Откровено със Съни Дяков - за Лудогорец, Ювентус и Висшата лига

Капитанът на Лудогорец Светослав Дяков е вторият участник в рубриката „Задай въпрос на любимия си футболист“. Националът отговори откровено на феновете за миналото, настоящето и бъдещето му в отбора, участието на „орлите“ в Шампионската лига, провалът „Милсами“ , както и на други актуални въпроси.

Алкин Нергин: Как се почуства когато Козмин Моци спаси последната дузпа и елиминирахте Стяуа?

- Страхотно. Това е най-великото ми преживяване. Бях страшно щастлив. Мечтата стана реалност.

Георги Станков: В Лудогорец ли ще завършиш кариерата си?

- Едва ли мога да кажа. Истината е, че в Лудогорец се чувствам отлично. Всички ме уважават. Все пак не само аз трябва да искам да завърша кариерата си някъде. И клубът трябва да го желае. Досега съм видял само хубаво в Разград. Лудогорец ми даде всичко във футбола.

Симеон Петков: Какви ти бяха първите мисли когато подписа с Лудогорец преди четири години?

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Честно казано, рискувах. Не знаех как ще тръгне тимът. Приех предизвикателството „Лудогорец“ с много резерви тогава. Но се получи нещо друго. Развих се. Постигнахме немислими успехи. Щастлив съм от избора си.

Цвети Кръстева: В кой чуждестранен отбор би искаш да отидеш? От кой футболист вземаш пример?

- Любимият ми отбор е Ювентус. На такива години съм, че не мога да си избирам отбор къде да отида. Имам много любими футболисти. Може би Александро дел Пиеро, който играеше на различен от моя пост.

Вени Венелинов: Би ли играл някога през кариерата си в Миньор Перник?

- Честно казано, съмнявам се. Уважавам Миньор, защото това е отбор с традиции в българския футбол. Едва ли бих играл там, нищо не ме свързва с този град.

Виктор Русенов: Кога и къде започнахте да се занимавате с футбол?

- От малък играх футбол с моите връстници пред блока. Тогава нямаше компютри. Само гонехме топката по улицата. Тренирам от 7 годишна възраст. От дете мечтаех да стана футболист. И ето, че се получи.

Симеон Михайлов: Кaкво е чувството дa играеш в Шампионската лига срещу Реaл Мaдрид?

- Едва ли мога да го опиша с думи. Моменти, които се запечатват в съзнанието ти. Пожелавам на всеки футболист да го изпита. Да усети това, което усетихме ние.

Митко Генчев: Как се почувства когато се здрависа с Джерард и Касияс?

- Това, че бях капитан на Лудогорец в Шампионската лига ми даваше привилегия да стисна ръката на най-големите. Запомнящо е. Вдъхновяващо е.

Антон Димитров: Ако те поканят в отбор от Висшата лига на Англия ще приемеш ли?

- Това е най-силното първенство в света. Разбира се.Това е риторичен въпрос.

Ясен Георгиев: С кой от съотборниците си най-добре се разбираш?

- За повече от 4 години в Лудогорец съм играл с много силни футболисти. Няма как да кажа едно име. С всички съм се разбирал отлично.

Тони Пенев: В кой отбор искаш да завърши кариерата си?

- Аз съм юноша на Пирин. Истината е, че в Лудогорец се чувствам страхотно. Хората ме уважават. Искам да е в един от двата клуба.

Пламен Ангелов: Какво си говорихте с Роналдо, Джерард, Касияс преди мачовете в Шампионската лига?

- Теглим жребия и си пожелаваме късмет един на друг. Време за повече приказки няма.

Боряна Георгиева: Трудно ли беше да си капитан при мачове като тези с Реал Мадрид и Ливърпул? С какво мотивираше съотборниците тогава?

- Това, че съм капитан не значи нищо. Всички сме равни. Няма нужна от мотивация, когато срещу теб са Реал и Ливърпул. Бяхме повече от мотивирани.

Алекс Коешинов: Какви отбори искаш да са в групата на Лудогорец, когато влезете отново в Шампионската лига?

- Искам отбори, срещу които не сме играли. Искам да са силни и реномирани. Всеки футболист желае да премери сили срещу много качествени тимове. Аз не съм играл срещу германци. Мисля, че един водещ клуб от Бундеслигата за съперник ще е добре.

Наско Янков: По какъв начин надъхваш колегите си в трудните моменти?

- Ние сме професионалисти. Не са нужни много приказки , за да се надъхаме. Понякога са необходими 3-4 думи.

Петър Сомлев: Какво е да си в един отбор с Моци?

- С една дума – приятно. Той е добър футболист, с който се работи лесно.

Николай Стефанов: Има ли оферти от други клубове към теб?

- Имам договор с Лудогорец. Ако има такива, те са към клуба. Мен никой няма да ме оферира лично.

Сердар Алишев: Защо играе с номер 18 ?

- Когато дойдох в Лудогорец този номер беше свободен. Затова го избрах. Не съм фаталист.

Анатоли Анков: Какво те накара да продължиш кариерата си в Лудогорец? Вярвал ли си , че ще постигнете толкова успехи ?

- Категорично не съм вярвал. Дори в най-смелите си мечти не съм вярвал, че ще играем в Шампионската лига. Избрах Лудогорец в деликатен момент, в който имах и други оферти. Поех риск, който се оказа успешен.

Бонка Цакова: Би ли останал на работа в Лудогорец след приключване на кариерата си?

- Такова е желанието ми. Но пак казвам, че всичко зависи от ръководството на клуба. Ако сметне, че съм полезен, бих останал.

Симеон Кубински: Харесва ли ти Разград?

- Да, малък град, но спокоен. Синът ми израсна тук.

Стоян Стоянов: Къде остана онзи Лудогорец, който правеше каквото си поиска със защитата на всеки противник? Защо отборът е в криза?

- Нямам конкретен отговор. Многото промени нарушиха баланса, но аз съм сигурен, че Лудогорец скоро ще е същият силен тим, който ще доминира.

Ники Костов: Как се почувства когато вкарахте гол на Реал Мадрид в София?

- Отлично. Когато вкараш гол на действащия европейски шампион, си щастлив и горд.

Мехмед Юсеинов: Кой е най-незабравимият ви мач?

- Доста са, но на първо място е реваншът със Стяуа. В съблекалнята имахме силно видео преди срещата, което аз и съотборниците ми няма да забравим.

Михаил Тодоров: Смяташ ли , че в следващата еврокампания отново ще радвате всички ваши фенове?

- Да, вярвам, че ще се върнем много по-силни и отново ще пълним стадионите. Обещавам, че пак ще радваме много българи.

Димитър Иванов: Какво попречи на Лудогорец да преодолее на практика много слабия отбор на Милсами?

- Може би подценихме първия мач. В реванша пропуснахме положенията си. Напрежението след загубата в Разград се оказа повече и ни провали.