Но защо?

Твърде вероятно е хората, които следят българския футбол, да забелязват тенденцията на „изнервянето”. На истерията, на психозата. Дилемата, свързана със съдийската комисия в България. Или по-точно съдийския шеф към родната централа.

Цялата вакханалия от залпове, посока съдийската комисия, се случва по особено причудлив начин. След като Изпълкомът към БФС определи през месец януари, че новият шеф на съдиите е Костадин Гергинов, то по-малко от половин дузина кръга в родния шампионат след направиха така, че водещите клубове желаят силно смяната му. Това ли е големият „проблем” в родния футбол? Дали интересите на конкретни футболни клубове и властта им надделяват, когато стане въпрос за решаване на спора на терена? Има ли смисъл да търсим вина в конкретни лица, свързани с играта, вместо да погледнем по-мащабно всичко, което се случва в българския футбол. Принизили сме се до блатото в спорта. А измъкването от там не минава през това кой съдия да ръководи дадена футболна среща. Със сигурност „не е проблем” това, и че във втория полуфинал за Купата на България в стартовите състави на шампиона и вицешампиона фигурираше… един (1) български футболист. За да може Ясен Петров и щабът му, които бяха на „Българска армия” да са съсредоточени и да не се бъркат сред кои играчи да избират…

Иначе, бившият арбитър в българския футбол от края на XX-и век замени Костадин Стоичков, който „по чудо” бе атакуван от почти всички страни, които са свързани с призовите места в елита. Е, както знаем, това не отне достатъчно много време на „големите риби” у нас, които намериха начин да накърнят едно от важните звена във футбола и да отстранят вече бившия шеф на реферите от поста, за да се наложи БФС да назначава нов човек там. До следващия…

Редица родни специалисти и анализатори, включително и босове и „благодетели” на футболни клубове, изказаха мнението си по темата. Дали през социалните мрежи, дали през пресата. Атаката срещу съдийската комисия вече е по-силна от всякога и назрява истерични размери. Интересна е цялата картина. Дали картина, дали пропаганда спрямо едно от ключовите пера към Българския футболен съюз. Как досега въпросната стремителност за промяна на шефа на съдиите не беше в тоналност с тези вопли, каквито са в този момент и мащаб? Да не би всичко да бе угодно, да не би всичко да беше наред? Надали, ала и надали някога някой ще получи отговор на тези въпроси… А ако получи, „няма причина да си подаваме оставките”.

Ако погледнем хронологично стеклите се събития, то определено можем да намерим причини за тези призиви за оставки, както и смени на ръководни фактори. Българският футбол страда от тенденциозно съдийство, а това определено назрява последното десетилетие. Случайност или не, именно в този период имаме хегемон, който неизменно е шампион на страната, и единствен български отбор, който е непрестанен участник в груповите фази на УЕФА.

За какво Костадин Гергинов е виновен? Позовавайки се на факта, че трябва да има отговорен, то шефът на съдиите  със сигурност трябва да е човекът, който би следвало да понесе отговорност. Но защо?

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Да не би Костадин Гергинов да е виновен за не дотам „вещото” свирене от реферите в българския елит? Да не би тези преди него да са се справяли повече от добре, че да сме ги сменили, за да дойде той, след което да бъде „говорен” от различни хора от българския футбол. Навярно повечето са наясно, че следващият „спасител” идва. Дали обаче не е конкретен?

Да не би тези хора да спазват всички закони, които са свързани с играта, с правилата, с линията от направления, която трябва да следва спортът, който генерира най-сериозен интерес в играта.

Да, но това също е интересно.

За повечето „критици”, „треньори”, „президенти”, „собственици”, „анализатори” е важно кой съдия ще бъде назначен за поредния важен мач. Очевиден факт е, че тези хора отказват да разберат, че далеч не това би следвало да бъде техният приоритет в направлението играта. Далеч не е важно кой ще е главен асистент или този, който е на далечната линия.

Самият факт, че сме се принизили дотам, че националният отбор на България заема 71-ото място в ранглистата на ФИФА говори достатъчно. Навярно съдиите са виновни. Няма проблем, че играем на стадиони, които нашите предци са ги строили с неуморен труд, но сега е важен Кабаков, Попов и Чинков…

Че ни задминават отбори като Канада, Салвадор и Ирак. Че школите и академиите се подготвят на абсолютни барутарници, които дори и в най-далечните африкански страни навярно не бихме могли да срещнем, ала това не е смущаващо. Единственото, което смущава хората в родния футбол е главният съдия, и неговите асистенти. И то не заради определената му „сексуалност”, а заради това „кой точно е нужно” да бъде отреден за конкретната среща. Навярно омръзнаха кавичките в родния футбол. На мнозина омръзнаха. Колко време е нужно да разберем, че не съдиите ни са виновни за провала, който причиниха тези щети на играта?

Дали проблемът не е у факта, че сменяме треньори с по-голямата честота от „носни кърпи”? Дали хора, управляващи футболни клубове в елита на страната, присъстват на мачове с яке, на което е гравиран герба и името на чужда държава? Това не озадачава, нали? Дали не преиначаваме истината в това, че сме „по-ощетени” от другите? Дали, дали…

Кавичките бяха доста, да? Е, това са всичките те в българския футбол. И дано не останат дълго. Или поне не още много. Защото класирането на континентален форум далеч не зависи от това кой съдия ръководи футболните срещи, а как самите футболни клубове с техните президенти функционират. А дотогова не отбори като Канада, Салвадор и Ирак ще са пред нашата селекция, а и почти всички с лекота ще задминат "лъвовете". Докато се вълнуваме от нещата, които не са наложителни, а не се взираме в тези, които са на дневен ред и много закъснели вече...