Докога синя лумпениада?

Левски очаквано загуби от Партизан с 66:98 в Адриатическата лига. Мачът, уви, няма да се запомни с баскетбола, който двата тима демонстрираха, а с боя на трибуните между агитките. Като повод за него бе изтъкнато присъствието на запалянковци на сърбите в зала "Универсиада" и разпъването на знаме зад скамейката на отбора, което е подразнило сините ултраси. Липсата на полиция също помогна за анархията, разразила се в съоръжението. Причини за мелето можем да намерим много, но в случая не това е най-важното. Далеч по-притеснително е неадекватното поведение на някои от така наречените фенове на Левски.

Ако това се случваше за първи път, може би щеше да бъде разкритикувано, но бързо забравено. Ала част от привържениците на столичани се превърнаха в синоним на хора, които създават тежки проблеми по време на спортни събития. Нека припомним вандалските им прояви по време на срещите на футболния състав със Сиони (2006/07), Сараево (2012/13), поведението им на стадионите в двубоите от А група, събличането на Ивайло Петев... все срамни истории, които отблъскват нормалните хора от посещението на спортни мероприятия. Само през настоящата кампания футболният клуб 4 пъти бе наказван да играе без публика!

Не бива да забравяме и как националният селекционер Георги Младенов бе уцелен с бутилка по време на мача с Рилски спортист миналия сезон. Или как в началото на 2013 г. босненските състезателки на Хасково Алма Ковачевич и Амра Мехмедич бяха разплакани след скандирания "Сребреница, Сребреница" в женската НБЛ. Също и стълкновението с Олимпиакос във волейболния Чалъндж къп през 2012 г., когато гръцкият флаг бе скъсан, играчът Константинос Христофиделис бе ударен с празно стъклено шише от водка, а гостите напуснаха залата с полицейски ескорт. Май много станаха сините лумпениади.

На всички е ясно, че едни и същи индивиди стоят зад тези хулигански прояви. Което ни кара да се запитаме дали те наистина обичат Левски? Хореографията и подкрепата им в началните минути срещу Партизан бяха прекрасни, но впоследствие всичко хубаво, което сътвориха, отиде по дяволите. И как ще ни убедят, че любовта им към синята идея е безгранична, като непрекъснато навличат глоби и наказания на клуба? Издигнатият в култ от сектор Б Тити Папазов се скъсва да обикаля телевизиите, обяснявайки през сълзи колко е тежко положението и как няма пари. Същата е ситуацията и във футбола. А как се отплащат запалянковците? Като създават предпоставки за нови финансови неволи!

Не парите са най-важни, разбира се. Част от феновете на сините застрашават здравето и живота на другите зрители. Може би сте видели как една майка прегръщаше двете си невръстни деца и се опитваше да ги защити по време на боя с Партизан. Трябва ли да се стигне до фатален инцидент, за да се вземат мерки? Няма ли кой да вразуми самозабравилите се лица, които чупят и създават безредици навсякъде, където отидат. Тях законът не ги ли лови? Могат ли въобще част от ултрасите да проумеят колко опасни са? И могат ли да дадат отговор откъде произтича цялата тази агресия и жестокост?

Тези поддръжници на Левски не обичат. Те рушат, мразят, не спазват правила. Крайно време е да бъдат спрени и пратени там, където им е мястото. Преди да е станало твърде късно. Спортът като социален феномен носи радост, обединява, вдъхновява и мотивира. И тези, които искат да му се наслаждават, не бива да страдат заради това, че други си избиват комплексите из залите и стадионите.

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.