Ревливият егоизъм - причината Роналдо да е номер 2

Той може да стане единственият футболист, вкарвал гол на четири европейски първенства. Той може да стане голмайстор за всички времена на европейски първенства. Той ще стане рекордьор по брой мачове за националния отбор на Португалия. Той е Кристиано Роналдо и ми писна от него.

Ако говорим от чисто футболна и професионална гледна точка, Роналдо е един от двамата най-добри футболисти в света през последните 7-8 години. В играта му няма пропуск – десен или ляв крак, няма значение. Във въздуха е перфектен, техниката му е на най-високото възможно ниво. Разви се до това равнище благодарение на голямата си упоритост, като христоматиен пример за еволюцията му е точно играта с глава. Футболист-чудо – но лъжичката с говна, която съсипва кацата с мед е характерът му.

Хората са различни – това е нещо, което баща ми от най-ранна детска възраст ми повтаряше. Повтаряше го, защото искаше да ме накара да оценя първо своите недостатъци, преди да изтъквам чуждите. Казваше го обаче и понеже никой не е длъжен да харесва някого, независимо какъв е в очите на „обществото”. Защото хората са различни – и е нормално някои просто да не ни допадат. Не ми е убав тоз чиляк и туй то.

В случая с Роналдо причината е ясна – поведението му на гелосана и прясно депилирана примадона. Колкото голям футболист е Кристиано, толкова и голям егоист е. Той не умее да губи, при това във възможно най-лошия вариант. Той е въплъщението на популярната игра от детството ми „Не се сърди, човече”. Явно обаче Роналдо никога не я е играл – затова и често-често показва липса на уважение към околните, по-често противници, но понякога и съотборници. А когато истеряса, симпатията към него отива на кота нула.

Срещу Исландия Португалия не спечели, макар да имаше очебийно превъзходство. Исландците обаче се бориха, не свалиха гащите, след като получиха първи гол и съобразно възможностите си в момента изкопчиха престижно равенство в първия си мач в историята си на Европейско първенство по футбол. Съвсем логично след края на мача те се радваха като малки деца. За Роналдо обаче тази радост била „сякаш са спечелили титлата”, а стилът им бил такъв, че показвали манталитет на губещи. При това изказване е ясно кой всъщност се показа с манталитет на губещ. По-важно обаче е друго – много по-искрена е радостта на исландците, които знаят добре своите възможности, но имат огромното желание да работят и да се надяват някога, в бъдеще, по-близко или по-далечно, да се борят за големите победи, отколкото безподобното перчене и показване на мускули след като ти е тръгнала играта и си вкарал 3 гола на някого. На Роналдо често му се случва да е във втората ситуация и явно да показва позьорско пренебрежение към падналия - спомнете си финала за Шампионската лига с Атлетико Мадрид през 2014 година и поведението на Кристиано след като вкара дузпа за 4:1. Затова и така му горчи, когато се окаже, че не всеки път морето е до колене. Затова и не заслужава да стигне до всички рекорди – защото животът намира как да те жигоса, когато поискаш твърде много твърде нагло! Наред са Австрия и Унгария – да видим ще се сети ли Роналдо, че за да се завърти всичко около него, не трябва той самият постоянно да се мъчи всичко да се върти около него. Едва ли обаче – старо куче не се учи!