Дечо Коешинов: Мечтая да преборя рака и да се върна в залата

Бившият баскетболен национал Дечо Коешинов води неравна битка с най-страшната болест. Преди три години той разбира, че страда от рядък рак на кожата. След оперативното му отстраняване се появяват разсейки в мозъка, те притискат нерв и Дечо получава частична парализа. Налага се животоспасяваща операция. Брат му, който е анестезиолог, прави проучване и го насочва към турска клиника. Там всичко минава добре, но при един от контролните прегледи в Истанбул лекарите откриват разсейки в крака, които не са забелязани при образната диагностика в България.

В момента Дечо Коешинов се възстановява в специализирания център "Лайф Хоспитал" в Свети Влас. Предстои му ново пътуване до Турция за процедура, а след това ще продължи лечението си в София.

Въпреки умората от терапията Коешинов разказа специално за "7 дни спорт" за битката с болестта и за всички препятствия, през които минава.

Дечо, ще започнем с тривиален въпрос, който обаче при вас е задължителен. Как сте?

- Как да кажа... Чувствам се добре, макар че има много, много какво да се желае. Трябва да мине дълго време, за да се върна в състоянието, в което ми се иска да бъда. Но мога да кажа, че съм по-добре от това, което беше.

Какво казаха докторите, които ви оперираха в Турция, появи се информация, че дават надежда за пълно възстановяване, така ли е?

Хареса ли ти тази новина? Тогава не изпускай момент от спорта – последвай ни във Viber тук!

- Това никой не може да каже. Болестта е такава, че няма кой да даде гаранция за пълно възстановяване. Лекувам се. Направили са хората, каквото трябва, надявам се всичко да е наред. Но нищо конкретно и нищо повече не мога да споделя.

Наскоро ходихте на контролен преглед в клиниката в Истанбул, какво показа той?

- Реално ходих за смяна на шевовете и да разбера как ще продължи лечението. Чакам да ми изпратят схемата. Да кажат кога пак трябва да отида до Турция за едно облъчване. Ще има малко химиотерапия. Това са задължителни неща след подобни интервенции.

Открили са ви метастаза в бедрото.

- Химиотерапията ще бъде именно поради тази причина. Получила се е от болестта, но не са я открили в България преди месец и половина, когато правих скенер. Затова се е стигнало до счупването в тазобедрената става, преди да замина за Турция.

Какво точно се случи вечерта, преди да заминете за Истанбул?

- Загубих равновесие, паднах и спуках тазобедрена става. В Истанбул ми сложиха пирон, с който застопориха костта, и мисля, че сега е добре. Но ето как един инцидент стана причина турският професор онколог да види нещо, което не са го видели в България. Не че е хубаво, но е трябвало да се обърне сериозно внимание, защото е проблем.

Счупването се е получило заради тази метастаза, така ли?

- Да. Не казвам, че някой не си е свършил работата както трябва и не искам да бъда краен, но когато съм правил скенера в България, никой не е видял това нещо, а то се вижда много ясно.

Кога и как разбрахте, че имате проблемно образувание на кожата?

- Точното наименование е малигнен меланом. На един мач в Ботевград през 2013 година момчетата ми казаха: "Тренер, имаш кръв на гърба". Като свършихме, видях, че ми е изцапана блузата. Когато се прибрах вкъщи, жена ми каза, че имам голяма черна бенка. От там тръгна всичко. Направих операция, махнаха я. Направих изследвания, видя се, че е злокачествено образувание. Започнах лечение, което продължава вече няколко години.

След лечението в България се върнахте в залата. Нямаше ли риск за здравето ви?

- Първоначално имаше няколко метастази, които изчезнаха след лечението, което проведох в началото на 2014 година, то все още продължава. На лагера с националния отбор за девойки в Самоков обаче се почувствах зле. След прегледа беше открита тази метастаза в главата и сега я оперираха. Тогава в болницата "Иван Рилски" в София направиха така наречения кибернож, но той не даде необходимия ефект. От там нататък се насочихме към Турция.

Вашата драма обедини баскетболната общност. Очаквахте ли толкова хора и клубове да се отзоват на призива за помощ?

- Не съм очаквал това, което се случи. Българинът по принцип е състрадателен и помага, но това, което се направи за мен в рамките на няколко дни, беше уникално. Не мога да опиша с думи колко съм благодарен и как се чувствам от проявеното отношение. Получих голяма помощ и продължавам да получавам. Даже не знам колко пари има в сметката, защото не я проверявам. Нито имам възможност, нито съм в състояние. Но всичко, което се случи до момента, е благодарение на хората. Трогнат съм!

Лечението ще бъде дълго, вие казахте няколко думи по този въпрос, но какво точно ви предстои оттук нататък?

- Възстановяването ще бъде дълго, надявам се лечението да бъде по-кратко. Самата болест е такава, че не можеш да кажеш, че си я преборил, дори да си я лекувал дълго. Тук, в Свети Влас, лекарите казват, че бързо вървя напред. Учудени са от това, което съм направил само за една седмица. Какво ще се случи в бъдеще, ще видим. Колкото повече се трудя, толкова по-бързо ще се възстановя чисто физически - да мога да ходя. А иначе лечението ще бъде това, което казват докторите. Ще пътувам до Турция за процедура, после - каквото ми кажат там.

Как преминава един ваш ден в момента?

- Съпругата ми Златина и приятели идват за компания. Но иначе майка ми е човекът, който стои до мен неотлъчно, защото трябва да съм задължително с придружител. Един път на ден ми правят рехабилитация, втората си я правя сам. С времето ще увеличим процедурите, защото това е най-важното. Колкото повече упражнения правя, толкова повече се възстановят мускулите. Главата трябва да накара краката да действат. Това значи много повторения и опити, опити, опити, докато се получи.

Обикновено в такива моменти хората си броят приятелите. Вие направихте ли го?

- Не мога да кажа, че съм ги преброил, но разбрах, че има много хора, които не съм очаквал да имат такова отношение към мен. Не съм загубил приятели, може би съм спечелил, не знам - времето ще покаже.

Разрешават ли ви да гледате телевизия, да четете вестници?

- Да, в момента гледам футболен мач.

Предполагам, че в мечтите си виждате как се завръщате в залата?

- Напълно нормално. Все пак това беше животът ми. Трудностите се появяват, за да се борим с тях, да ги преодоляваме и да продължаваме напред.

Сметка в лева

IBAN BG27FINV91501016023618

BIC FINVBGSF

Първа инвестиционна банка

Дечо Коешинов