"Várzea": Турнирът на отхвърлените, в който смъртните заплахи са ежедневие
5437 0
Бразилия е най-титулуваният футболен отбор в света, който е ставал пет пъти световен шампион. Тимът не случайно е наричан "селесао", или в превод "избраните". Бразилия сякаш е избрана от Бог да ражда най-големите футболни таланти - Пеле, Роналдо, Гаринча, Роналдиньо, Ромарио, Зико, Роберто Карлош. Все играчи, които са оставили незаличима диря във футболната история. Тези звезди обаче са само едната страна на монетата в Бразилия - другата не притежава същия блясък и е малко позната на света.
Смята се, че футболът в Бразилия възниква в края на 19-и век, когато британците донасят първите футболни топки в страната. Век и половина по-късно Англия може и да съжалява за това свое решение, защото Бразилия тотално ги задминава по национални успехи - "трите лъва" могат да се похвалят със само една световна титла. Но на клубно ниво двете държави са просто несравними - Англия разви най-силното футболно първенство в света - Висшата лига, където всеки футболист мечтае да играе.
Не всеки бразилец има късмета да пробие в Европа...
-
Историята зад една изстрадала усмивка, която никога не ще угасне
С огромни палми, поклащащи се над тюркоазената вода, хотели,...
виж още
Всеки бразилец се смята за успешен футболист, когато пробие на европейската сцена: това само по себе си показва и огромната разлика между състоянието на местния бразилски футбол и този в Англия и Европа като цяло. Дори играч като Неймар, който бе истинска сензация в местния Сантос, набра голямата си популярност едва след трансфера си в Барселона, където заигра рамо до рамо с Лионел Меси. Не всеки бразилец обачи стига до възможността да играе в Европа...
Бразилия е шестата страна с най-голямо население в света, което надхвърля 200 милиона души. В почти всяко семейство момчетата израстват с мечтата да станат футболисти. Много от по-бедните родители също се надяват, че децата им ще станат професионални играчи, за да могат да им помагат и финансово. Футболът в Бразилия се приема като начин за оцеляване - за прехрана на семейството. Всеки се бори, за да изпъкне над останалите и да бъде забелязан от професионалните отбори.
"Várzea" - мястото, където отхвърлените изливат гнева си
Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!
-
От прага на смъртта до върховете на английския футбол
Годината е 2010-а, а националният отбор на Ирландия провежда тренировъчен мач преди важните двубои с...
виж още
В Бразилия обаче няма да откриете многобройните школи, които функционират във водещите страни в Европа. На Острова, когато искаш детето ти да спортува футбол, го записваш в местната футболна академия. В Бразилия децата се изкарват на улицата - там е мястото, където се шифловат бъдещите футболни звезди. Забравете за стадионите и тревните настилки, дори и за игралните площадки - в тази страна футболът се случва буквално на улицата, между сградите, на пясъка, в калта, в прахоляка...
Аматьорският футбол в Бразилия е по-познат като "Várzea" - турнири за всички онези отхвърлени футболисти, които не са успели да пробият в професионалния футбол. Várzea е нещо, което много трудно може да си представите, ако не се докоснете лично до него. Бразилецът Рафиня, който понастоящем играе за английския елитен отбор Лийдс, обаче се е докосвал до Várzea и има какво да разкаже за детството си, което е преминало в мачове на улицата.
"Ако спечелите мача, ще ви убием"
Днес Рафиня е на 25 години и играе в най-силното футболно първенство в света, но само преди осем години той е отхвърлен заради слабата си физика и трябва да играе футбол буквално за живота си, тъй като получава ежедневно смъртни заплахи. "Това се е случвало толкова много пъти. Ние сме в съблекалнята за гости и на вратата ни цяла тълпа тропа. Казвам тропа, но те всъщност се опитваха да разбият вратата и да нахлуят при нас", спомня си Рафиня.
"Чуваха се крясъци: "Ако биете, ще ви убием!", "Няма да ви оставим да излезете живи от тук!". Рафиня определя Várzea като домът на отхвърлените - какъвто е бил и той. "Трудно е да обясня какво е Várzea. Хората в Бразилия знаят за какво става въпрос, но трябва да играете, за да разберете какво наистина представлява. Тук (в Англия) разполагате с топ отбори, нали? И всяко дете иска да получи контракт в техните академии. Това значи, че ще получиш малко пари, с които да помогнеш на семейството си. Но децата, които не успяват, свършват във Várzea."
Футболът като начин на оцеляване
Рафиня вижда Várzea като Дивия запад - това е мрежа от независими един от друг мачове, организирани от местното население. Нивото е многократно по-ниско от това, което е в днешните академии. Всеки може да играе, не е необходимо да членува в даден отбор. Всичко се случва на настилка, наподобяваща клей или сгурия. Ужасна жега, прах и пясък навсякъде. Всеки се надява, че някой друг ще донесе топка от вкъщи, за да стане мач. Забравете за мрежи на вратите или екипи на играчите - единият отбор просто си сваля фланелките, за да се отличава от другия.
Играещите във Várzea са все отхвърлени футболисти, които излизат, за да излеят гнева си. За тях футболът се превръща в начин за оцеляване, те играят сякаш животът им зависи от това - и това не е далеч от истината. "За щастие смъртните заплахи си останаха смъртни заплахи. Домакинските привърженици просто се опитваха да влязат в главите ни. Но често виждахме местните феодали да стоят покрай игрището с оръжие в ръка. Може да сте напът да вкарате, когато чуете произволен изстрел във въздуха", спомня си още Рафиня.
"Ако си играл във Várzea, можеш да играеш навсякъде!"
"Винаги съм казвал, че ако можеш да играеш в мачовете от Várzea, то можеш да играеш навсякъде. Голям европейски финал? Въобще не ми пука. Стадион с 90 000 фенове? Дайте ми го насам. Много съм горд, че играх в толкова много Várzea турнири. И честно казано, обожавах го! Тези мачове ме направиха силен. Сега, когато играя, искам да бъда освиркван. Искам това напрежение, защото то ме кара да продължавам", добавя още бразилецът.
Рафиня вече играе на най-високо ниво и при всяко по-сериозно единоборство получава медицинска помощ. Но той още си спомня времената в Бразилия, когато ако не си със счупен крак, никой не проявява съчувствие и мачът продължава. Ако няма кръв, значи няма нарушение. Това помага на бразилеца и днес, когато трябва да преодолява различни болки и травми. Рафиня обаче е имал късмета да бъде забелязан и да превърне футбола в своя професия. Мнозина други негови събратя обаче са били отхвърлени от футбола и до днес са част от общността на Várzea.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Отхвърлен и без пукната пара, а сега - звезда в английския футбол!
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
Коментари