Стойчо Стоев: Доминацията на Лудогорец се дължи на парите

Футболният треньор Стойчо Стоев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той еедин от най-добрите футболисти на столичния Локомотив. За девет години с екипа на “железничарите” записва повече от 200 срещи и вкарва 66 попадения. Негов гол се оказва решаващ за спечелването на купата на съветската армия с 2:1 във финала с Локомотив (Пловдив) през 1982 година. Състезателната си кариера завършва в гръцкия Пансерайкос. Има и два мача с националния отбор на България. Спира с любимия си спорт на 30 години, заради травма в кръста, но не остава за дълго далеч от най-популярния спорт. Първите си стъпки в треньорската професия прави в родния Локомотив, където води юношески формации. След това е помощник на големия Христо Бонев. Но така и не застава начело на отбора, с който е свързан от дете. Води последователно националния тим до 17 г., Академик (Свищов), Хасково, Чавдар (Етрополе), Спортист (Своге), Миньор (Перник), Монтана, Лудогорец и Левски. Роден е в Разград и с намигване от съдбата постигна най-големите си успехи именно там. Изведе Лудогорец до осминафинал в Лига Европа след пет победи и едно равенство в групите на втория по сила турнир на Стария континент. А под негово ръководство в същия сезон 2013/2014 “орлите” записаха последния си дубъл в родния шампионат. Периодът му в Левски съвпадна с един от най-тежките моменти, както в спортно-технически, така и във финансов аспект. “Сините” загубиха болезнено финала за купата на България срещу Черно море, а бяха на път за загубят и лиценза си и да поемат към аматьорските групи.

- Стойчо, как изглежда отстрани българският футбол?

- Трудно изглежда. От това, което слушам, има повече позитивизъм в случващото се, макар че аз не го виждам. Позитивното се случва най-вече с присъствието на определени чужденци, които вдигат класата на българското първенство. Все още българският футбол изпитва затруднения. Според мен това ще продължи доста напред в бъдещето по простата причина, че ги няма младите футболисти, които чакаме с нетърпение и които трябва да издърпат нашия футбол. Работата в детско-юношеските школи все още не е на ниво. Далеч съм от мисълта, че хората там не работят професионално. Причините са доста комплексни. Може би повече от 20 години говорим за развитие на българския футбол, а той тъпче на едно място. Показателно е, че на национално равнище не успяваме да се класираме на някой голям форум. Дано с времето да бъда опроверган, но поне за мен все още е песимистично развитието на българския футбол.

- Има ли промяна в Левски – последния отбор, който ти ръководи? Забележима или незабележима за широката публика…

- Забележимо е, че в момента се наливат сериозни финансови средства. Когато имаш нужните пари, взимаш и по-скъпи футболисти. Надяват се с тяхното привличане да успеят да променят визията на този клуб. В последните месеци се вижда, че с тези добри футболисти, които са играли в сериозни клубове, Левски се стреми да достигне равнището на Лудогорец и се опитва да им бъде равностоен опонент. Времето ще покаже до каква степен ще се случи. Наистина няма да стане толкова бързо, колкото се иска на всички. Ще трябва време и търпение. Може и да се получи, но трябва да се продължи с тази тенденция. Вече футболът до такава степен е комерсиален, че без много пари е много трудно да постигнеш каквито и да е успехи.

- Съжаляваш ли, че не дочака момента, в който при „сините“ вече има пари?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Е, не. Защо да съжалявам? В крайна сметка всеки човек си следва съдбата. В един момент работи в клуб, в който има пари. Друг път – там, където няма средства. При мен пътят е такъв. Работил съм и с пари и почти без пари. Просто в Левски ситуацията беше такава. Още като отидох, знаех каква е ситуацията. Следях какво се случва в българския футбол и знаех, че няма нужните средства, за да се направи голям отбор. Но отидох с голямата амбиция поне в един момент във времето да успеем да постигнем един нелош баланс, който да ни помогне в бъдеще отборът да бъде това, което е бил в историята на българския футбол.

- А имаше ли т. нар. „локомотивска връзка“, за да отидеш там?

- Не, когато отидох все още нямаше „локомотивска връзка“ и бяха далеч от клуба. Връзката беше Георги Иванов, който ми се обади и ме покани, видяхме се и така станаха нещата.

- Чувстваше ли се чужд на „Герена“?

- Вътре в клуба в никакъв случай. Истината е, че ме приеха учудващо доста добре, тъй като нямах никакъв близък контакт в миналото с Левски. Бил съм в друг отбор. Естествено винаги има хора, които са извън клуба, но със сигурност не им е било приятно, че аз като кадър на друг отбор съм треньор на любимия им тим. Но това го има в Левски и в ЦСКА.

- А кой беше човекът, който най-много те подкрепяше?

