Холмар Ейолфсон: Левски винаги ще остане в сърцето ми, бих се върнал във всяка роля

Бившият защитник на Левски - Холмар Ейолфсон, сподели, че още следи интерес случващото се с клуба. Пред gerena.bg той разкри, че би се върнал при "сините" във всяка възможна роля.

Здравей, Холмар! Как си? Къде те откриваме в момента?

– Здравейте! Намирам се в ледено студения Рейкявик. Приготвям се за новогодишното празненство.

Понастоящем ти си играч на исландския Валур. Какво би ни споделил?

– Да, в момента играя в този отбор. Имам договор за още една година, след което ще мисля къде ще продължа и какво предстои да се случи.

Интересуваш ли се все още от Левски и от случващото се покрай „сините“?

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

– Да, определено се интересувам! Следя резултатите и класирането, но ситуацията извън терена е малко трудно да я проследя.

Можеш ли да споделиш кой е най-добрият спомен, който пазиш от престоя си на „Герена“?

– Никога няма да забравя победата срещу ЦСКА-София в полуфинала за Купата на България. Това беше един невероятен за мен момент. Страхотни два мача с изключителна подкрепа от страна на феновете. За съжаление, не можахме да ги зарадваме и да донесем трофея у дома.

В този ред на мисли, какво е мнението ти за загубения от Левски финал за Купата на България?

– Още боли, при това много. През цялото време контролирахме мача и мисля, че трябваше да приключим със съперника още в редовното време. Честно казано, виждах как празнуваме след мача, но, за съжаление, това не се случи.

Ти беше един от любимците на „сините“ фенове. Какво мислиш за тях?

– Повярвайте ми, още помня тяхната страхотна подкрепа в добри и лоши времена, след победи и след загуби. Изключително благодарен съм на всички тях за това, че получих много силна подкрепа и по време на моята тежка контузия, която претърпях тогава. Левски винаги ще остане в сърцето ми!

Отбеляза 6 гола за Левски. Можеш ли да споделиш кой от тях ти е най-любим?

– Няма такъв, който да се откроява по особен за мен начин. Може би този срещу Септември. Резултатът беше 0:0 и ние нямахме шанс да отбележим дълго време. Дано не ме лъже паметта.

Ти имаше късмета да играеш с невероятни футболисти по време на своя престой в Левски. Кого би могъл да отличиш и какво ти е мнението за Габриел Обертан?

– Габриел беше изключителен талант. Може лесно да разберете защо. Нужно е само да се запознаете с неговата кариера. Но аз мисля, че той не успя да блесне по начина, по който се очакваше от него. Все пак той беше много добър и ние разчитахме на него, за да ни бъде в помощ. Бях в много добри отношения с Жорди Гомес, въпреки че знам, че феновете не бяха много доволни от него. Той беше много в играта пред защитната линия.

Поддържаш ли все още връзка с някого от бившите си съотборници в Левски?

– Да, поддържам връзка с Давид Яблонски, Белмонт, Жорди Гомес и Сержиу Буш. През социалните мрежи, но все пак държим връзка.

Може би знаеш, но положението към този момент за Левски в първенството не изглежда никак добро. „Сините“ изостават с 10 точки от лидера в таблицата и отпаднаха от турнира за Купата на България. Какво мислиш ти за това? Има ли все още шанс за Левски да преследва шампионската титла, или трябва да се съсредоточи в преследването на призовите места, даващи право на участие в европейските клубни турнири? Какви цели смяташ, че трябва да поставят 26-кратните шампиони пред себе си?

– Да, определено не е много добре да изоставаш на 10 точки зад лидера, но нещата са се променили доста, откакто бях там, виждайки Черно море на върха в таблицата. Ще бъде много важно да сме в горната част на класирането и да се опитаме да се класираме за европейските клубни турнири.

Ако имаш възможността един ден да се върнеш в Левски, би ли го направил?

- С голямо удоволствие, в каквато и да е роля. Аз и моето семейство пазим много добри спомени от София и със сигурност ще се върнем, за да посетим този град отново.

Накрая какво би искал да пожелаеш на феновете на Левски?

– На тях бих искал да им пожелая да продължават да подкрепят отбора, защото един ден играчите ще им се отблагодарят. Сигурен съм, че когато дойде моментът и футболистите на терена са толкова добри, колкото феновете по трибуните, тогава ще спечелим и така желаните трофеи.