Само в SportLive! Петър Курдов посочи какво ще изяде главата на Кръстаич и отсече: Набутват доста футболисти в националния отбор, а той не е училище

Националният отбор по футбол на България на практика няма шансове да се класира за Европейското първенство през 2024 година. Всички надежди окончателно се изпариха след злощастната и драматична загуба с 1:2 от Черна гора. Така след 5 изиграни срещи „лъвовете“ имат скромен актив от само 2 точки в Група „G“.

Бившият национал Петър Курдов се съгласи да даде интервю пред SportLive.bg относно представянето на „трикольорите“ в Подгорица. Той изрази мнение и за работата на селекционера Младен Кръстаич, и дали сърбинът трябва да бъде сменен, каквито коментари зачестиха.

Ето какво заяви бившият нападател пред медията ни: 

- Г-н Курдов, какъв е анализът Ви за мача на националния отбор с Черна гора, след който на практика шансовете за класиране на Евро 2024 приключиха?

- Няма спор, че шансовете приключиха. Това е едно на ръка. Второ, от това което и Георги Иванов – Гонзо говори така ядосано на всички, се вижда, че отборът е млад. Комбинирайки и няколко изказвания след срещата, ще попитам какво показва тимът, след като през него минаха 50-60 човека?

Всеобщото мнение, което споделяме и с други хора, въпреки че не ми се иска да го казвам е, че има доста момчета, които ги набутват в националния отбор в буквалния смисъл на думата.

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Какво визирате точно с това „набутват“?

- С това набутване искам да кажа, че има футболисти, които не заслужават да са в националния отбор. Това текучество, което има на играчи в представителния ни тим, се явява нещо като тренировъчна база или нещо от сорта „да пробваме всички“ от цяла България.

Според мен и други хора, които са доста години във футбола, това показва, че един отбор се гради с едно ядро, покрай което да се правят максимум до 5 промени. Това показва, че през годините сме се спряли на добри футболисти. Иначе Велислав Вуцов е прав, че текучеството е голямо и се изпробваха голям брой играчи.

Всички забелязмаме, че това са млади футболисти и им липсва опит. Имаме такъв пример, когато Стоичков беше начело в националния отбор, висеше мачът с Унгария и в последната минута ни изравниха. В Подгорица не ни изравниха, а ни биха. В мача срещу Сърбия изтървахме победата в последните секунди на добавеното време. Това показва, че наистина липсва опит в този състав.

Същото важи и за отборите ни в родния елит. Ще дам пример и със срещата между Левски и Хебър Пз, в който гостите загубиха в последната минута. Не беше някак си справедливо.

Смятам, че титулярите и резервите в Черна гора дадоха всичко от себе си. Това могат в момента. На всичкото отгоре бяхме с човек повече и натиснахме черногорци. Получи се една добра игра. Създадоха се положения, а Десподов изпусна и дузпа. Според мен това вече му става традиция и някой друг трябва да започне да изпълнява дузпите. Всички сме изпускали дузпи, но някои от тях се помнят с години, защото понякога от тях зависи и евентуално бъдещо класиране или някоя знакова победа. В случая Десподов за втори път изпуска след тази за Лудогорец в Шампионската лига срещу Олимпия Любляна.

- Имат ли българските футболисти проблем с изпълнението на дузпи, защото сякаш през последната година зачестиха доста пропуските на родни национали от бялата точка и за клубните им отбори в Първа лига?

- По принцип има подобно нещо. То показва неопитност във всички тези футболисти. Пак ще се повторя, че младостта, тази неувереност и напрежението да победят на всяка цена, изглежда си оказват влияние. Когато гледаме обаче големите мачове и големите футболисти, се вижда, че при тях грешка няма.

Да си призная честно, останах и приятно изненадан от някои добри неща по време на двубоя в Подгорица. Не заслужавахме да загубим мача.

- Този живец може ли да се превърне и в предпоставка за изграждане на добър и боеспособен отбор за в бъдеще?

