Живко, от паралелната реалност, която липсва на Левски

Левски отпадна на полуфиналите за Купата от Локомотив Пловдив, но това бързо остана зад полезрението на „сините“ фенове заради емоционалното сбогуване и признание от своя капитан Живко Миланов. Сърцатият играч, който винаги се е отличавал със своята борбеност успя да спечели най-ценното, с което един играч може да си тръгне от „Герена“ – любовта на публиката.

Живко бе част от най-успешния отбор на Левски в последните 20 години, част от „синята“ приказка, която накара всички привърженици да мечтаят и да вярват да последно. И именно заради това раздялата с него бе по-специална и по-емоционална. Живко е последният играч, последният мохикан от „Дрийм тима“, който донесе толкова вълнуващи моменти на „синята“ общественост.

Макар бранителят да не е бил сред най-добрите или сред най-талантливите, носеше в себе си нещо много по-важно -  борбеност, мъжкарство и професионализъм. Винаги се бореше докрай, точно както бе и под поройния дъжд на „Герена“ в последния му мач. Въпреки препоръките от лекарите заради здравословния му проблем, той избра своя начин, за да каже „Край!“. На мястото, където е израснал и се е изградил като футболист. Извеждайки отбора в поредна важна битка.

Има още куп доказателства, че с Миланов от Левски си тръгва един невъзможен за забравяне играч. Един футболист от паралелна реалност, която знам, че е съществувала, искаме да се върне, но животът грубо ни принуждава да й помахаме с ръка за "сбогом". Но ето какво оставя Миланов като свое наследство на футболния терен, в Левски и във футболния фолклор:

Последният с шампионски вкус в устата. Защитникът беше не само най-опитният футболист в състава на 'сините", но и последният сред тях, който знаеше какъв е вкусът на спечеления трофей. Той има 3 титли на България и 3 купи с любимия Левски. И 100% се е старал да разказва в съблекалнята на съотборниците си, да ги надъхва и да им сочи пътя, който е смятал, че води до почетната стълбичка.

Играчът, който не обича да му е лесно. Когато Живко се върна в Левски, той вече беше на 34. И не са малко хората, които си помислиха, че той се завръща на "Герена", за да завърши спокойно кариерата си. Но той неведнъж каза, че иска трофей с Левски. И неотдавна спомена, че най-сладкият му трофей със 'сините" е най-трудно спечеленият. Защото тези с Мъри Стоилов се печелели без напрежение.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

"Капитанът със златно сърце". Една новина някак мина по между другото в кризисното време. Но тя обрисува човека Миланов, който наистина заслужава уважение. В ситуация, когато самият той не получава заплата в продължение на месеци, а и заплатата, която все пак чака, е сериозно орязана, той се сети да се погрижи за служителите на клуба и да ги подпомогне финансово. Наистина достойно!

"Човекът, който знае цената на здравето". Сега, когато знаем какво сложи край на кариерата на Живко Миланов, в очи ни се набиват негови думи, които изглеждат паразитни, но всъщност са дълбоко осмислени. В последните години, когато говореше за кариерата, плановете и целите си, защитникът винаги казваше" Ако съм здрав...", "Само да съм здрав" и други такива. Парадокс. Футболист, за който здравето е на първо място, е принуден от болест да се сбогува с футбола.

Той е точното олицетворение на всички песни и призиви, които ехтят от „синята“ агитка, затова и успя да спечели сърцата им. Публиката никога не може да бъде излъгана. За нея има и много по-важни неща от победите и титлите, и това е себераздаването за свещеното „Л“, което те подкрепят всеки мач. И точно това правеше капитанът на Левски. Независимо от лоши резултати или проблеми около клуба. Той бе там, за да поеме своята отговорност като капитан и като носител на левскарщината, която да предаде в съблекалнята.

А в нея без Живко вече ще бъде различно, но ще е достатъчно и поне един от юношите в клуба да е научил нещо от него или да са се вслушали в думите, които той каза: „Казах им и на младите момчета, че най-хубавият миг беше, когато ме извикаха да тренирам с първия отбор. Само да тренирам. Те трябва да помислят повече за раздаване, отколкото за някои други странични неща“.  Думи, които само са потвърждение, че железният бранител напомня на едно позабравено време на „Герена“ – много по-романтично, което днес изглежда като паралелна реалност. Такива изказвания обаче карат феновете отново да мечтая и да вярват, че следващият Живко ще се появи, готов да брани до последно клуба и отбора си.

Автори: Росита Илкова, Адриана Димитрова