- Георги Иванов. За него какво ли не се е коментирало, но наистина бяхме един добър тандем. За мен един изключително честен човек, а в България започват да се губят тези качества и вече не са актуални. Може би сме направили много грешки, но поне сме били честни в отношенията си един спрямо друг и сме се стремили да работим за благото на Левски.

- В този период в клуба имаше тежки раздели. Ти участваше ли в разтрогването на договорите или това беше работа на Георги Иванов?

- По принцип Георги Иванов се занимаваше с тези неща, но винаги сме коментирали кой ни е нужен и кой не. Нормални неща между треньор и спортен директор.

- Колко пъти си гледал финала за купата на България срещу Черно море?

- Един път и то почти веднага след финала.

- Отчиташ ли твои грешки в този финал?

- Когато загубиш дадена среща, винаги има грешки. Тогава излязоха някакви мнения, които не бяха точно така. Но един треньор винаги прави грешки. Гледах повторение на мача на следващия ден. Като отбор не стояхме лошо. Бих казал, че играхме по-добре от Черно море. Нещата се променят много бързо. В един момент си на гребена на вълната, а след това така те е заляла, че се чудиш къде се намираш.

- Имаше ли нещо драматично при раздялата със „сините“?

- Най-важната работа на един треньор е да съумее да убеди футболистите, че това, което работят е с цел развитието на клуба. А след като клубът се развива добре и техните качества допълнително ще добиват някакъв смисъл. Почти навсякъде в отборите съм имал съпричастност спрямо футболистите. Най-лесно е от позицията на треньора, който им е шеф, да показваш мегаломания и да ги мачкаш. Но за мен трябва да ги приемеш първо като хора, а след това като футболисти. Да се стремиш да игнорираш слабостите им и да наблегнеш на силните им страни и да ги доразвиеш. Може би затова раздялата бе по-емоционална.

- Кой от шефовете ти съобщи новината?

- Георги Иванов. И в добро, и в лошо трябва да сме честни един към друг, за да може работата да е позитивна. Много често клубовете се разделят с треньорите нелицеприятно. След това започват едни тиради по медиите, оплаквания, обиди и т.н., което не би трябвало да е така.

- Преди Левски, беше треньор на Лудогорец, с който достигна до осминафинал в Лига Европа. Какво е различното в тези два отбора?

- Различни са средствата, които се влагат в двата отбора. Говоря за Левски по мое време. В Лудогорец се вкарват изключително много средства, наблюдават се футболисти на доста добро ниво и за тях се плащат трансферни суми. В Левски се взимаха само свободни агенти, защото нямаше пари. Когато взимаш свободни агенти, вероятността да сбъркаш не е малка, а когато плащаш за даден играч, го наблюдаваш доста внимателно и си убеден в неговите качества. Гледаш го, решаваш и плащаш, а другия просто го взимаш. Самия факт, че те са свободни футболисти говори, че качеството им е малко занижено, тъй като всеки добър футболист би трябвало да си има отбор. Поне аз разсъждавам така.

- Въпреки успехите с Лудогорец, в крайна сметка се стигна до раздяла. Как прие решението на собствениците? Реално не си тръгна през парадния вход…

- Така е. За себе си много преди това бях наясно, че нещата вече не са такива, каквито ми се иска в отношенията треньори и хора, които ръководят този клуб. Говоря още за период, в който още не бяхме станали шампиони, а и след това.

- Трудно ли се работи със собственика на този клуб Кирил Домусчиев?

- По принцип в България с всички собственици се работи трудно. Може би като цяло и собствениците на българските клубове, и треньорите все още не сме стигнали нивото на запад – да има изключителен професионализъм и от двете страни, който да ти позволява да работиш спокойно. И в един момент, когато собственикът не е доволен от треньора, те се разделят, но по цивилизован начин – професионално с нужните неустойки и т.н., които са нормални неща в чужбина, но не и за България. У нас обикновено стремежът е ако може да не ти се изплати това, което ти се полага.

- Хубаво е, че поне не ви се налага да връщате пари…

- Е, да, но е имало периоди в България, в които и това е ставало.

- На какво се дължи доминацията на Лудогорец?

- В България не обичаме да говорим за пари, но се дължи на пари. Първо, когато вкарваш изключително много средства в даден клуб, се опитваш да създадеш и нужната организация, и място за работа на тези футболисти, което да е добро и да им позволява наистина да мислят само за футбол. В това отношение в Лудогорец е създадено всичко. Има една изключителна база, едно изключително спокойствие за работа от липсата на фенове и на бивши футболисти. Най-интересното е, че докато бях в Лудогорец, вървяхме изключително добре в Лига Европа. Никой не очакваше, че така ще се представим, а почти нямаше журналист на базата - пълно спокойствие, никаква заинтересованост. Докато в Левски - всеки ден имаше по няколко журналисти на тренировките.

- Основателни ли са коментарите на хора като Наско Сираков и Венци Стефанов, както и на други специалисти, че съдиите толерират Лудогорец? Изпитал ли си го на свой гръб?

