Знаете ли защо в гимнастиката уредите са различни за мъжете и жените?

Няма ли да е интересно да видим Симоне Байлс на халки? Или Кохей Учимура да балансира на греда? Сигурно, но резултатите надали биха били особено впечатляващи.

Мъжете и жените гимнастици не се състезават на едни и същи уреди и за това си има причина.

Мъжете се състезават на:

- Кон с гривни
- Халки
- Успоредка
- Висилка
- Прескок
- Земя

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Жените се състезават на:

- Греда
- Смесена успоредка
- Прескок
- Земя

За неспециалисти това може да изглежда несправедливо, защото един или друг уред може да се възприема от публиката като по-труден или по-лесен.

Различните уреди при мъжете и жените обаче е било нужно да бъдат установени, тъй като във физическо отношение - и в миналото, и в момента, мъжете и жените се различават едни от други.

По отношение на общите уреди. На земя и мъжете, и жените, изпълняват упражнения, включващи стойки, прескоци, серии и др. Разликата е, че жените правят това на музика и имат изискване за танцови движения. При прескока особени разлики в регламента няма, но се приема, че мъжете по принцип изпъняват малко по-трудни прескоци.

Делението при останалите уреди се базира на една проста разлика - при мъжете физическата сила е в много по-голяма степен концентрирана в горната част на тялото. При жените тази горна част не е толкова масивна и те използват на уредите приоритетно по-силната си долна част на тялото.

В исторически план мъжката гимнастика винаги е акцентирала върху демонстрирането на сила. При жените акцентът е по-скоро върху баланса, грацията, артистичността и красотата.

Халките са типичен пример за уред, използващ единствено мъжката сила в горната част на тялото.

Смесената успоредка при жените също изисква добра физическа подготовка в горната част, но наличието на по-нисък лост позволява на гимнастичките да имат моменти на почивка. Тази логика е аргументирана исторически.

В миналото гимнастичките са били по-възрастни. В началото - когато на жените им е било позволено да се състезават в спортната гимнастика, първо отборно, а след това - и индивидуално, състезателките не са били като тези, които наблюдаваме днес - предимно тийнейджърки. По-сериозната възраст на първите гимнастички е аргументирала ниския лост на смесената успоредка, чрез който те са могли за кратко да дават почивка на долната част от тялото си.

Причината пък мъжете да не се състезават на смесена успоредка е, че в миналото те са били доста по-високи от днешните състезатели и двата несиметрични лоста биха ги ограничавали и биха затруднявали сериозно възможността им да правят спокойно превъртания.

Разбира се, днешните гимнастички не биха имали никакъв проблем да се откажат от смесената успоредка и да се състезават наравно с мъжете на висилка. Много от настоящите гимнастички тренират на висилка превъртанията и прелитанията си. По-високите от тях също биха били щастливи да не се чувстват ограничени и да не се страхуват, че могат да ударят краката си в ниския лост. Но това е традицията.

Поради факта, че първите гимнастици мъже са били по-високи и едри, е оправдано решението те да не се състезават на греда, защото тя би била неудобно тясна за по-големите им стъпала.

На жените пък не се позволява да се състезават на халки, защото се смята, че те нямат толкова много сила в ръцете, колкото мъжете. Има гимнастички, доказали, че могат да се справят с халките, но като цяло жените трудно могат да достигнат нивото на мъжете на този уред.

На практика, 3 от 4 уреда при жените са "скокови" или използващи краката.

В миналото никой не е смятал, че жените в гимнастиката някога ще могат да достигнат мъжете по ниво на трудност и затова в онова време задаването на различни стандарти при уредите е било оправдано.