- Точно затова говоря от самото начало. Имаше голямо текучество. Просто е необходимо време. Също така да се спрем на по-малък състав. Да няма толкова много футболисти там. Това не е училище. Щом си стигнал вече най-високото ниво в българския футбол, би трябвало вече  тези играчи да си дават  ясна сметка, че не могат да губят по такъв елементарен начин.

- Какво е мнението Ви за работата на селекционера Младен Кръстаич и той трябва ли да запази поста си според Вас?

- Аз по принцип винаги държа за нашето, българското. Имаме достатъчно добри специалисти. Само че няма кой да ги чака да се развиват във времето. За националния отбор не искам да взимам отношение. Борислав Михайлов е достатъчно опитен, както и другите хора, които могат и трябва да намерят верния път.

Не бих си позволил да давам оценка дали трябва Младен Кръстаич да бъде уволнен. Това не е моя работа. Негативните работи при него обаче започнаха да надделяват и мисля, че това ще му изяде главата.

- Според Вас евентуална треньорска рокада би ли довела до сериозна промяна едва ли не с магическа пръчка?

- В отбора наистина са млади футболисти. От друга страна обаче, аз имах спор за това какво значи млади играчи. Между тях има вече такива на по 24, 25, 26-годишна възраст. Виждаме, че по белия свят на по 21-22 години за какви футболисти става въпрос и какви сериозни пари се дават за тях.

Сякаш това вече стана едно оправдателно средство, че имаме млад отбор и че го градим.  Щом си стигнал до националния тим, там трябва да показваш умения и качества. Поради тази причина това клише вече идва малко в повече на хората и ги дразни.

Млад футболист е в младежкия национален отбор или в юношеския национален отбор. Не върви да се оправдаваш в представителния тим на страната, че се гради млад отбор.

Тук вече надделява мнението, че годините им не са малки, но качествата и уменията, както казваше един мой треньор: „В една каша от 200 мл. не можеш да сложиш половин килограм“. Защото това е капацитета. Те повече от това не могат да направят.

В тези квалификационни мачове се отива и в тях и се показва най-доброто от себе си. В такъв форум излиза най-добрата продукция, с която се разполага в България и тя се продава. Ако показват добри мачове и добри игри, пазарът е необятен и виждаме за какво суми става въпрос.

Хем виждам младостта и неопитността, но от друга страна това вече започва да горчи и негативните мнения на футболните хора започват да преобладават, защото им идва в повече.

- Какво е мнението Ви за думите на Емил Велев, който заяви, че на Младен Кръстаич му казват кои футболисти да извика в националния отбор?

- Така чувам и аз. В националния отбор трябва да е човек, който има мнение и познава добре нашите футболисти, и да взима еднолично решенията. Ако му се бъркат наистина, както се изказа остро Емил Велев, който говореше и за ракия, и други работи, в крайна сметка не ми се ще да го вярвам, че на това ниво в националния отбор някой може да дойде в съблекалнята и да ми каже да взема този или онзи. Поне с мен няма как така да се случи. И никога не съм го позволявал.

- Ще се класира ли България скоро за голям форум според Вас?

- Малко съм скептичен. Мисля, че скоро няма да постигнем, което всички желаем. Казвам го и с оглед на целостта на българския футбол. Всички виждаме за какъв слаб шампионат става въпрос. Водещият отбор в България за момента е само един – Лудогорец. Разградчани могат да си позволят да победят и вътре, и навън безапелационно, докато другите  отбори са непостоянни в изявите си, а имат и слаби футболисти.

Взимаме играчи не както се прави в цяла Европа – да се плащат големи суми за трансфери. Ние сме най-големите тарикати и привличаме свободни агенти и резултатите не закъсняват.

Нашите футболисти ги няма никакви, защото школите не работят. Според мен докато не се възстановят футболните паралелки, интернати, полуинтернати в цялата страна, както беше по наше време. Ще припомня, че последният випуск, който стана вицеевропейски шампион беше моят от 1979 година в Австрия. Оттогава над 43 години нищо не се случва и няма и да се случва.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Ексклузивно в SL! Бивш селекционер на младежите: Кръстаич е „Подлогич“, ако се е съгласил  с това

АВТОР: ИЛИЯН РАДКОВ