Безсилието на голямото его

Кристиано Роналдо окончателно напусна Манчестър Юнайтед - решение, взето с насочването му към тунела на "Олд Трафорд" още преди последния съдийски сигнал на дербито срещу Тотнъм. И няма връщане назад: Роналдо премина прага на изхода на "Театъра на мечтите", защото вече просто не може да мечтае.

Когато през лятото на 2021-ва Роналдо пренебрегна Манчестър Сити и избра да се завърне в Манчестър Юнайтед, португалецът си представяше, че може да се превърне в онзи лидер на отбора, който да го изведе обратно към славните години на Съра. Пренебрегвайки Сити обаче, Кристиано пренебрегна и трофеите и това е самата истина.

Манчестър Юнайтед отдавна не е онзи колос, който мачкаше наред в Англия и в Европа. Същото важи в еднаква степен и за Роналдо: на 36 години трябва да признаеш най-напред пред себе си, че вече си извън разцвета на силите си и оттук нататък предстоят години, в които ще трябва да дадеш път на следващото поколение.

Егото на Кристиано отказа да признае този факт, когато се завърна на "Олд Трафорд". То го караше да мисли, че величието му ще му донесе още отличия на индивидуално и клубно ниво. А португалецът смяташе, че статутът му на петкратен носител на "Златната топка" му дава автоматичното право да играе 90 минути във всеки мач. Да, ама не...

Времената, в които бе немислимо Роналдо да бъде сменен, са безвъзвратно отминали. Егото на Кристиано не му позволяваше да приеме нито смените, нито пък да остане резерва, а още повече - да гледа цял мач от скамейката, без дори да бъде използван. Независимо дали неговият отбор побеждава, или губи.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

И играта го показва - в малкото случаи, в които Роналдо получи шанс за изява през настоящия сезон, португалската звезда по-скоро разочароваше, отколкото да направи добро впечатление. Няма и помен от онзи Роналдо, способен да премине през няколко играчи и да вкара от всяка позиция на терена. Няма и помен и от онзи Роналдо, който се движеше по целия терен, за да помага не само на себе си, но и на отбора.

Кристиано винаги е бил егоист към съотборниците си и това навярно не може да бъде отречено и от самия него. И трябва да си егоист, ако искаш да вкараш 700+ гола. Роналдо е индивидуалист и показа на света, че може да бъде най-добрият в отборен спорт като футбола, където колективът трябва да бъде на първо място.

Когато десетилетие и повече си бил недостижим за всички останали футболисти в света, с изключение на едно име, еготото ти няма как да приеме, че може и трябва да "търкаш" пейката. Ерик тен Хаг, за добро или за лошо, накърни егото на Роналдо и сега Манчестър Юнайтед ще трябва да поеме последиците. А те отдавна са налице.

Кристиано Роналдо е безсилен: пред треньора, пред отбора и пред себе си. Въпреки това Роналдо е на 37 и има още какво да даде на световния футбол. Дали на предстоящото Световно в Катар, дали в следващия му клуб. Неговото его обаче го докара до безсилието, в което се намира. И ако Кристиано иска подобаващ край на великата си кариера, трябва да приеме, че има и по-висши неща от егото му.

Автор: Стефан Йорданов