова в първите години имаше много повече колектив всеки познаваше добре другия, имаше обща култура и бяхме страхотна група. Сега е по-различно, защото, когато се смесят културите, накрая, искаш не искаш, се получават някакви разминавания.

- Усеща се някакво разочарование в гласа ти.

- Не бих казал, има някаква такава нотка, но съм човек, който загърбва нещата. Всичко, което се е случило, съм го оставил в миналото и продължавам напред. Имаше моменти в този период между май и февруари, в които имах да казвам много неща. Можех да изрека и големи глупости и по някакъв начин да си повлияя зле на себе си. В крайна сметка обаче теглих чертата и осъзнах, че Лудогорец ми е дал най-хубавото в моята кариера като постижения, игра и т.н. Никога не съм обичал хората, които плюят даден клуб, когато го напуснат, не искам да го правя и няма да го направя, независимо че преди време имах други виждания. Ще си запазя всички тези неща за себе си, а пък най-близките ми хора знаят какво се е случило през този период.

- Преди няколко месеца каза нещо много интересно: "На мое място много други футболисти нямаше да издържат." Какво имаше предвид?

- Хората, които ме познават, знаят, че съм човек, който много премисля нещата, който рядко избухва и гледа винаги да действа с премерена сила. В моментите, в които съм се чувствал незаслужено пренебрегнат, а те са били доста, друг футболист на моето място не би издържал и не би бил толкова спокоен, колкото аз. Аз приемах всичко с усмивка, продължавах да тренирам и да давам всичко от себе си. Радвам се, че сега съм на съвсем друго място на което съм вече далеч от всичко това и мога да се абстрахирам. В Лудогорец съм имал много хубави моменти, по-малко лоши, но мисля, че тези лошите можеха въобще да не се случват.

- Смяташ ли, че тази твоя сдържаност ти е пречела?

- Аз съм човек, който вярва в кармата. Смятам, че на всеки човек му е написано какво ще се случи в живота, така че, каквото съм направил в миналото, изобщо не го гледам. Сега мисля как да се концентрирам върху новото предизвикателство в кариерата си и това ново начало. В крайна сметка, щом всичко е свършило добре, значи е наред.

- От тук насетне?

- Само здрава работа. Наясно съм, че сега трябва да работя още по-усърдно, за да мога да се наложа в Легия. Чакам своя шанс, чакам да вляза в оптимална форма и да помогна на отбора с каквото е нужно