- В тази насока трябва да се погледне и по-назад. Винаги е имало явно толериране на силните отбори. Да не забравяме миналото. Аз съм играл в България и тогава също са се толерирали определени отбори. Винаги силните отбори съзнателно или несъзнателно имат гръб. Няма как да се избяга. Нито е било по-различно в миналото, нито ще бъде по-различно и в бъдещето.

- Лудогорец изигра първия си мач от Лига Европа срещу Истанбул ББ. Има ли шанс да излезе от групите в конкуренцията на Брага и Хофенхайм?

- Общо взето това е равностойна група, гледайки мача на Лудогорец и репортажа на Хофенхайм – Брага. Мисля, че спрямо другите отбори, Лудогорец има най-голям опит в турнирите. В последните четири години постоянно са в Лига Европа или Шампионска лига. Опитът даде нужното самочувствие и увереност, че ще успеят. Не бих казал, че другите отбори по някакъв начин превишават качеството на Лудогорец. Това, че са тимове от Турция, Германия и Португалия не ги прави по-силни. Според мен би трябвало Лудогорец да излезе от тази група.

- Задавал ли си си във времето въпроса защо така и не стана старши треньор на Локомотив (София)?

- Не станах, защото първоначално не бях харесван там. Тогава имаше друго ръководство…

- Не виждаше потенциал в теб ли?

- Възможно е, защото в един момент доста треньори минаха през Локомотив. Голяма част от тях не бяха свързани с клуба. Но това няма нищо общо – щом си добър треньор, няма значение откъде идваш. Още като бях помощник на Христо Бонев не спестих някои неща на ръководството за моментното състояние и за визията. Тези мои думи не се харесаха и оттогава бяха низвергнат.

- Накъде гледаш сега – България или чужбина?

- Определено към чужбина и може би затова в момента нямам отбор. Не е толкова лесно. Ние, българите все още нямаме кой знае какви имена в чужбина и много-много не ни търсят като опции. А там, където евентуално има опции, не винаги влизаме в нужното разбирателство – какво искам аз и какво могат да дадат те. Все пак, когато отиваш в чужбина, изискваш за себе си някакви условия, които невинаги са готови да удовлетворят. Получава се разминаване. В интерес на истината имах някакви предложения, които не ми харесаха. Имах предложения и от България. Благодарих им за вниманието, но на този етап първа опция ми е чужбина. Но в един момент всичко може да има край. Евентуално и утре може да се развие някоя опция за чужбина, но е възможно и да не се развие. Скоро четох една поговорка, че човек може да стане милионер, спечелвайки пари от лотарията, но е истински богат, когато работи това, което му харесва. Надявам се скоро да започна да работя, защото бездействието е досадно.

- Любим отбор у нас и в чужбина?

- Аз съм израснал в Локомотив и е нормално винаги да имам сантименти към този отбор. И други тимове в България са ми симпатични. Не искам да изявявам някакви претенции, все пак съм треньор. Любим тим в чужбина ми е Милан.

- Кой е треньорът, който те впечатлява?

- Маурицио Сари в Наполи. Определено играта на този отбор наистина е впечатляваща. Обичам офанзивния футбол, а интересното е, че този италиански треньор изповядва такъв футбол, а знаем, че те обичат по-затворената игра. Изключително атакуващ треньор, който наистина ме впечатлява с работата си.

- Градът, който най-много харесваш у нас и в чужбина?

- София – тук е преминал почти целият ми живот. Имаме много хубави градове в България, бил съм в много от тях. В чужбина нямам предпочитания, но като държава ми харесва Швейцария.

- Ако не беше станал футболист, щеше да си…

- Най-вероятно инженер, тъй като ми вървеше математиката. След завършване на средното ми образование, си бях подал документите в МЕИ. Дали щях да вляза или не, не мога да гадая. Но ако бях влязъл, може би щях да бъда инженер. Тогава се учеше само редовно, т .е. приключвах с футбола. От Локомотив дойдоха при моя баща, започнаха едни разговори… Баща ми беше абсолютно против футбола. За него най-важно беше ученето, а футболът между другото. Като играех в юношите, много рядко ме наблюдаваше, въпреки че бях капитан и т. н. След това в мъжкия футбол започна да ме следи. Бяха трудни разговори, за да откажат баща ми от амбицията да стана инженер.

- Има ли нещо, което ти е много досадно да правиш в живота?

- Бездействието наистина ми е досадно. Треньорската професия е такава, че в един момент може да не работиш известно време. Първоначално за месец-два-три се чувстваш добре – няма го постоянното напрежение, спиш нормално, но в един момент се чудиш какво да правиш. Хубавото е, че сега залегнах по-сериозно да уча език. Уплътнява времето и е някакво разнообразие. Но липсата на това, което обичаш да работиш, те изнервя.