"Баскетбол" става мръсна дума

Изтичащата вече 2014 година в никакъв случай не може да бъде определена като скучна за българския баскетбол. Тя беше белязана с множество цветни и пикантни елементи, но за съжаление много малка част от тях бяха положителни или поне частично допринесоха за развитието и успехите на този спорт. Напротив, тъкмо обратното. Славата на баскетбола си отива с все по-големи стъпки, бъдещето изглежда все по-мрачно, а изходът от кризата зазидан с все по-големи и тежки тухли.

Левски пред закриване след требъл

Ако започнем разглеждането на 2014-а с вътрешното първенство, то най-нормалното е да се отбележи историческата година за Левски. Сините станаха едва третият български отбор, който печели требъл след Лукойл Академик през 2003-а и женския ЦСКА през 2007-а. Тимът на Константин Папазов детронира студентите в шампионата, след 11 години господство, печелейки освен това купата на България и титлата в Балканската лига. Съвсем логичен резултат, след като в клуба бяха привлечени американци от класата на Брандън Хийт, Джумейн Джоунс, Лайнъл Чалмърс и Майк Уилкинсън.

За съжаление обаче чудото за Левски трая горе-долу 20 дни. Клубът остана без финансиране след затварянето на КТБ. В момента той е на доизживяване, средства няма дори за пътувания, камо ли за заплати. Да не говорим за сериозно участие в бленуваната Адриатическата лига, където загубите вече са безчет. Отброяват се дните, в които сините ще престанат да съществуват и ще поемат по пътя на вечния съперник ЦСКА. Приликите в съдбите на двата гранда са наистина стряскащи. Преди 7 години червените бяха част от проекта на Емил Коен, който се оказа чисто и просто измамна схема и постави началото на края на армейците. Възстановяването им трае вече 3 сезона и изтисква до максимум ентусиастите Александър Чакмаков и Роберт Гергов.

Въпрос на дни е да се разбере, дали и Левски на Папазов ще поеме в тази посока. Нещо, което най-нагледно ще покаже, че в България дори успешните проекти не могат да проработят за дълго, без да има одобрението на държавата.

Академик – пръв на село и последен в града

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

Загубата на титлата подейства някак отрезвяващо на Лукойл Академик. Студентите се сетиха, че имат и собствена школа, а с връщането начело на Йовица Арсич стартираха проект за по-задълбочена работа с юношите си. Към момента това не се отразява на представянето на тима във вътрешното първенство, където загуби липсват. Амбициите отново са за титла и купа на страната. Този отбор обаче показва къде се намира българският баскетбол спрямо Европа. А отговорът е – на дъното. Именно там завършиха студентите в Еврочалъндж, записвайки две победи и 4 поражения. При това в група с меко-казано средна класа отбори като Енергия Ровинари, Тарту Рок и Кьорменд. Имена, които не говорят нищо дори на запалените фенове на баскетбола у нас!

Грозни скандали, бой и съдебни дела

Прекомерното желание и амбиции за успехи белязаха и едни от най-срамните моменти изобщо в историята на този спорт в България. Те няма как да бъдат подминати, защото последствията от случилото се бяха сериозни и хвърлиха грозно петно. Тлеещото напрежение по оста Левски – Рилски спортист достигна своя връх в турнира за купата на България. Победата на сините на полуфинала бе гарнирана със словесна престрелка и размени на обиди между Папазов и Борислав Чилингиров, завършили с шамар от страна на Тити към директора на самоковци. В резултат, Папазов подаде оставка като национален селекционер, което бе и единственият му правилен ход в дадената ситуация.

Всичко обаче не приключи дотук. В полуфинала за шампионата фенове на Балкан бяха принудени да си купуват билети за третия сблъсък, вървящи в комплект с мача за юбилея на футболния клуб срещу Лацио. Това естествено доведе до ответна, много грозна проява – цинични транспаранти посрещнаха сините в петия двубой в Ботевград, гарнирани с цени от по 100 лева за фенове на гостите! Поредно безумие, което показа накъде върви този спорт.

Но не и последното. Именно тази полуфинална серия бе проекцията на бъдещото съдебно дело между Балкан и Станимир Маринов. Гардът бе обвинен от треньора Александър Тодоров, че е продал мачовете със сините и се е договорил да премине при тях. Ситуация, която също бе първа в този спорт и отново показа колко низки са страстите в него.

