Най-странните трансферни "суми", за които не сте и предполагали

Предвид коронакризата през този летен трансферен прозорец не очакваме космически сделки, на каквито бяхме станали свидетели през последните сезони. Често когато отборите нямат пари се прибягва до алтернативни методи за привличане на футболисти. В тази статия ще Ви представим някои от най-странните трансферни "суми", заплатени за нови попълнения.

Често отборите, които не могат да предложат пари, използват всякакъв необходим инвентар - футболни топки, мрежи, ръкавици, тренировъчни екипи. Така Манчестър Юнайтед привлича Гари Палистър, Кристъл Палас взима Иън Райт за комплект гирички, а Александър Головин пристига от школата на Калтан в ЦСКА Москва. Първият трансфер на защитника Зат Найт пък е срещу цели 30 анцуга, които първият му тим Ръшел Юнайтед получава от Фулъм.

Когато Партизан продава Матея Кежман в ПСВ, част от сделката е компанията "Филипс", която е собственик на нидерландския клуб, да снабди стадион "ЮНА" с ново осветление - дълго време на шега новите светлини носят името "прожекторите на Кежман". През 1988 г. Динамо Киев пък получава цял клубен автобус от Ювентус за звездата си Олександър Заваров.

В Англия обаче са открили странните трансфери още в 20-те години на миналия век. Така Хъл Сити привлича левия бек Ърни Блекинсоп за 100 паунда и барел с бира. През 1927 г. Манчестър Юнайтед взема халфа Хю МакЛенахън за цял...фризер със сладолед!

През 2008 г., когато Челси привлича Франко ди Санто от Аудакс Италия, клубът на аржентинеца получава не само 12 топки и 2 мрежи, но и 40 литра боя!

Русия обаче не отстъпва по никакъв начин по странност на трансферите. В началото на 90-те години отборът на Криля Советов е толкова закъсал, че няма дори собствени екипи. Тогава клубът продава защитника си Сергей Бодик на Алания Владикавказ в замяна на екипировка. Куриозното е, че вместо с традиционния си син екип, Криля играе цял сезон в тъмночервено.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Година по-късно Ротор Волгоград също избухва на трансферния пазар, като продава Сергей Нечай на Ростселмаш за чисто нов комбайн от завода за селскостопански машини в Ростов на Дон! През 2001 г. пък Дмитрий Пармузин преминава от Ротор в Лада Толиати, като не е трудно да се досетим, че тимът от Толиати плати с няколко автомобила от класическата съветска марка.

Румънците също претендират за нацията с най-странни футболните трансфери. През 1998 г. отборът на Жеул изпада от елита, като футболистът Йон Раду е привлечен от отбора на Вълчеа за престижната "сума" от 2 тона месо. Жеул изпитва огромни финансови трудности и продава месото, за да изплаща заплатите на играчите си. Това обаче не помага, и отборът изпада чак в четвърта дивизия.

По-популярна е историята през 2006 г., когато защитникът Мариуш Чоаре преминава от тима на УД Арад в Регал Хорния за 15 килограма наденица. Защитникът става жертва на ежедневни подигравки и подмятания, в резултат на което захвърля футбола и отива в Испания, където става фермер.

Далеч по-позитивен е случаят с Кенет Кристенсен. Норвежеът е трансфериран от Винбярд във Фликерой на цена, отговаряща на теглото му - по 1 кило скариди за всеки килограм на футболиста, т.е. общо 75 килограма скариди. На прощалната вечеря на Кристенсен с Винбярд трансферната сума е безпощадно сготвена и изядена.