Ще умра, но няма да допусна гол

Историята на вратаря Сергей Перхун е една от най-трагичните в новата история на руския футбол. Украинският страж на ЦСКА Москва си отива от този свят едва на 23 години, но само за някакви си 13 мача с екипа на "червено-сините" придобива култов статус.

Кариерата на стража, макар и кратка, има своите възходи и падения. Дебютира за Днипро на 16-годишна възраст и оставя много добри впечатления. Въпреки това Перхун е много неопитен, за да стане твърд титуляр. Три години по-късно чупи на ръката и е близо до край на кариерата си. Лекарите казват, че ако успее да държи чайник в тази ръка, това вече е победа. Може би поради тази причина така и не успява да се наложи в Днипро.

През 1999 г. се решава на смела крачка и трансфер в молдовския Шериф. Там той печели Купата на Молдова същия сезон и според експертите добива увереност и става истински майстор. Сергей играе смело, без да жали себе си, единственият му страх при борба за топката е да не контузи съперника. Умее да чете играта и макар да не прави ефектни плонжове, е надежден и се позиционира отлично.

След само 20 допуснати гола в 31 мача Сергей напуска Шериф през лятото на 2000 г., тъй като иска да пробва силите си в по-силен отбор. Половин сезон поддържа форма в ЦСКА Киев, но преговорите с грандовете Динамо Киев и Шахтьор претърпяват провал. Вариантът с турския Галатасарай също отпада бързо.

През 2001 г. стражът изкарва проби в Торпедо ЗИЛ и Динамо Москва, но отново безуспешно. Той подписва с ЦСКА Москва, където е оценен от треньора Павел Садирин на лагер във Франция. Предвид факта, че не е играл от половин година, украинецът започва сезона като резерва, но след травмата на титуляра Андрей Новосадов успява да се докаже. Дебютът му в третия кръг срещу абсолютния хегемон Спартак Москва (0:1) е повече от успешен, като Сергей спасява отбора си от разгром. Неговата смели излизания извън наказателното поле, влизането в краката на съперника за топката, умелата игра с крака и подсигуряването на защитниците спечелват привържениците.

Журналистите вече еднозначно назовават именно Сергей като най-добър дебютант в шампионата, сравняват стила му на игра с този на легендарния Лев Яшин и останалите образци на съветската вратарска школа. Легендарният Валерий Лобановски повиква Перхун в националния отбор за контролата срещу Латвия, спечелена с 1:0. Сергей изиграва 1 полувреме, а помощникът на Лобановски Леонид Буряк му обещава място за световните квалификации срещу Беларус и Армения.

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Перхун е национал на Украйна, а ЦСКА има 17 мача без загуба. Всичко върви по мед и масло, но точно три дни след дебюта му за родината, се случва необратимото - на 18 август предстои мач с Анжи, където винаги се играе като на война. В 78-ата минута при един дълъг пас Сергей излиза напред и се сблъсква глава в глава с нападателя Будун Будунов. В ситуацията Перхун може да се предпази от травма, ако излезе напред с коляното, но за да не нанесе контузия на нападателя, не го прави. Бащата на Сергей Владимир Перхун си спомня, че преди срещата синът му му казва: "Ще умра, но няма да допусна гол". Освен това Владимир сънува как черен силует се врязва в Сергей и вратарят не може да стане. 

Първоначално няма никакви индикации състоянието му да е влошено. По пътя за болницата обаче Перхун губи съзнание, а сърцето му спира. Лекарите успяват да го спасят, като остава на изкуствено дишане. На следващия ден обаче е диагностициран мозъчен оток и кома втора степен. Будунов също получава мозъчна травма, като се лекува няколко месеца. Впоследствие той ще се завърне във футбола, но една част от привържениците на ЦСКА все още ще скандират: "Убиец!".

Десет дни след инцидента Перхун си отива от този свят, а треньорът Павел Садирин заявява: "Имам чувството, че съм загубил син". Целият отбор на "армейците" е потресен от случилото се, като сезонът едва е довършен - като резултат едва осмо място в Премиер лигата. Сезонът пък е довършен от помощника на Садирин Александър Кузнецов, тъй като състоянието на Павел Фьодорович се влошава и той умира от рак на 1 декември 2001 г.

До края на сезона на трибуните на стадиона стои фланелка с номер 16, а футболистите излизат във всеки мач с траурни ленти. Впоследствие ръководството решава да извади от употреба номера на Перхун, а в негова памет е основан любителски футболен турнир, в който участие взимат отбори на фенските фракции и компании-спонсори на отбора. При построяването на новия стадион на "армейците" - ВЕБ Арена са изобразени графити със знаменити футболисти и треньори от историята на клуба, а там е и ликът на Сергей Перхун. При откриването на стадиона през 2016 г. дъщерята на вратаря Анастасия изпя руския химн.

Вече 20 години при домакински мач, който е около датите на 28 август и 4 септември (датата на смъртта и рождения ден на вратаря) в 16-ата минута на двубоя армейските привърженици възпяват името на рано отишлия си герой. В сектора зад вратата често може да видим огромни транспаранти с изображенията на Сергей Перхун и Михаил Ерьомин (вратар, загинал в автомобилна катастрофа 10 години преди Сергей), които показват, че те няма да бъдат забравени.