Левско-цесеказацията на националния отбор по футбол

Не само, защото тече предизборна кампания, а понеже от 20 години върви депресия от провала на българския футбол, мачът на България със Северна Македония се превърна в страшно напрегнато събитие. Напрегната футболно: победата срещу невероятните отбори на Гибралтар и Северна Македония, носители на гигантски футболни традиции, донесе такива надежди, каквито навремето идваха поне от класиране за Мондиал. И напрегнато политически: понеже българският химн бе освиркван от македонските фенове, Слави Трифонов предположи, че тези фенове са, видиш ли, представителна извадка от северномакедонците, така както навремето други ни натякваха, че расистките простотии от мача с Англия идват от представителната извадка на българите.

Както тогава, така и сега, ние плахо твърдяхме, че все пак става дума за средно малоумна конфигурация от обичайните тъпанари, чиито общ сбор от коефициента за интелигентност не надхвърля сбора от номерата на фанелките на халфовата линия. И че такива фенове присъстват във всички агитки по света, без значение от развитието на държавата и нейните политики; в някакъв смисъл константа на слабоумието, световна закономерност. Изглежда обаче, че ще трябва да пренебрегнем подобни наблюдение, които не споделят различни футболно-политически връзки и упорито предлагат известно разграничаване. Разбираме: може да е вярно, но така не е интересно.

Очертава се да наблюдаваме нещо друго: левско-цесеказация на националния отбор по футбол. Какво ще рече това - дочетете коментара на Райко Байчев в Actualno.com!