Стадионите на Евро 2016: Парк де Пренс

Парижката футболна арена "Парк де Пренс" се използва от френския шампион ПСЖ. По време на своята дълга история на съществуването си стадионът е приел шест финала на европейските клубни турнири, включително и на Шампионска лига.

ПРОГРАМАТА:

Група D, 12 юни, 16:00 часа: Турция – Хърватия
Група А, 15 юни, 19:00 часа: Румъния – Швейцария
Група F, 18 юни, 22:00 часа: Португалия – Австрия
Група С, 21 юни, 19:00 часа: Северна Ирландия – Германия
1/8-финал, 25 юни, победител от Група В – трети от група А, С, D

Историята на "Парк де Пренс" води началото си от далечния 19-и век и по-точно от 1897 г. Тогава в югозападната част на френката столица, недалеч от Болонския лес, се появил стадион "Стад Велодром де Парк де Птренс". Всъщност това първоначално е бил велодром, на който от 1903 до 1967 г. финиширал знаменитият Тур дьо Франс. Втората част на названието на стадиона оцелява и до наши дни и се превежда като "Парка на принцовете", защото мястото, където се намира съоръжението, през 18-и век е служило за разходка на френските монарси и принцове.

"Парк де Пренс" е имал трибуни с 3 200 места, централната от които била с навес, и служил за колоездене, лека атлетика, футбол и ръгби (за ръгби стадионът се използва и до днес).

Съвсем скоро на стадиона започнал да играе и националният отбор на Франция, което наложило увеличение на капацитета на трибуните. Преди Първата световна война "Парк де Пренс" можел да приема до 10 000 зрители, а от 1924 г. - 20 000.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

През 1932 бг. за първи път стадионът претърпява мащабна реконструкция и значително изменя вида си. Сега той можел да приема 45 000 зрители, а двете централни трибуни били покрити с широки навеси.

Първият мач на обновената арена станал приятелският двубой межсу парижкия Ред Стар и Атлетик (Билбао), завършил с победа с 4:2 за домакините.

Шест години по-късно на "Парк де Пренс" се играли три мача от третото в историята световно първенство.

След края на Втората световна война "Парк де Пренс" се превръща в наистина емблематичен стадион не само за Франция, но и за Европа.

За начало тук било организирано първото в историята на Франция живо излъчване на финала на Тур дьо Франс.

През 1952 г. "Парк де Пренс" бил оборудван с изкуствено осветление, състоящо се от 186 прожектора. Това се прави в навечерието на финала на Латинската купа. Стадионът на два пъти приема решаващите мачове в този турнир - през 1952 и 1955 г. Интересно е, че и в двата случаи испански отбор побеждава френски - първо Барселона побеждава Ница с 1:0, а после Реал надвива Реймс с 2:0.

През 1956 г. на "Парк де Пренс" се играе първият в историята финал на КЕШ. В него един срещу друг излизат отново Реал и Реймс и отново испанците печелят, този път с 4:3.

През тези години "Парк де Пренс" също е бил използван за различни мероприятия - боксови мачове, концерти, съревнования в зимните спортове и др.

"Парк де Пренс" е и мястото, където се провежда първият финал на европейско първенство. Самият решаващ мач не предизвикал голямо вълнение, защото Франия в полуфиналния сблъсък пада от Югославия тук. Победител стана отборът на СССР.

В края на 1960 г. "Парк де Пренс" можел да завърши завинаги своята история. Това било заради факта, че арената се намира на място, където трябвало да мине околовръстният път на столицата. През 1967 г. стадионът бил разрушен и лесно можел да потъне в забрава. Но за щастие под натиска на обществеността и медиите било решено да се построи нов стадион на старото място. Архитект на новата арена станал Роджър Таилиберт, който проектирал "Олимпийския стадион" в Монреал и "Лил Метропол" в Лил.

В резултат на това пистата била скрита в тунел, а "Парк де Пренс" бил разположен буквално над пътя.

Строителните работи продължават от 1969 до 1972 г. тяхната стойност била 90 млн. франка.

Към този момент стадионът е бил един от най-добрите в Европа и първият с вградено осветление на покрива. Трибунните съоръжения били проектирани за 49 700 зрители.

Външно стадионът почти е непроменен до днес.

Първият мач на новия "Парк де Пренс" се играл на 25 май 1972 г. Той бил от квалификационния турнир за Олимпийските игри между Франция и СССР (1:3). Въпреки това, за първи мач на стадиона се смята финалът за Купата на Франция, състоял се тук на 4 юни.

Малко по-рано, през 1970 г. чрез сливането на два клуба бил образуван нов - Пари Сен Жермен или просто ПСЖ, който впоследствие стана собственик на стадиона.

"Парк де Пренс" за дълги години стана незаменима домашна арена за националния отбор на Франция и място за провеждане на финала на националната купа. Нееднократно тук се провеждали и финали в евротурнирите - по-специално за КЕШ - 2 пъти.

През 1984 г. "Парк де Пренс" се превръща в главна арена за триумфалното за Франция европейско първенство, приемайки три битки от турнира.

През 1998 г. "Парк де Пренс" вече не е бил основният стадион на страната. Специално за тогавашния Мондиал бил построен 80-хилядният "Стад де Франс", който "взима" на "Парка" както финалите на Купата на Франция, така и мачовете на националния тим.

Сега "Парк де Пренс" е чисто клубен стадион, който дори не бе променен много за Евро 2016, но продължава да е една от визитните картички на Париж.

В рамките на подготовката за континенталния шампионат срещу 75 млн. евро стадионът придобил нови седалки, по-комфпртни събелкални и подтрибунни помещения.

Рекордът по посещаемост на "Парк де Пренс" е 49 575 зрители на мача от 1/4-финалите на Купата на УЕФА между ПСЖ и несъществуващия сега белгийски клуб Ватершей на 2 март 1983 г.