Пиянски изцепки = нулева година

И ако скандалите в първенството могат по някакъв странен и изкривен начин да се оправдаят с напрежението в битката за титлата (която на практика не носи нищо освен престиж), то тези в националните отбори при мъжете и жените бяха наистина неочаквани. След оставката на Папазов селекцията на България бе поета от Георги Младенов. Нашите бяха в тежка група с Черна гора, Израел и Холандия и шансовете да се класират за европейското, реално не бяха големи. Явно липсата на кой знае какви очаквания отприщи поредната лоша черта, следваща максимума „и да паднем, и да бием, пак ще се напием”. Трима играчи – Павел Маринов, Александър Янев и Чавдар Костов бяха изгонени при завръщането от Холандия, където бе регистрирана четвъртата поредна загуба. Един, Христо Захариев, бе спасен, а още няколко минаха между капките, просто защото не бяха хванати. Повръщания по самолетите, купони до 5 сутринта, пиене на бири всеки ден... Този национален отбор бе всичко друго, но не и представителен. Резултатът – логични една победа и 5 поражения и ново пропуснато европейско догодина. Но на кой му пука, важното е бирата да се лее.

И жените на Жоро Божков не минаха „метър”. Там пиене нямаше, а едната победа в група с Хърватска и Израел им донесе второ място, но не и класиране на шампионата през следващото лято. Изненадващо, част от баскетболистките ни, които са от „световна” класа, се нахвърлиха върху американката Доника Ходжис. Която дойде в България единствено, за да помогне, а можеше и да не го прави. Но явно тя се оказа причината за поредните провалени квалификации. Нещо, което мина между капките, но сега не може да бъде пропуснато и трябва да се отбележи, защото отново показва какво ниво на баскетбол се развива у нас.

Везенков гледа към НБА

И все пак – не всичко в баскетбола ни е черно. 19-годишният Александър Везенков все по-сериозно прегръща ролята си на лидер на България. 206-сантиметровото крило е водеща фигура на Арис в Гърция, а за подписа му се редят няколко отбора от НБА. Спряган е за сигурен наследник на Георги Глушков в Лигата на извънземните и не случайно попадна в класацията на 10-те най-добри млади таланти на ФИБА Европа. Вече навлезе и в мъжкия ни национален отбор, където макар и най-млад, бе най-добър...

Положително е и развитието на Христо Николов. Той узря малко късно за големия баскетбол, но на 29 вече се утвърди като титуляр за словенския гранд Олимпия Любляна. Гларуса стана и капитан на България това лято, но не успя да вкара авторитет и да предотврати част от скандалите в тима. Близнаците Иванови продължават да са еталон и да играят в най-силните първенства – Испания и Италия, докато само преди 10 дни Божидар Аврамов също замина за Апенините. Александър Янев и Чавдар Костов пък водят австрийския Гюсинг към втората фаза на Еврочалъндж, което с оглед представянето на Лукойл Академик, явно не е чак толкова проста задача.

Клубовете сами си пречат

Ако трябва да се направи извод за цялостната криза в българския баскетбол, макар и да прозвучи болезнено за някои хора, той е, че клубовете сами затриват този спорт. Ръководителите явно не си дават сметка, че с неглижирането на работата в школите им буквално се самоубиват. Всички се оплакват, че нямаме достатъчно качество и търсим от чужбина. Истината е, че няма как да имаме, след като за треньори се наемат хора, които нямат нищо общо с този спорт. Само и само да се отбие номера за пред федерацията, че някаква школа съществува. Въпросът е, че те просто съществуват. Нищо повече. Клубовете, които нямат пари за чужденци, разчитат на ветерани, вместо да налагат млади баскетболисти. Защо!? Защото нямат нито един произведен играч в последните 5-6 години, а и по всичко личи, че нямат намерение да създадат такъв. Пирамидата е обърната – искат се резултати, а не се мисли в перспектива. И ефектът е показателен. Всичките ни национални тимове са в Б дивизия, а само 20-годишните са в А, благодарение на Везенков! Фактът, че той е единственият конвертируем млад наш играч е показателен, че школите ни ги няма. Защото той е произведен навън. Колкото и федерацията да носи отговорност и Георги Глушков да е мек президент, той няма какво да направи, за да задължи клубовете да погледнат към младите. Защото България има и други таланти, освен Везенков. Но тяхното развитие е самоцел и приключва до момента, в който талантът трябва да се шлифова – просто няма кой да го направи!

ПОСТИЖЕНИЯТА ПРЕЗ 2014 ГОДИНА

Първенство Домакин Място

ЕПМ Квалификации 4-о в група В

ЕПЖ Квалификации 2-о в група А

ЕПМ до 20 Гърция 15-о в Дивизия А

ЕПЖ до 20 София 6-о в Дивизия Б

ЕПЮ до 18 София 14-о в Дивизия Б

ЕПД до 18 Румъния 7-о в Дивизия Б

ЕПК до 16 Македония 12-о в Дивизия Б

ЕПД до 16 Естония 7-о в Дивизия Б

В ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАН

Първенство Участия Злато Сребро Бронз Общо

ОИМ 4 0 0 0 0

ОИЖ 3 0 1 1 2

СПМ 1 0 0 0 0

СПЖ 6 0 1 1 2

ЕПМ 24 0 1 1 2

ЕПЖ 22 1 5 4 10