Юрген Клоп - германският философ на нормалността

Отдавна си мисля да напиша статия за Юрген Клоп, още повече като болен фен на Ливърпул и безвъзвратно загубен в страстта на футбола и словото човек. Признавам, че на няколко пъти съм започвал да работя върху този материал, но винаги съм стигал само и единствено до неговото начало. През цялото това време, траещо малко повече от вечност, всеки един от тези неуспешни опити стоеше пред мен, наблюдавайки ме с хладен и презрителен поглед, сякаш задавайки ми въпроса: "Защо не се получава?“. И във всеки подобен момент аз нямах отговор на този въпрос, който ме плашеше със своята безкомпромисна неизвестност и очебийна жестокост.

До този миг. Явно трябва да ти се случват определени неща в персонален план и да се бориш с тях, за да станеш напълно готов за определени истории, било то и чужди такива, истории на други хора. С една дума – първо въпросните истории се разказват вътре в теб, после ти ги разказваш на останалите. Ако можеш и искаш, разбира се.

Случайно попадам на ново интервю на Юрген Клоп, презентирано от голям и дългогодишен партньор на клуба от града на Бийтълс и публикувано в официалната фейсбук страница на Футболен клуб Ливърпул. В интервюто треньорът на "мърсисайдци“ говори за културата, манталитета и духа на великия английски отбор. За да ни даде възможност отново да се докоснем до всичко онова, което минава като демаркационна линия между футбола, живота и смъртта, победата и загубата. За да ни омагьоса за пореден път с постулатите на своята философия – философията на The normal one, в която често всичко ни се струва абсолютно ненормално за предвидимата обикновеност на съвременната футболна империя. Империя, стояща на фалшив трон от съмнителни бизнес сделки, скъпоструващи маркетингови стратегии, постоянно пране на играчи, хищнически мениджърски интереси, зашеметяващи със своите финансови параметри трансфери. Или просто пари и интереси. Много пари и интереси.

Немският философ, започнал треньорската си кариера в Майнц, този път е пред камерата без своята традиционна бейзболна шапка. Но пак носи големите си очила, мъдрото си сърце и широката си усмивка. Именно тя никога не слиза от лицето му. "За мен 98 процента от футболната игра е това да успяваш да се справяш с провалите и да се усмихваш отново на следващия ден.“ – казва Клоп преди време. Всички можем само да гадаем какво са останалите 2% от футболната игра за сегашния мениджър на „червените“ от Мърсисайд... В интервюто, което ме провокира отново да се включа в съревнование с белия лист, споделяйки размишленията си за поражението на водения от него Ливърпул от Реал Мадрид във финала на Шампионската лига преди 2 години, и загубата на титлата в Англия със спечелени 97 точки през сезон 2018/19 година, Клоп заявява: "Ти решаваш колко те боли и ти решаваш какво ще правиш с тази информация“.

Подобни изречения, деликатно изпуснати от немския философ на нормалността, са най-вярното и сигурно доказателство, че той е, преди всичко, треньор по живот. Учител, който преподава последователно и целеустремено изкуството на живеенето, базирайки се на любимата си история на никому неизвестния боксьор Роки, който успява да се справи със света. Но за да го направи, преди това Роки се е справил със себе си.

Юрген Клоп е осъзнал много отдавна, че не точните пасове, вкараните голове или начинът на защитна игра са в основата на футболния успех. Няма и смисъл да учиш Джини Вайндалдум как да подава, Мохамед Салах как да бележи или Върджил ван Дайк как да прави шпагати. Немският философ крие в ръкава си своя последен и безценен коз – най-важното и смислено нещо е един-единствен детайл: човекът. Не тактиката. Не тренировките. Не мачовете, победите, титлите и медалите. А човекът. Защото именно той има необходимост от подкрепа, разбиране и мотивация, за да намери себе си и да извлече най-доброто от качествата, с които разполага. Човекът е причината, всичко останало е следствието. Знаел го е преди време Ницше, знае го днес и Клоп, все представители на немската философска школа...

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Треньорът на Ливърпул не говори празни приказки, колкото да се прави на дървен философ. Оставил е това начинание на други футболни (а и не само) специалисти – бивши величия, които все някой не е оценил подобаващо, настоящи самозабравили се скъпоплатени „звезди“, и треньори, които страдат от липса на внимание, а понякога – и от липса на успехи. Немският философ на нормалността е изживял всичко онова, което споделя от време на време както пред широката общественост, така и ежедневно пред своите възпитаници. Неговите принципи са дълбоко осмислени, почувствани и разбрани най-напред от самия него, за да може да ги предаде и на всички онези, които имат щастието да се докосват до аурата му. И ако трябва отново да стигнем до Ницше, нека го направим. Според него, истинският философ е този, който умее да убеждава с аргументи.

Аргументите в полза на твърдението, че Юрген Клоп говори само за неща, които сам е изживял, са безкрайно много. Той знае какво представлява истинския живот. Знае какво е на 20 години да станеш баща. Знае какво е в същото време да тренираш аматьорски футбол, да работиш в склад за съхранение на кино ролки и да учиш в университет. Знае какво е да спиш по 5 часа на денонощие, за да се справиш с всичко това. Знае какво е да загубиш финал в Шампионска лига, а след това и дългоочакваната титла в Англия, но да се върнеш по-силен, спечелвайки същата тази Шампионска лига година по-късно и водейки абсолютно убедително през тази в класирането в Премиършип.

Всичко това го знаят и играчите му, защото всеки от тях има своята лична история, своите битки, загуби и победи. "Виждал съм какво може да направи топката и как променя съдбите на някои от моите играчи. Как променя живота им. Личните пътувания до успеха на момчета като Садио Мане, Мохамед Салах и Роберто Фирмино са невероятни. Трудностите, с които аз съм се сблъсквал като млад човек в Германия, са нищо, в сравнение с техните. Можели са лесно да се предадат, да се откажат. Но те са продължили.“ – споделя в предишна своя изповед Клоп.

"Можели са лесно да се предадат, да се откажат. Но те са продължили“. Както трябва да го прави всеки един от нас, когато е пред прага на трудности, дилеми и проблеми. Когато е застанал пред себе си. Чуждите истории са за това – да ни учат и да ни вдъхновяват, за да се справяме с всичко. Като Роки и Клоп. И когато чуждите истории ни мотивират и поучат, вече не ги чувстваме толкова чужди, даже напротив. Те отдавна са част от самите нас... Така е, понеже всички ние сме хора – колкото и различни, толкова и еднакви. Свикнали сме да вървим заедно напред, сред бурите и дъждовете. И, честно казано, въобще не ме интересува дали тази година Ливърпул ще стане шампион в Англия, дали има пет, шест или десет Европейски купи, дали ще бие в следващия мач, или ще падне. Единственото, което има значение, е човекът…

За мен Юрген Клоп вече е легенда не само в Ливърпул, но и в целия свят – както в спорта и по-конкретно футбола, така и извън тях. Винаги ще бъда благодарен на немския философ на нормалността, защото отново ме превърна в мечтател.

Защото ми припомни, че аз решавам колко ме боли и аз решавам какво ще правя с тази информация.

Атанас Янев за SportLive.bg