Нападателят на Лудогорец Жуниор Кишада пред SL: Играл съм срещу Роналдо и Неймар

Жуниор Кишада е част от Лудогорец от лятото на 2011 г., когато премина в българския шампион от бразилския Брагантино. Въпреки че все още не може да се утвърди като твърд титуляр, той има отбелязани много важни голове за състава на „орлите”. Нападателят даде интервю пред sportline.bg, в което говори за трудните първи стъпки във футбола, Лудогорец и българския национален отбор.

- Кога започнахте да се занимавате с футбол?

- Бях много малък, когато направих първите си стъпки във футбола. Моята история започва в родния ми град Кишада-Сеара. Истината е, че на няколко пъти щях да се откажа от този спорт, защото съм от бедно семейство и изпитвахме доста трудности, когато бях дете. Радвам се обаче, че станах футболист и сега цялото ми семейство и всички граждани на Кишада-Сеара се гордеят с мен, тъй като Лудогорец участва в груповата фаза на Шампионската лига.

- Вие сте бивш футболист на Феровиарио и Брагантино. Играли ли сте срещу някой от известните бразилски футболисти?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Да, разбира се, че съм играл срещу много известни футболисти. Например на терена съм бил съперник на Роналдо – Феномена, бившия защитник на Реал (М) Роберто Карлош, Миранда, който в момента играе за Атлетико (М), Неймар и още много други. Когато се изправих срещу тях, почувствах, че вече започвам да се реализирам като футболист. Отношението на тези звезди към мен и останалите ми съотборници бе отлично.

- Истина ли е, че сте имали доста проблеми през първите месеци в Разград?

- Чак сериозни проблеми не съм имал. Но истината е, че когато пристигнах в България, много хора ме сравняваха с други бразилци, минали оттук. Тези мои сънародници са наблягали на музиката и пиенето и затова бе нормално хората да ме гледат малко по-скептично. Аз обаче бързо им спечелих доверието, тъй като те видяха, че съм много по-различен. Това важи и за останалите бразилци от настоящия отбор на Лудогорец, които също са големи професионалисти.

- Какво е вашето мнение за представянето на Лудогорец в Шампионската лига?

- Мисля, че още през миналата година влязохме в историята на България. Много сме радостни и горди с работата, която свършихме и също така, че успяхме да накараме цялата държава да се гордее с нас и да ни подкрепя. Тук е моментът да изкажа благодарност към българския народ. В последния мач от групите на Шампионската лига загубихме от Базел, но мисля, че това е нормално във футбола. На всеки отбор може да се случи да допусне поражение, не само на Лудогорец.

- В световен мащаб доста се дискутира проблема с расизма. Според вас има ли расизъм в България?

- Единственото, което мога да кажа, е, че никога не съм страдал от расизъм в България.

- Скоро на Лудогорец предстои дерби с ЦСКА. Мислите ли, че и тази година тимът от Разград ще успее да стане шампион на България?

- Всеки ден работим по време на тренировки с мисълта да станем шампиони. Във всеки мач търсим победата, за да можем да намалим разликата с лидера ЦСКА. „Червените” са силен тим, но въпреки това вярвам, че накрая ние пак ще спечелим златните медали. Очаквам много здрав и труден мач срещу „армейците”, а това дерби може да се окаже решаващо за първото място в крайното класиране.

- С какво собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев се различава от останалите президенти на клубовете?

- Мога да кажа само хубави неща за него. Г-н Домусчиев се различава с това, че винаги прави всичко възможно да спази обещанията си, а това вече е много рядко срещано и дори странно във футбола.

- Откакто сте в Лудогорец, отборът смени трима треньори. Каква е разликата между Ивайло Петев, Стойчо Стоев и Георги Дерменджиев?

- Няма почти разлика между тях. Те са българи и имат сходни методи на работа. Стилът на игра е същият. Например знаете, че и при тримата специалисти тимът играе с двама дефанзивни халфове, а пред тях действа Марселиньо.

- Ако имате възможност, бихте ли играли за националния отбор на България?

- Разбира се. Ако остана още две години тук, ще имам право да играя за националния отбор на България. Ако имам възможност, не бих изобщо се поколебал и веднага бих облякъл фланелката на тима. За мен би било чест и удоволствие да защитавам цветовете на България.