Господин Балъков, ние не сме балъци

Срам и позор! Такъв беше домакинският мач на националите срещу Косово в квалификацията за Евро 2020. Падали сме много, били са ни като тъпан, но такава слаба игра и липса на всякаква идея срещу държава, която дори не е призната от половината ООН, не си спомням отдавна.

Какво беше досега

Петър Хубчев си тръгна по грозен начин от националния отбор, за да подпише с Левски. Изговорено е всичко по темата, кой прав, кой крив - няма да обсъждам в този материал. Но истината е, че за две години и половина начело на "трикольорите" специалистът от Гложене опита да изгради някаква основа.

Футболистите "изгониха" Хубчев от вътрешен чат, в който ги "шпионирал"

Верен на дефанзивния си стил, той наложи в националния отбор твърдата игра в защита с дълбока преса и силни контраатаки, която му донесе Купа на България и второ място с Берое. Изгради нелоша защита, прилична халфова линия и много силен колектив, верен на мотото "всички за един, един за всички".

Много хора не харесваха стила, който налага Хубчев, но е факт, че с него победихме отбори като Холандия и Швеция и загубихме само с 0:1 от бъдещия световен шампион Франция. Бяхме на косъм от историческо първо място в групата си в Лига на нациите.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

Какво се случи след това

Обществената "тайна", че от лятото Хубчев и екипът му поемат Левски доведе до смут у някои играчи, липса на достатъчно мотивация и лош старт на квалификациите с два хикса срещу Черно гора и Косово, а целта беше две победи. След няколко месеца се случи очакваното, Хубчев отиде в Левски, а начело на националния застана Красимир Балъков.

Легендарният и гениален халф от близкото минало продължава да доказва на футболната общественост, че треньорските му качества са строго ограничени. За тези, които са забравили, ще припомня набързо колебливата му треньорската кариера и липсата на успехи в нея:

- в края на 2006 изненадващо беше назначен за треньор на швейцарския гранд Грасхопърс. След няколко месеца на слаби мачове, Балъков беше уволнен, защото докара доскорошния шампион и участник в ШЛ пред изпадане.

- последва още по-неуспешен период в Санкт Гален.

- следват два пълни сезона в най-богатия отбор по онова време в България Черноморец Бургас. Милионите на Лукойл целяха да превърнат бургазлии в хегемон у нас, по подобие на Лудогорец години по-късно. След седмо и пето място Митко Събев и руските му шефове най-накрая осъзнават да изгонят Балъков и назначават Димитър Димитров - Херо.

Пригответе се: Разликата между "нас" и "другите" става все по-непреодолима

- следва неуспешен полусезон в хърватския Хайдук Сплит, за да се стигне до първото и историческо назначаване на български треньор в Бундеслигата.

- незнайно защо от Кайзерслаутерн гласуват доверие на Балъков във втората половина на сезон 2011/2012 и отборът...изпада във Втора Бундеслига.

- 2014/2015 завършва на четвърто място с Литекс Ловеч.

- най-големият му успех, колкото и парадоксално да звучи, е седмото място с родния му Етър през последния сезон 2018/2019.

Как се стигна до фарса с Косово

Вече споменах за стореното от Хубчев и постигнатите нелоши резултати и изграден колектив. Красимир Балъков дебютира в националния отбор с играчи в титулярния състав като Георги Сърмов от Етър, Исмаил Иса от Дунав, талантливия, но напълно зелен Минчев от Черно Море и Кристиян Димитров от Ботев. За човека-кашкавал Ники Михайлов няма да коментирам. Изредиха се един куп треньори, подмазвайки се брутално грозно на шефа си, като налагат на вратата доказания некадърник Михайлов, за сметка на вратари като Владо Стоянов, Пламен Илиев, Благой Макенджиев, Мартин Луков и много други. 

С такъв титулярен състав и абсолютна липса на идея и тактически план 1:2 от Чехия беше истински късмет за нас. Който е гледал мача, знае, че чехите имаха поне 10 сериозни положения за гол. Последва и напълно логичната загуба от Косово.

Клишетата, които чухме от Балъков след мачовете, като "видях добри неща", "предстои много работа" и "доволен съм от старанието", ни омръзнаха.

Не сме балъци, господин Балъков. Не искаме приказки, искаме резултати. И то веднага!

Автор: Александър Коларов